365 дни на психотерапията: 214 – Психотерапевтични методи в психологията на здравето

През последните години в нашата страна и в чужбина се формира ново научно направление — „психология на здравето” (психология здоровья). Този отрасъл на знанието представлява свообразен синтез между психологията и валеологията. Валеологията се явява наука за индивидуалното здраве на човека и се състои от две основни части: валеософия (валео — здоровье/ здраве, софия — мъдрост/ мудрость) — теория за здравето, и валеометрия — наука за измеренията на здравето (Петленко В. П., 1996). Психологията на здравето встъпва в качеството на опора, на фундамент на валеологията, придържайки се към основния си принцип: „човеко, познай и създай себе си” („человек, познай и сотвори себя”).

Това научно направление все още се изправя на крака, ето защо на специалистите им предстои да установят неговите дефиниции, предмет, цели, задачи, да класифицират методите му и т.н. Но е ясно едно — че психологията на здравето е понятие значително по-мащабно, да кажем, от психохигиената (психогигиена) или психопрофилактиката (психопрофилактика), чиято задача е да предупреждават за възникването на психичните разстройства. Психологията на здравето се опира на теорията и практиката по предупреждаването за развитие на различни заболявания, както нервно-психични, така и на соматични, като не се ограничава с това, доколкото включва в себе си мероприятия по фасилитация, по създаване на личностни условия за индивидуално развитие, по компенсация и адаптация (в необходимите случаи) към изискванията на житейската среда; обезпечават психичната адаптация на личността към обществото, с цел на която се развиват личностни качества, които са нужни на всеки индивид за установяване на хармонични социални връзки; способства за самореализацията на човека, за повишаване на качеството на неговия живот и в това число оказва психологическа помощ при завършването на житейския път и раздялата с живота. Общи за психохигиената и за психологията на здравето се явяват: междудисциплинарният характер, т.е. фактът, че призвани да участват в подобни мероприятия са както психолозите и лекарите, така и педагозите, социалните работници, социолозите и др.; неспецифичността на целите, динамичността на методите, тяхната връзка със задачите на съвременността, за разлика от стабилността на методите за профилактика на инфекциозните заболявания (Мягер В. К., 1985). И все пак психологията на здравето има все по-широко поле от теоретични и практически задачи и включва в себе си не само предупреждение за развитие на психична и соматична патология.

Психологията на здравето е наука за психичните причини за здравето, за методите и средствата за неговото запазване, укрепване и развитие. Така, за разлиа от медицинската парадигма: движението от патология към здраве, валеологичната такава формира обратен курс: от здраве към здраве, по-скоро от „нормата за здраве” към „нормата за болестта” („Нормалните болести” — това са естествени за възрастта болести, например климакс, болести в старостта (Дильман В. М., 1987). Медицината се опира на тактически задачи — това е ретроспективна наука, която търси причините за вече съществуващата болест. Валеологията, обратно, е проспективна наука, която се опира на стратегическите задачи, на укрепването и развитието на здравето.

Обект на психологията на здравето е, с известна степен условност, „здравата” (здоровая), а не „болната” (больная) личност, от което следва, че психологията на здравето вижда в качеството на своя задача това как да направи неболните хора здрави. „Като опростявам малко, мога да кажа, че Фройд (Freud S.) ни представя болната част от психологията и ние сме длъжни сега да я допълним здравата част”, — призовава Маслоу (Maslow A. H.).

Целта на психологията на здравето не може да бъде окончателно определена (защото да се определи значи да се установят граници, предели, да се вмести в някакви рамки), доколкото самият процес на усъвършенства може видимо единствено да бъде насочван, като се установяват граници на самото „русло” на течение на безкрайното обновление на човека, който познава и сътворява себе си. В задачите на психологията на здравето влизат запазването, укрепването и цялостното развитие на всички съставни части на здравето  — духовна, психична, социална и соматична. Целта на психологията на здравето излиза извън рамките единствено на запазването на здравето, т.е. представлява сама по себе си някакво „надхвърляне” (запредельность). В такъв случай самото здраве се разгледжда от психологията на здравето в качеството му на оптимална предпоставка (условие) за изпълнение от човека на набелязаните от него житейски цели и задачи, на неговото предназначение и в крайна сметка – на неговото самоосъществяване на Земята. Основният принцип на развитието на здравето не е в това просто да имаш крепко здраве, а в това, да реализираш чрез това здраве своята мисия. Така днес в понятието „здраве” (здоровье) се включват и конкретни форми на поведение, които позволяват да се подобрява качеството на нашия живот, правят го по-благополучен, позволяват да се достигне до висока степен на самореализация. Психологията на здравето в своето развитие се опира на холистичния подход към науката за човека, което се подчертава от важността на хармоничността на всички съставни части на човека за постигането от него на пълно благополучие. Реализирането на подобен подход се свързва с разгръщането на потенциала на човека.

