365 дни на психотерапията: 224 – Бек

Аарън (Бек Аарон, Beck А. Т., род. през 1921 г.). Основател на когнитивната психотерапия (когнитивная психотерапия), една от най-влиятелните и емпирично валидизирана форми на психотерапия към днешна дата. Б. внася съществен принос в съвременната психиатрия и психология, доколкото предложената от него психотерапия се оказва ефективна в лечението на депресията и тревожността. Всъщност неговият модел се прилага в лечението на много нарушения, включително личностни разстройства, алкохолни и други зависимости, съпружески и семейни дисхармонии, суициди, панически атаки, шизофрения и биполярно афективно разстройство.

Б. е роден в Провидънс, щата Род Айлънд, САЩ, но родителите му емигрират в САЩ от Украйна. В детска възраст постига академични успехи, но същевременно с това среща и трудности, включително преживява животозастрашаваща травма и свързано с нея заболяване. През целия си живот нееднократно му се налага да преодолява различни страхове, например: страх от травми с кръвотечение, страх да не се задуши, фобия от тунели, тревожност по отношение на неговото здраве, страх от публични изяви. В началото на кариерата му има и лек депресивен епизод. Той обаче съумява да използва своя личен опит, за да разбере чувствата на другите и да внесе значителен принос в теорията и практиката на психотерапията. Процесът, с помощта на който той осъществява своите наблюдения, обобщения, проверка (тестиране) на теорията и обединява теорията и нейната обосновка, води своето начало от собствените му способности за самонаблюдение.

След като завършва Университета Браун и Йейлското медицинско училище, Б. започва своята кариера в медицината. Първоначално го привлича неврологията, но по време на резидентурата му той се насочва към психиатрията. Угнетява го неудовлетвореността му от психоанализата (психоанализ), незаивисимо от опитите да приеме нейните предпоставки, недостатъци, конкретност и точност. По време на изследванията по валидизиране на теорията за депресията на Фройд (Фрейд, Freud S.) Б. започва да си задава въпроси относно самата тази теория и създава собствена такава. Неговото изследване на сънищата на депресивните пациенти не разкрива насочени към себе си гняв или злост, както твърди Фройд, а по-скоро темите за загубата, поражението и депривацията. Тези находки се повтарят и в по-нататъшните експерименти, които изучават начина, по който реагират депресивните пациенти на успеха или на провала в изпълнението на експериментални задачи и в отчетите, свързани с потока на съзнанието на депресивни пациенти в частната практика на Б.

От гледна точка на Б., мотивационният модел на Фройд не издържа на изпитанията при проведената проверка. Вместо да търси безсъзнателната мотивация, Б. обяснява възникването на потока от мисли и сънища, като изхожда от концепцията за самостта. При депресиите индивидът вижда себе си като неудачни, светът – като наказващ го, а бъдещето – като бледо и дори безнадеждно. При депресиите, както и при други синдроми, когнициите са пълни с грешки, които в логиката се наричат „когнитивни изкривявания” ( «когнитивные искажения»). Това означава, че положителната или неутралната информация от околния свят изкривява или се модифицира така, че да съответства на индивидуалното състояние на ума в текущия момент. Протича фиксация върху грешките или тяхното преувеличаване, позитивната информация се минимизира или игнорира, неутралната информация се интерпретира в най-неблагоприятна светлина и т.н. Мисленето на депресивния индивид става дотолкова ригидно и абсолютизирано, че тези изкривявания протичат без корекция и негативните мисли стават все по-изразени и правдоподобни. Негативните мисли отразяват дисфункционалните убеждения (убеждение) и предположения, които са били задействани от съответни житейски събития, и привеждат в действие депресивната програма. Когнитивният модел на депресията не противоречи на биохимичния: те по-скоро отразяват различни нива на анализ. Независимо от нейните „причини” (може би има биологична уязвимост по отношение на депресията, а може би когнитивна такава), депресията се характеризира с едни и същи когнитивни процеси. Лечението, фокусирано върху тези когнитивни процеси, във времето се проявява като високоефективно, като когнитивната психотерапия дори се проявява като точно толкова ефективна, колкото и фармакотерапията при лечението на монополярна депресия. Освен това се установява, че когнитивната психотерапия е ефективна и при профилактиката на рецидивите на депресията. Настоящите изследвания трябва да дадат отговор на въпроса: може ли когнитивната психотерапия да предотврати манифестацията на първия депресивен епизод в дадена рискова група.

Продължаващите изследвания в областта на психопатологията и използването на когнитивната терапия определят на Б. изключително място в научното общество на САЩ. Той е автор на стотици научни статии и теоретични глави, както и на няколко книги. Б. разработва оценъчни скали за депресия, за риск от суицид, за изследване на личността. Б. получава награди и почести от академични  учреждения и професионални организации по цял свят, включително от Американската психиатрична асоциация (Американская психиатрическая ассоциация), Американската психологическа асоциация (Американская психологическая ассоциация) и Кралският психиатричен колеж (Королевский психиатрический колледж (в Великобритания). Б. оставя следа като плодотворен автор и изследовател. Неговата работа понастоящем се финансира от Националния институт по психично здраве (Национальный институт психического здоровья), което подчертава нейната обществена значимост.

Б. се явява почетен професор по психиатрия към Пенсилванския университет (Пенсильванский университет), където той работи дълги години, основател е на Института Бек (Институт Бек), който се явява научен и учебен център, оглавяван от едно от неговите 4 деца Д. Бек (Д. Бек, Beck J.). Институтът „Бек” е един от многото центрове, в които се обучават когнитивни психотерапевти и изследователи. Б. води обучението на стотици клиницисти, практикуващи когнитивна психотерапия. На свой ред, те създават свои собствени центрове по когнитивна психотерапия. Б. продължава да бъде значима фигура и изразителен глас в съвременната психотерапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s