365 дни на психотерапията: 229 – Дзен-психотерапия

Дзен не е религия и не е философия, а е начин на живот, който обезпечава на човека хармония със самия него и с околния свят, избавя го от страха и от други тягостни преживявания и води към свобода и пълна духовна реализация. Във връзка с това е трудно да се оцени психотерапевтичното значение на дзен. На Запад широкото разпространение на знанията за дзен-будизма започва след Втората световна война. Парадоксалните задачи на дзен (коани/коаны), насочени към обучението, объркват и интригуват западните изследователи. Тяхната цел да доведат концептуалното мислене до безизходица, да формират такова състояние на съзнанието, при което обучаващите се възприемат непосредствено своята собствена същност. Подобна цел е чужда на западните философски системи, но е напълно съгласувана с принципите на началния будизъм.

Корените на будизма се откриват в учението на индийския мъдред Сидхарта Гаутама Буда (Гаутама Сиддхартха). След дълбока и продължителна медитация Гаутама става Буда („Просветлен”/«Просветленным»): той преживява дълбока вътрешна трансформация и цялото негово светоусещане се променя. Преобразува се и подходът му към въпросите, свързани с болестта, старостта и страданието, доколкото се променя той самият. Буда никога не претендира да бъде нешо повече от човек, но той развива себе си до едно напълно зряло човешко същество, а това е толкова рядко, че изглежда свръхчовешко или боговдъхновено. Централната представа на будизма се състои в това, че всеки човек притежава природата на Буда – способността да се превръща с Буда, да се развива в едно съвършено човешко същество.

Буда учи хората на това, че на човека са присъщи страданието и неудовлетвореността, че всички феномени се намират в процеса на постоянно преобразование и ничие „Аз’ не е постоянно. Игнорирайки тези „признаци на битието” («признаки бытия»), човек напразно се вкопчва в преходни феномени, което и се явява причина за неговите страдания. Мъдростта се заключава в отказа от привързаностите в резултат на ясното възприемане, водещо до прекратяване на страданията.

Буда учи другите на осмичния път на спасението, който се състои от: 1) правилни възгледи (воззрения); 2) правилни намерения; 3) правилни думи (истинна реч); 4) правилни дела; 5) правилен живот; 6) правилни усилия; 7) правилна памет; 8) правилно съзерцание (правилна медитация/медитация). Дзен концентрира вниманието върху последния пункт от „пътя” („путь”) — върху правилното съзерцание.

В будизма съществуват 2 основни традиции: хинаяна и махаяна (хинаяна и махаяна). Дзен е една от големите секти в рамките на махаяна, основана в Китай през VI в. от Бодхихарма – индийски будистки монах. През XI-XII в. японски будисти отиват в Китай да изучават дзен, като след завръщането си те основават манастири, обучават ученици и разпространяват дзен (китайски ез. – чан) в Япония.

Хинаяна и махаяна се различават по своите представи за природата на идеалния човек. Идеалът в хинаяна е архат (архат) – човек, напълно отказал се от привързаността си към семейството, собствеността, удобствата, за да стане съвършено свободен от света.

Архатът е аскетичен и равнодушен към всичко светско, благодарение на интензивната духовна дисциплина той е победил своя враг – страстите си. Идеалът на махаяна – бодхисатва – е дълбоко страдащо същество, което е решило да остане в света, докато не бъдат избавени всички останали от страданията: без това той сам не може да достигне до пълно удовлетворение. Бодхисатва дава обет да не влиза в нирвана, докато всички усещащи същества, до последните стръкчета трева, не бъдат просветени.

Състраданието е велика добродетел на бодхисатва, резултат от възприемането на страданията на другите като свои собствени. От гледна точка на махаяна това е същността на просветлението. Чрез него се преодолява не света, а егоистичното „Аз”. Пътят на бодхисатва предполага отказ от света, но не от съществата в света. Тези два идеала по-скоро се допълват един друг, отколкото да си противоречат. Понятието архат се центрира върху самодисциплината и върху работата над себе си; идеалът на бодхисатва подчертава служенето на другире – и едното и другото е необходимо за духовното развитие.

