365 дни на психотерапията: 235 – Психотерапия чрез личностно-средово взаимодействие по Соложенкин

Системата на личностно-средовото взаимодействие се състои от четири елемента: „реални” («реальные») личност и среда („реално” личностно-средово взаимодействие, „реальное» личностно-средовое взаимодействие), „идеални” личност и среда („идеално” личностно-средово взаимодействие, „идеальное» личностно-средовое взаимодействие). Последното се явява системообразуващ фактор, който обуславя саморазвитието на системата и се явява пусков механизъм на психичната адаптация, благодарение на който функционират всички елементи на системата (Соложенкин В. В., 1989).

Личностно-средовото взаимодействие се явява адаптационен процес, който протича на три нива: социално, интрапсихично и биологично. Критерий за ефективността на системата е самоактуализацията като трансформиране на „реалното” личностно-средово взаимодействие по пътя към „идеалното” такова. Доколкото дистанцията между тях винаги се запазва, механизмите на психична адаптация „заглаждат” свръхмерната изразеност на онези маркери, които свидетелстват за нарушаването на хомеостазата. Такива меркери са: на социално ниво – дефицитът на социално одобрение или заплахата от порицание, на интрапсихично – понижаването на самоуважението, на психофизиологично – тревогата. Поради това първият принцип на психотерапията в рамките на концепцията за личностно-средовото взаимодействие е ориентирането на психотерапевтичните въздействия към повишаването на нивото на социално одобрение, на самоуважението, което, от своя страна, намалява интензивността на функционирането на нехомеостатичните механизми на психична адаптация и преди всичко на механизмите на психична защита (психологическая защита). Основни регулатори на личностно-средовото взаимодействие са: контролът, отвореността-затвореността, проекцията-интроекцията и механизмите на психична адаптация, които в условията на патология са насочени към поддържане на ригидните, дезадаптивни форми на функциониране на тези регулаторни механизми.

Динамиката на психотерапевтичния процес включва: 1) диагностика на различни форми на търсене на помощ и сключване на психотерапевтичен договор (психотерапевтический контракт) на базата на приемане на конкретната форма на заявка като основна форма на взаимодействие между психотерапевта и пациента; това дава възможност на болния и на лекаря да останат в позицията на субект на контрола, без да разрушават взаимодействието; 2) приемане на модела за личностно-средово взаимодействие на пациента, като се запазва правото на психотерапевта да представи и други модели, които според него биха оптимизирали личностно-средовото взаимодействие на дадения пациент; 3) възстановяване на нарушените елементи на личностно-средовото взаимодействие (например автокомуникацията – психична и телесна, комуникацията със средата), които включват експресивни и импресивни компоненти; 4) приемане от болния на алтернативни видове личностно-средово взаимодействие; преизграждане на неговата автокомуникация, личностно-средовата комуникация прави възможна промяната в контракта (договора), като основните „мишени” на психотерапията стават регулаторните механизми на личностно-средовото взаимодействие и механизмите на психична адаптация.

В условията на соматично заболяване предмет на психотерапевтичното взаяимодействие става съдържанието на психичните механизми при различните типове взаимодействие с болестта и на основните механизми за психична адаптация.

По-долу е приведена ориентировъчна схема (табл. 8) на етапите на психотерапевтично въздействие и на прилаганите техники при дисхармонични видове личностно-средово взаимодействие в съответствие с определени от автора „мишени”.

Таблица 8

«Мишени» Техники
1 етап

Дисхармоничен

Контрол над

средата

Средова комуникация

 

Усвояване на адекватна комуникация („Ехо”, „Нарусиван диалог”, Конструктивен спор)

(«Эхо», «Нарисованный диалог», Конструктивный спор); сензитивен тренинг/тренинг сенситивности; техники за групово общуване („Портрет на извънземни”, „Тренинг в социална чувствителност” и др.) ((«Портрет инопланетянина», «Тренинг социальной чувствительности») и др.

Дисхармония в себеконтрола

(самоконтроль)

Техники за себеразкриване („Тур на информацията за себе си”, „Кой си ти”, „Кой кого познава”, „Въпросник за себеразкриване”)(«Тур информации о себе», «Кто ты», «Кто кого знает», «Вопросник самораскрытия»); психодрама/психодрама, ролеви игри, группови дискусии, психогимнастически упражнения
2 етап

Представи за значимостта на психичните фактори

Группова дискусия, проективна рисунка (проективный рисунок)
3 етап

Психичен

Аз-образ, рефлексия, алекситимия

Психодрама, себереазкриване („Прилагателно име”, „Семейни фотографии”, „Инвентар” (Имя прилагательное», «Семейные фотографии», «Инвента»); емоционално себеизразяване („Молекули”, „Етюди на докосване и експресия” («Молекулы», «Этюды соприкосновения и экспрессии»), психопантомима/психопантомима („Език на тялото”, Емоционални реакции и въвлеченост («Язык тела», ЭРВО (эмоциональные реакции и вовлеченность).
4 этап

Отвореност — затвореност

Коригира се в процеса на групова динамика (групповая динамика), ако тя протича успешно
5 етап

Нормативност

Групова дискусия, психодрама („Място под слънцето”, „Карта за санаториум или за почивен дом”, „Забраненият плод” и т.н. (Место под солнцем», «Путевка в санаторий или дом отдыха», «Запретный плод» и т. п.)

При успешна корекция на дисхармоничните типове личностно-средово взаимодействие у болните със сърдечно-съдова патология (преди всичко с хипертонична болест) в случай, че е необходимо, груповата психотерапия може да бъде допълнена от различни методи за психична саморегулация (автотренинг/аутотренинг, нервно-мускулна релаксация/нервно-мышечная релаксация и др.).

П. Ч. Л.- С. В. П. С. с психосоматично болни е трудоемък и продължителен процес, доколкото опитите да се приложат по-прости експресни методи за намеса водят до засилване на нехомеостатичните механизми на психична адаптация и спомагат за фиксирането на дисхармонични типове личностно-средово взаимодействие поради нарастването на афективното напрежение.

Психотерапевтичният процес представлява сам по себе си система за работа с индивидуалната митология на паицента, тясно свързана с макросоциалните митове, което до голяма степен определя не само стратегията, но и тактиката, и в частност избора на „език” на взаимодействието и на разнообразието пт използвани психотерапевтични техники, еклектичността на които се неутрализира чрез функционирането в рамките на единна концепция.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s