365 дни на психотерапията: 219 – Принципът „тук и сега“ в психотерапията

Един от принципите на психотерапията, който обозначава концентрирането на пациента или на групата върху процеси, протичащи в даден конкретен момент и на дадено конкретно място, фокус върху актуалните взаимоотношения, взаимодействия и преживявания. Редица психотерапевтични школи постулират този принцип в качеството му на водещ (гещалт-терапия/гештальт-терапия, групи за срещи/группы встреч и пр.), други го свързват с миналия опит (психодрама/психодрама, групова психотерапия/групповая психотерапия). Използването на П. „Т. И.. С.” В. П. до голяма степен е характерно за психотерапевтичните школи, принадлежащи към „опитното” направление в психотерапията. Важно значение има. П. „Т. И. С.” В. П. и в груповата психотерапия. По своята същност, този принцип е специфичен за груповата психотерапия като метод, който използва груповата динамика (групповая динамика). В неговата основа лежи представата, съгласно която междуличното взаимодействие между пациентите в групата, тяхното поведение и преживявания са точно отражение на техните междуличностни взаимодействия в реалния живот извън групата. Анализирайки собствените си междуличностни взаимодействия в групата, преживяванията, които възникват в процеса на общуване с другите, пациентите получават възможността да видят и да осъзнаят присъщите единствено за тях особености на поведение и емоционално реагиране, проблеми и конфликти, които са характерни само за тях и се проявяват в най-разнообразни ситуации както в групата, така и извън нея. П. „Т. И. С.” В. П. е ефективен при условие, че участниците в групата ен просто заедно „преживяват” различни ситуации, но и съвместно търсят (и намират) отговори на въпроси като: „Какво се случва?” («Что происходит?»), „Как се случва?” («как происходит?»), „Защо се случва?” («почему происходит?»).

П. „Т. И С.” В. П. е основа на работата на психотерапевичната група (психотерапевтическая группа), което не изключва едновременното използване на материала в рамките „там и тогава” („там и тогда”) (минало на пациента) и „там и сега” („там и теперь”) (актуалната ситуация на пациента извън групата). Това засилва груповата сплотеност, повишава степента на доверие в групата, улеснява взаимното приемане от пациентите един на друг, като позволява на пациента да съотнесе своето актуално поведение към поведението си в реалния живот и към миналия си опит.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s