Дзен-будизмът възниква като синтез между индийския будизъм и разпространения в Китай даосизъм. Основен принцип на даосизма и на дзен-будизма се явява принципът за невъзможността да се изрази висшата истина в думи и знаци и тя да бъде постигната в рамките на дискурсивно-логическото мислене. Истинската реалност не може да бъде адекватно формулирана и описана с лингвистични средства. Просветлението, т.е. достигането на истинската същност на вещата и явленията, настъпва тогава, когато човек се освободи от своята привързаност към думата и знака. Доколкото думите не могат да отразят адекватно истинската реалност, то за постигането ù се препоръчва човек да се върне към цялостния, неразчленен източник на опита, който се открива в дълбинните слоеве на психиката, недостъпни за вербализацията (вербализация, вербализацией (Абаев Н. А., 1989). Състоянието на съзнанието, максимално благоприятстващо непосредственото преживяване на психологическия опит, с помощта на който може да идентифицираш себе си с истинската реалност, се осъществява чрез метода на будистката практика за психична саморегулация – медитация.

Tрaдиционната практика на дзен е свързана със „седящата медитация” («медитацией сидя») (дза-дзен/дза-дзэн). Съществуват две разновидности в практикуването на дза-дзен: размишляване над коана (школата Риндзай/Риндзай) и простото седене с концентриране на съзнанието без спомагателни средства (школа Сото/Сото).

Коанът представлява своеобразен диалог между ученика и майстора по дзен. Парадоксалните и нелогичните отговори заставят питащия да намери отвъд рамките на дискурсивно-логическото мислене, да потисне индивидуалното си „Аз”. Един от знаменитите коани се нарича „Му!”. Ученикът пита учителя: „Притежава ли кучето природата на Буда?”. Учителят го парира: „Му!”. Отговорът може да се преведе като „Нищо!” или да се разбере просто като възклицание. Ученикът сериозно обмисля будисткото учение за това, че всички усещащи същества притежават природата на Буда. В Китай по онова време кучето се смята за едно от най-нисшите животни, за нечист звяр, и ученикът пита: възможно ли е такова нисше създание също да притежава природата на Буда? Учителят не попада в капана – да приеме предположението на питащия за това, че съществува такова определено нещо като „прирoда на Буда” («природа Будды»), която може да притежава „Му!” – това е решителен отказ от дискурсивно-логическото, дуалистично мислене, основано на разделянето на цялото на части, на противопостаянето им едно на друго, в резултат на което се разрушава хармоничното единство и цялостното битие.  Размишлявайки върху този коан, ученикът не трябва да се впуска в „интелектуални спекулации” («интеллектуальные спекуляции»  за въпроса, отговора и връзките между тях. Целта на коана е да доведе ученика до това да види собственото си невежество, да го подтикне към по-абстрактни разсъждения, към търсене на истината в самия него.

В школата на дзен на учениците се обяснява, че най-важният аспект на обучението е свързан с техния всекидневен живот и те трябва да се научат да разрешават техния личен коан. Личният коан обаче няма окончателно решение и следователно проблемът може да бъде разрешен единствено чрез промяна на самия себе си: променя се не проблемът, а отношението на човека към него. Гаутама започва своя път с надеждата да разреши коана на болестта, старостта и смъртта. Дори и след като става Буда обаче, проблемите му остават неизменни: Буда не става безсмъртен или лишен от възраст. Неговото разбиране обаче се извисява над предишната му загриженост за тези прoблеми.

Подходът към медитацията в школата Сото се нарича „просто да си седиш” («просто сидение»), без да мислиш върху коана или върху друго упражнение за ума. Медитиращият се стреми да поддържа състоянието на концентрирано осъзнаване без напрежение или отпускане, като същевременно запазва своята бдителност. Това е подобно на седене до пътя и наблюдаване на пътното движение. Медитиращият наблюдава преминаващите през ума му мисли, без да вниква в тях.

