365 дни на психотерапията: 220 – Предгрупова техника на Лонерган

Концепията на Лонерган (Лонерган, Lonergan E. С.) представлява сама по себе си не толкова същински методически прийом, колкото представяне на нейния опит в груповата психотерапия (групповая психотерапия) с болни с група соматична патология, за които е характерно затварянето в себе си, засилената фиксация върху собствените им преживявания. Работата с такива болни има редица свойства, които изискват модифицирането на обичайните технически прийоми на водене на група.

Когато болните с тежки нарцистични конфликти и груби соматични разстройства се събират за първи път за провеждане на групова психотерапия, те прекарват значително време в т.н., нарцистична фаза на груповото развитие, която Лонерган нарича предгрупа (прегруппа).

Предгрупата има два стадия: стадий на „паралелните” разговори, който завършва с признаването на членовете на групата на съществуването им един друг и стадий, на който членовете на групата се използват един друг и използват групата с цел удовлетворяването на техните собствени нарцистични потребности. За да навлезе групата във „фазата на доверието” („фаза доверия”), нейните членове трябва да осъзнаят, че околните не се явяват безсъзнателно продължение на тяхното собствено „Аз”, не присъстват с цел удовлетворяването на техните нарцистични нужди, а по същество представляват хора, които имат собствени желания, които могат да се обидят и с които трябва останалите да се съобразяват. Предгрупата прераства в група, когато нейните членове започват да реагират един на друг не само поради собствения си интерес, а поради това, че се чувстват в безопасна обстановка и си имат доверие един на друг. Когато групата избавя болния от емоционалната работа по мобилизирането и подкрепянето на нарцистичната защита – с други думи, когато тя позволява човек да превключи вниманието си, да се отпусне и да се избави от фиксацията си върху собствените проблеми, се освобождава енергия. Това е благоприятен момент за психотерапевта (или насочваната от него група), в който той може да се обърне към някого директно, да го въвлече в продуктивна групова работа. Лица с тежки соматични нарушения обикновено могат да говорят, но съвършено не могат да слушат. Налага се психотерапевтът да ги учи, че да слушат е точно толкова важно, както и да говориш, като за тази цел той използва специално подкрепление (подкрепление), с което насърчава ефективното изслушване. Психотерапевтът трябва да помогне на болния да свърже своя вътрешен свят и външните обстоятелства […].

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s