Комплексната валеологична програма за развитие на човека – „Разцъфтяването на потенциала” (цветов потенциалов) – включва в себе си основните задачи и методи на психологията на здравето. Програмата е органично-цялостна система от теоретико-практически представи, свързани между себе си с общ смисъл, цели и технологии. Програмата символично се представя под формата на цвете, седем листенце на което формират взаимосвързаните потенциали, които отразяват различни аспекти на душевното, телесното и социалното здраве на човека. Всеки потенциал е важен сам по себе си и влияе на всички останали. Нито един от тях не трябва да бъде пренебрегван, ако човек се стреми към здраве и благополучие. Целта на практическата работа в психологията на здравето е максималното разкриване на всеки един от тези потенциали, а също така обучаването на човека самостоятелно да използва отделни методи за саморазвитие, за самоусъвършенстване.

1) Потенциал на разума (интелектуален аспект на здравето) – способността на човека да развие интелекта си и да умее да го използва. Методи: развиващи стратегии по отношение на обучението и концентрацията на вниманието, невролингвистично програмиране (нейролингвистическое программирование), методи, насочени към преустановяване на вътрешния диалог (медитация/медитация) и др.

2) Потенциал на волата (личностен аспект на здравето) – способността на човека за самореализация: умение да си поставя цели и да ги постига, избирайки адекватни средства за това. Методи: хуманистично-ориентирана психотерапия, групи за личностен ръст, модели за поставяне и реализиране на цели и за тяхното преформулиране;

3) Потенциал на чувствата (емоционален аспект на здравето) – способността на човека да изразява конгруентно своите чувства, а също така да разбира и безоценъчно да разбира чувствата на другите. Методи: сензитивен тренинг, гещалт-терапия (гештальт-терапия), групи за личностен ръст.

4) Потенциал на тялото (физически аспект на здравето) – способността на човека да развива физическия компонент на своето здраве, да „осъзнава” (осознавать) и усъвършенства собствената си „телесност”  (телесность) като свойство на своята личност. Методи: телесно-ориентирана психотерапия (телесно-ориентированная психотерапия), биосинтез, „дихателни”  («дыхательные») практики, методи за саморегулация: автогенна тренировка (аутогенная тренировка), саморегулация по Х. М. Алиев (Х. М. Алиев) и др.

5) Обществен потенциал (социален аспект на здравето) – способността на човека да се адаптира максимално към социалните условия: стремежът му постоянно да повишава своето ниво на комуникативна компетентност. Методи: социално-психологически тренинг (социально-психологический тренинг), тренинг (тренинг) в професионално общуване, съпружеска, семейна психотерапия (семейная психотерапия), приказкотерапия за деца и други групови форми на психотерапевтична работа;

6) Креативен потенциал (творчески аспект на здравето) – способността на човека да извършва съзидателна дейност, умението му да се изразява творчески в жизнената си дейност, като излиза извън рамките на ограничаващите го знания. Методи: арт-терапия (арттерапия), изобразителна терапия, музикотерапия, танц-терапия, пърформанс, тренинги по креативност.

7) Духовен потенциал (духовен аспект на здравето) – способността на човека да развива своята духовна природа, да е носител и изразител на висши ценности. Методи: трансперсонална психотерапия (трансперсональная психотерапия), разтърсваща психотерапия на Ананиев (потрасяющая психотерапия Ананьева), медитация.

Към задачите на психологията на здравето се отнасят следните: повишаване на нивото на психологическа култура, под което се разбира степента, до която е усъвършенствано владеенето на отрасъла от психологически знания и психична дейност; повишаване на нивото на култура на общуването, степента, до която е усъвършенствана вътрешната и външната комуникация; определянето на пътищата и условията за самореализация, самоосъществяване, разкриване на собствените творчески и духовен потенциал. Всики тези три задачи се интегрират в процесите на развитие и на „обогатяване” (обогащение) на личността и могат да се разрешават чрез работа в три направления: самопознание, самовъзпитание, самоосъществяване.

