365 дни на психотерапията: 221 – Анозогнозия при болни от наркомании

Недостатъчната изученост на проблема за анозогнозията у наркологично болни е обусловена от нейната сложност и терминологична неяснота, доколкото като нейни синоними се използват изрази като: анозогнозия, некритичност, вътрешна картина на болестта, самооценка и идентификация. Същевременно преодоляването на анозогнозията у наркологично болните се явява една от най-важните задачи на психотерапията. Феноментъ, криещ се зад гореизброените термини, едновременно се описва като симптом, състояние и като структурно личностно образувания. Постигането на терапевтична ремисия може да бъде представено като последователен процес на реадаптация на болния към здравословния начин на живот (трезвеност – употреба на психоактивни вещества – злоупотреба (болест) – трезвеност). Очевидно е, че постигането на трезвеност от наркологично болните, по правило, е разгърнато във времето и клиничната практика потвърждава това. Преминаването от състояние на „болест” към състояние на „здраве” (трезвеност) е затруднено от редица обстоятелства. На първо място, от биологичните изменения в организма, при които психоактивното вещество става привично, стават константа във физиологичните процеси; на второ – от личностните изменения, протекли вследствие хроничната интоксикация и психичната дезадаптация на индивида; на трета – от нарушенията на социалното функциониране на болния и от репресивното въздействие на обществото спрямо отклоняващото се поведение на човека. Така проблемът за анозогнозията на наркологично болните може да се разглежда в три основни аспекта – биологичен, психичен и социален.

Стремейки се за запази своите представи за света и за самия себе си, болния от наркомания си изгражда система от психични защити (психологическая защита). Собственият му негативен опит се изопачава или игнорира напълно, а структурата на личността става все по-ригидна. У болните от наркомания основните форми на защита са отричането, регресията и компенсацията. Активността на психичните защити, която способства за социална адапттация на заивисимите от психоактивни вещества, е достатъчно висока. Това се потвърждава от факта, че в някои житейски ситуации, особено в тези, свързани с придобиването на наркотици, болните се държат напълно „адекватно”, проявявайки повишена енергия и целенасоченост. Сумарният показател за активността на психичните защити, които правят трудна социалната адаптация на човека, корелира отрицателно с разбирането на наркоманията като болест. Този факт свидетелства за формалното признаване от страна на болните от наркомания на тяхното заболяване. Формиращата се система за психична защита изкривява обективната информация за наркотиците. Критичността на болните от наркомания към тяхното заболяване рязко намалява при обостряне на патологичното влечение към привичното психоактивно вещество.

Дори теоретично е трудно да си представим, че може да бъде достигнато пълно осъзнаване (осознание) на болестта от болните с наркомании. Клиничната практика свидетелства, че демонстрирането на критичност на болните от наркомании към тяхното заболяване и техните абстинентни нагласи при първото им посещение на медицинското учреждение бързо се сменят с противоположни такива. Върху формирането на анозогнозията при наркологично болните значително влияние оказва търпимостта на съвременното общество към легализирането на наркотиците (никотин, алкохол), опитите за легализиране и за продажба на канабиса в някои страни, а също така престижността на принадлежността към „наркоманийната субкултура” на младежите от творческите, елитарните и криминалните слоеве на обществото.

Опитът в груповата психотерапевтична работа (психотерапевтические группы), в провеждането на програмите АА и НА, на групи за само- и взаимопомощ, съставени от наркологично болни, при които се постига най-голяма ефективност в отстраняването на наркотичната зависимост, потвърждават това колко трудна се оказва за преодоляване анозогнозията при тези болни.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s