365 дни на психотерапията: 233 – Аверсивна терапия

Аверсивните методики (лат.  aversio — отвращение) лежат в основата на практическото приложение на експерименталните теории за ученето (научение). Понастоящем те могат да се диференцират на методики, основани на модела на И. П. Павлов (И. П. Павлов) (класическо обуславяне/классическое обусловливание) и на модела на Скинър (Скиннер, Skinner В. F.) (оперантно обуславяне/оперантное обусловливание).

В методиките, основани на класическото обуславяне, се съчетават привлекателни стимули (например алкохол или обилна храна) с болезнени, неприятни, предизвикващи отвращение стимули (инжекция с апоморфин, която води до повръщане, електрически разряд, предизвикващ силна болка и др.). Методиката се подлага на критика по етични съображения. Повечето от авторите признават обаче възможността и необходимостта тя да се прилага при живоотозастрашаващи прояви, като например натрапливо самоувреждане, упражнеяване на натиск върху очите и т.н.

Условията за нейното успешно прилагане са същите, както и тези при използването на методиката на наказанието (медотика наказания). Аверсивният стимул трябва да се предлага веднага след реакцията, която подлежи на угасване. На първия етап е необходимо да се прилага постоянна схема на угасяне, като послепенно се преминава към нерегулярно използване на аверсивния стимул. Лечението трябва да продължава и известно време след изчезването на симптома. Адекватен показател за прекратяването на лечението се явява възникването на адаптивно поведение. Използването на тази методика предполага наличието на ясни по външните си прояви и ограничени във времето симптоми.

Методиките, при които се използва оперантния модел, са основани на принципа за успешното решаване на задачи, които избавят пациента от неприятните стимули, например от електрическия разряд. Така при лечението на треморните форми на треморна форма на спазъм при писане, пациентът усвоява задачата да успее да въведе метална пръчица в поредица от отверстия с все по-намаляващ диаметър. Наличието на тремора води до попадане в края на отверстията и до затваряне на електрическа верига, в резултат на което пациентът получава удар с електрически ток. Точното въвеждане на пръчицата в тези отверстия го избавя от електрическия разряд. При спастичната форма на спазъм при писане пациентът използва специална автоматична писалка, излишният натиск върху която също води до затваряне на електрическата верига и следователно – до наказание. В процеса на тренировка пациентът се учи да отпуска нужните групи мускули.

При съответната техническа изобретателност на практика може да се създаде методика за всеки един симптом, която, от своя страна, се основава на принципа на решаването на задачи, т.е. насочено е  към предотвратяване на въздействието на аверсивния стимул. В качеството на пример може да се приведе болният, страдащ от истерична парализа на краката и от загуба на чувствителност в тях. На краката и на двата пръста на ръцете на пациентката се поставят електроди: на пръстите на ръцете – електроди, чрез които болната може да получи болезнен електрически разряд, а на краката – електроди, посредством които се осъществява слаба електростимулация, която се долавя при запазена чувствителност и няма болезнен характер. На болния се дава следната инструкция: ако от електродите доловите някакви усешания по краката си, натиснете изключвателя, иначе 6 секунди след това ще последва силен, болезнен електрически разряд в пръстите на ръцете. Така болната трябва да решава задачата да различи слабия стимул, като непроизволно снижава прага на болковата си чувсвителност. По време на първата процедура у болната не се установяват никакви реакции на избягване и тя получава няколко болезнени електрически удара. По време на втората процедура след първия електрически разряд се появяват изразени вегетативни реакции и дори повръщане. По време на третата процедура болната два пъти подред натиска копчето на изключвателя, като така навреме предупреждава за подаването на болезнен електрически разряд, като отбелязва, че у нея се е повила чувствителност в краката. Едновременно с това у нея възникват произволни движения в краката и тя успява самостоятелно да отиде до стаята си. Впоследствие не се наблюдават рецидиви на симптоматиката и няколко дни по-късно тя е изписана.

А. Т. се използва при лечение на алкохолизъм, на хроничен никотинизъм и при други заболявания.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s