Наличието на психичен компонент във всички области на профилактичната медицина определя мащаба на мероприятията в областта на психологията на здравето. Векторът на нейните изследвания може да бъде насочен към частни области на запазването и развитието на индивидуалното и общественото здраве. Най-важните от тях са:

1) запазване на психичното здраве;

2) физическо здраве;

3) профилактична наркология;

4) психосоматична медицина;

5) хранене;

6) семейно здраве;

7) сексуално здраве;

8) перинатално и полово възпитание;

9) образование и просвещение;

10) труд и отдих;

11) национално здраве;

Разграничават се следните направления на изследвания в областта на психологията на здравето:

  • ролята на психичните фактори за запазването, укрепването и развитието на здравето (роль психологических факторов в сохранении, укреплении и развитии здоровья);
  • вътрешна картина на здравето (внутренная картина здоровья);
  • методи за психично въздействие в укрепването и развитието на здравата личност (методы психологического воздействия в укреплении и развитии здоровой личности);
  • обучение в здраве.

Психологията на здравето включва в себе си практики по поддържане на здравето на човека от неговото зачатие до смъртта и представлява сама по себе си психологическа база на първичната и вторичната профилактика, както и на рехабилитацията. Психологията на здравето в своето изграждане продължава набелязаният от хуманистичната психология принципиално различен път на развитие на психологическата наука — път, който води към познаване не на абстрактното и на изкуствено конструирания човек, а на реалния, истински човек, и следователно, към създаване на нова наука — „психология с човешко и човечно лице” („психология с человеческим и человечным лицом”). Така жизнеспособността на психологията на здравето вероятно се определя не толкова от задълбочения анализ на човешкото поведение, отколкото от изучаването на висотите, които всеки отделен човек е способен да достигне (Маслоу).

Класификация на методите за развитие на личността. Методите за психично въздействие в областта на развитието, на усъвършенстването на човека условно се диференцират в психологията на здравето в зависимост от нивото на съзнанието, на което се провеждат позитивните изменения. Най-приемлива за психологията на здравето е класификацията, основана на модела „Спектър на съзнанието” на Уилбър (Спектр сознания, Уилбер, Wilber K., 1980). „Спектърът на съзнанието” е многомерен подход към човешката личност. Нивото на съзнанието се простират това на Върховната Личност (Верховная Личность), съотносима с космическото Съзнание (Сознание) до силно свитата идентификация, асоциирана с Его-нивото.

Усъвършенстването на нивото на Егото (Усъвършенстване на ниво на Егото/Совершенствование на уровне Эго). Дезадаптацията на това ниво възниква тогава, когато образът за самия себе си подлага на изопачаване и се изобразява (тълкува) неточно. Това може да бъде резултат от разрушаването на връзките между съзнанието и безсъзнателното и тогава усъвършенстването ще се заключава във възстановяването на точния и, следователно на реалния, приемлив образ за самия себе си. Ако човек отчуждава определени слоеви от своята личност, той лъже себе си, изопачава своя образ. Отхвърлените, изтласкани аспекти (т. е. все още „неосъзнаваната сянка на персоната”/  «неосознаваемая тень персоны») все още му принадлежат и с помощта на механизмите на психологическа защита (психологическая защита) например могат дасе разкрият например под формата на проекция на тези сенчести страни върху другите хора. Резервите на личностния ръст включват контакт със „сянката”, осъзнаване (осознание) на тези аспекти и приемането им, което разширява чувството за идентификация. Така човек придобива точен и приемлив образ за сами себе си, запълва се празнотата между „персоната” (персона) и „сянката” (тень). Личността се извисява на нивото „разбирам и приемам себе си с всички мои достойнства и недостатъци”.

Усъвършенстване на екзистенциално ниво (Совершенствование на экзистенциональном уровне). Целта на тези методи не се състои в това да пресъздадат един точен образ на цялостния организъм, а в това да превърнат организма в цялостен такъв. Терапията е насочена към актуализиране на цялостното, напълно реализирано битие на човека, което не е разпокъсано на части. На това ниво основната грижа на усъвършенстването се състои в преодоляването на дълбинната двойственост: субект-обект (субъект—объект), живот-смърт (жизнь—смерть). Повечето от методите на екзистенциално ниво се обръщат към цялостния психосоматичен организъм и към кризите, които той може да преживее. В тази група методи влизат преимуществено онези, в чиято основа лежи ноетичния подход (ноэтический подход), например екзистенциалната психология, гещалт-терапията, логотерапията (логотерапия), хуманистичната психология и др.

