365 дни на психотерапията: 231 – Контрапроекция по Хевънс

Методът на Хевънс (( Хэвенс (Havens I.)) се явява един от малкото предложени за работа с психотични болни, които се намират в остро налудно състояние. Целта на метода е не да се въздейства върху самата налудна симптоматика, а да се установи терапевтичен контакт с болния с налудности, който да облекчи провеждането на биоогична терапия, а впоследствие и психотерапията.

В общуването с болния психотерапевтът формално признава възможността възприятията му да съответстват на реалността. Оплакванията на болния нито се оспорват, нито се подрепят. В общуването с болния, лекарят действа в съответствие с това, че по принцип светът, описван от параноидно болния, е представим.

При контрапроекцията се използват няколко технически прийома. На първо място, психотерапевтът се старае да не седи срещу болния, а до него, като избягва очния контакт и конфронтирането (конфронтация) с болния. Последното се заменя с взаимодействие, което може да се сравнява с поведението на спътник в превозно средством, който се опитва да види през прозореца света в същия ракурс. В този смисъл и психотерапевтъ, и болният гледат през един и същ прозорец на автобуса. На второ място, емпатичните контрапроективни изказвания трябва по възможност да избягват да докосват болните точки, да не се задържат върху тях. Тук е уместен примерът, който дава самият Хевънс: ако пациентът, падайки в тъмното, си удари крака, не трябва да му се казва: „Вероятно Ви заболя”, а по-добре да се каже: „Този проклет стар стол!” На трето, целта на контрапроекцията не е да не се противоречи на болния, а единствено в това да не му се стои на пътя. Така психотерапевтът няма да каже, съгласявайки се с пациента: „Лекарите в тази болница са садисти”, а по-скоро ще отбележи: „Изглежда сякаш лекарите в тази болница се опитват да Ви наранят”. По този начин психотерапевтът сякаш дистанцира себе си от „мъчителите” на болния и може по-спокойно да обсъжда с него тези реални мотиви и чувства, независимо от това, че първоначално пациентът, по силата на параноидните механизми на проекцията, ще ги приписва на някого другиго.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s