Техниката на медитацията дза-дзен като един от методите за психична саморегулация се практикува широко понастоящем на Запад. Тя се състои в следното. Преди всичко е необходимо да се съблюдава правилната поза: нужно е да се седи удобно, с изправен кръг, без да се изпитва напрежение. Под изправен гръб    учителят по дзен има предвид, че гръбначният стълб естествено се извива малко под средата на гърба и опитите на човека да седи изправен в буквален смисъл на тази дума единствено ще нарушат естествената закривеност на гръбначния стълб и ще създадат неудобство и напрежение. Може да се седи с изправен гръб и на стол; долната част на краката трябва да бъде под прав ъгъл спрямо пода и спрямо горната част на краката. При седене на пода се използва малко по-твърда възглавница, за да се повдигне седалището; седи се също така на крaя na възглавницата, така че краят на гръбначния стил да се опира до нея и нищо да не натиска бедрата и да не възпрепятства кръвообращението. Може да се заеме позата лотос (стъпалата на всеки крaк се разполагат върху противоположното бедро) или полулотос (само лявото стъпало е върху дясното бедро). На хората с по-дълги бедра се препоръчва да седят в бирмански стил: лявото стъпало e поставено под мястото, където се свърват дясното бедрото и таза, десният крак е изправен паралелно на левия, и двата крака лежат на пода. Главата не трябва да се отклонява нито назад, нито напред и трябва да бъде почти безтегловна. Ръцете се поставят на коленете – лявата върху дясната така, че големите пръсти леко да се докосват. Препоръчва се да се седи с лице към стената, на разстояние 2-3 метра, за да може човек удобно да се фокусира върху нея; очите не се затварят напълно.

Друг важен момент в практиката на дза-дзен е правилното дишане: спокойното мислене предизвиква спокойно състояние на ума. По време на дза-дзен дишането се осъществява за сметка на коремните мускули и диафрагмата. Бавното, задържано вдишване се извършва чрез съкращаване на диафрагмата, така че тя противодейства на движението на коремните мускули, които се стараят да изведат въздуха от белите дробове. Това противодействие предизвиква напрежение в коремната мускулатура, а поддържането на такова състояние е крайно важно в практиката на дза-дзен. Всички части на тялото са неподвижни, работят единствено коремните мускули. Тяхното действие се явява важна част на механизма, който поддържа съсредоточеността и бдителността на ума. Долната част на корема на Изток се нарича „танден” («танден»). Това е вместилището на духовната сила на човека. Правилната поза осигурява това теглото на тялото да се съсредоточи в тази част от него, което поражда силно напрежение в нея. Особеното дишане също увеличава това напрежение. Стимулите от тандена спомагат за поддържането на състоянието на бодърстване на ума. Именно правилната манипулация на долната част на корема дава възможност да се контролира дейността на ума. Позата и дишането представляват сами по себе си ключ към съсрeдоточаването, към успокояването на ума, към навлизането в самадхи.

Самадхи (самадхи) е състояние на тотално спокойствие, когато „изчезват умът и тялото” («отпадает ум и тело»), когато няма движение на нито една мисъл, умът е опустошен, но човекът се намирa в състояние на върховна бдителност. Това особено състояние на съзнанието е свързано със задействането на реликтовите форми на дологическо мислене, с освобождаването на неговите континуални (дълбинни) потоци. Този вид съзнание присъства в нас, но остава недостъпно за логико-структурираната форма на рефлексивно мислене, във връзка с което самадхи е невъзможно да бъде описано словесно.

В своя очерк „Дзен-будизъм и психоанализа” («Дзэн-буддизм и психоанализ»), Фром (Фромм, Fromm E., 1960) посочва, че интелектуалното и афективното знание трябва да се интегрирaт като дисциплини. Той вижда тяхната обща цел в това да се достигне до по-голямо осъзнание (осознание) на това, което преди е било неосъзнато, в преодоляването на човешкото отчуждение. Много видни западни психолози и психиатри се интересуват от дзен: Юнг (Юнг, Jung С. G.), Хорни (Хорни, Horney K.), Маслоу (Маслоу, Maslow A. H.), Пърлс (Перлс, Perls F. S.) и др.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s