Прийоми, използвани в процеса на групова психотерапия на болни (Либих С. С., 1974), които позволяват по заобиколен начин на пациента да достигне до осъзнаване (осознание) на връзката между невротичната му симптоматика и собствените му проблеми, да разбере значението на своите неконструктивни начини на поведение за възникването на тези проблеми и за тяхното поддържане. Осъзнаването обикновено се ограничава на когнитивно ниво.
Анонимното обсъждане включва разбор от страна на лекаря в групата на историята на заболяването на пациент, който е в процес на изписване, като вниманието се фокусира върху онова, което е общо между този болен и дадената група или значителна част от нея.
Анонимното обсъждане може да се прилага под формата на методиката „психотерапевтично огледало” (психотерапевтическое зеркало) (терминът е предложен от С. С. Либих, 1967). Лекарят, обсъждайки историята на болестта, обръща внимание най-вече на фактите, които имат отношение към конкретен член на групата. Към анализа биват привлечени и другите участници в нея. Анонимно обсъжданият пациент получава така представа за това какво е мнението на участниците в групата за него, как останалите виждат неговите проблеми, неговата роля в тяхното възникване и поддържане, като същевременно получава информация за това как да разреши затрудненията си конструктивно.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
