365 дни на психотерапията: 215 – Психотерапевтичен клуб

Във връзка с това, че в продължение на 1-2-месечното обичайно пребиваване на пациента в специализирано отделение по неврози (гранични състояния) невинаги се разрешава успешно целия комплекс от лечебно-рехабилитационни задачи, съществуват различни форми на поддържаща психотерапия (поддерживающая психотерапия) след изписване на болния от стационара. Това могат да бъдат групи за амбулаторна поддържаща психотерапия в рамките на същото отделение или учреждение, в което е бил настанен за лечение болният от невроза. Една от тези форми на поддържаща психотерапия е „клубът на бивщите пациенти” («клуб бывших пациентов»).

Задачата на „клуба на бившите пациенти” е да продължи започналата в стационара психотерапевтична работа с цел възможно по-пълната социално-трудова рехабилитация на болните. В условията на клуба се запазва тесният контакт между болните и лекаря-психотерапевт, който осъществяват всички необходими мероприятия, насочени към разрешаването на наличните трудности у пациентите, на конфликтните ситуации, към преизграждането на нарушените отношения на личността, продължавайки тази работа с отчитане на клиничните особености, патогенезата, целите и задачите, а също така и резултатите на психотерапията, провеждана на предходните етапи на лечението.

В „клуба на бившите пациенти” (клуб бывших пациентов) в зависимост от характера и клиничната картина на заболяването могат да се прилагат различни психотерапевтични методики: рационална психотерапия (рациональная психотерапия) в цялото многообразие на нейните форми и прикоми, активизираща психотерапия, хипнотерапия (гипнотерапия), автогенна тренировка (аутогенная тренировка), различни форми на групова психотерапия (групповая психотерапия), а също така общооздравителни мероприятия като дихателна гимнастика, културно-масова работа и др. Членовете на „клуба бившите пациенти” избират съвет на клуба, който оказва помощ на психотерапевта в провеждането на всички реадаптационни мероприятия. Заниманията с болните се провеждат в извънработно време 1 път седмично. По данни на В. А. Кисельов (В. А. Киселев, 1974), ефективността на подкрепящата психотерапия в условията на „Клуба на бившите пациенти” се потвърждава от значителното съкращаване на периода на временна нетрудоспособност поради невротично заболяване сред членовете на клуба (с повече от една трета), а също така от намаляването на броя на посещенията на психотерапевтичния кабинет (психотерапевтический кабинет) на лекаря. „Клубът на бившите пациенти” може да се разглежда като звено в социално-трудовата рехабилитация на болните от неврози и други гранични състояния, което се използва единствено за определено време, което обхваща момента от изписването на пациента от стационара до стабилизирането на нервно-психичното състояние и пълното възстановяване на трудоспособността. „Клубът на бившите пациенти” представлява интерес и като център на психопрофилактичната, медико-педагогическа работа не само с болните от гранични състояния, но и с тяхното обкръжение. Участието на болните в работата на „клуба на бившите пациенти” се осъществява в рамките на период (от няколко месеца до година), определен от психотерапевта на основата на клиничните особености на заболяването и възможностите за реадаптация. Самото название „клуб на бившите пациенти” съдържа психотерапевтичен компонент, като същевременно се подчертава, че става дума за на практика здрави хора, а не за болни, не за лечение, а за закрепване на резултатите от лечебно-възстановителната терапия, проведена по-рано.

Психотерапията в психиатричните клубове е неделима част от поддържащото лечение също и на психично болните. Тези клубове осъществяват своята работа на основата на взаимодействието си с други учреждения, което се изразява в последователното провеждане на психофармакотерапия и други видове биологична терапия и в систематичната поетапна психо- и социотерапия, насочени както към самия пациент (оказване на емоционална подкрепа/эмоциональная поддержка, поощряването му да вербализира (вербализация) своите емоции, намаляването на тревогата и напрегнатостта му, повишаване на социалния му опит и др.), така и към хармонизацията за средата, която заобикаля болния – семейните отношения, условията на бита и производството.

Клубовете могат да се организират към различни психотерапевтични учреждения, психоневрологични диспансери или в рамките на психиатричния стационар. В терапевтичните клубове за психично болни се осъществяват различни видове индивидуална (рационална психотерапия, поведенчески прийоми) и групова психотерапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s