Усъвършенстване на биосоциалния слой (Совершенствование биосоциального слоя). Този слой се отнася до горната граница на екзистенциалното ниво. Той съдържа в себе си обемен масив от информация, извлечена от културното наследство на човека. Формираните поведенчески патерни на този слой оказват всепроникващо влияние както на характера на мислителния процес, на структурата на Егото, така и на общото поведение на човека. При възприемането и описването на света човекът използва филтри, с помощта на които сортира своята информация за реалността. Филтрите могат да бъдат обусловени от физиологични, социални и индивидуални особености на конкретния човек. Този опит, който не успява да премине през филтрите, остава извън пределите на съзнанието. Оттук и светът се възприема и репрезентира по своему и се явява в истинския смисъл на думата уникален за всеки отделен човек. Осъзнаването на реалността налага нейното описване с помощта на езика, но всеки вижда света по свой начин, следователно и го репрезентира по свой начин, на своя език (независимо дали това е словесен език или език на образи или на символи). Така езикът и логиката на човека могат да изменят и изопачат процеса на осъзнаване. Поради което методите за развитие на личността естествено се насочват към по-„дълбокото” ниво, а не просто към индивидуалните отклонения, изтласквания и т.н. Методите на това ниво повечето от тези на другите равнища са насочени към социалния контекст на отклоненията. Към тях се отнасят всички междуличностни методи, които, както се изразява Уилбер, „се занимават с игрите, в които играе Егото”  («заняты играми, в которые играет Эго») – примери за такива методи са семейната терапия, невролингвистичното програмиране и др.

Усъвършенстване на трансперсоналния слой (Совершенствование трансперсонального слоя). Този слой включва сам по себе си онези нива на съзнанието, които по природа са свръхиндивидуални. На това ниво човек не е ограничен от условните предели на своя организъм. Особена роля играят „първообразите” («первообразы»), „колективното безсъзнателно – архетипите” («коллективное бессознательное — архетипы»). Тук човек се примирява със своята двойственост, сключва се „примирие” между персоната („персона”) и сянката („тень”). Извисяването ан човека в надличностния слой, извън пределите на неговото индивидуално битие, в метапозицията на наблюдателя, способства за справянето му с редица дезадаптации: страхове и тревоги, натрапливости и депресии, доколкто Азът става „свидетел” на тези състояния, вместо да е участник в тях, както до този момент. Този свръхиндивидуален свидетел е способен да наблюдава потока на случващото се, хода на събитията, протичащи във вътрешното и външното пространство на психосоматичния организъм, като остава съзерцателно непричастен, като не се намесва и не се отъждествява с този поток. Тази позиция е основа на началната будистка практика. Към този слой могат да се отнасят методи, насочени към разширяване на съзнанието; холотропното дишане, психосинтез (психосинтез), медитация чрез самонаблюдение, разтърсваща психотерапия на Ананиев (потрясающая психотерапия Ананьева), арт-терапия и др. Именно благодарение на такива преживявания, човек може да се докосне до света на метамотивациите, на трансцендентните ценности – с други думи, да навлезе в духовните области на трансперсоналния слой.

Усъвършенстване на нивото на съществуване (Совершенствование уровня существования (MIND). Ако на нивото на трансперсоналния слой все още съществува фина разграничителна линия между свидетеля и свидетелстващия, то на ниво MIND тази фина граница се размива, т.е. остатъчните следи от действителността напълно се изтриват. На това ниво свидетелят и свидетелстваното стават едно и също: „Да се достигне до това съзерцаващото, както и изисква неговата изначавална природа, да стане подобно на съзерцаваното, и да се изгради онзи съвършен живот, който боговете ни предлагат за цел на нашето време и на бъдещите времена“ („Добиться, чтобы созерцающее, как и требует изначальная его природа, стало подобно созерцаемому, и стяжать ту совершеннейшую жизнь, которую боги предложили нам как цель на эти и будущие времена»). И така, в първия случай (трансперсоналния слой) човек свидетелства за реалността (същността), а на второто ниво (нивото MIND), той е реалността (същността). Методите на това ниво се опитват да избавят човека от дуализма субект-обект, в резултат на което той става способен да взаимодейства с извънпространствения свят на космическото Съзнание. Извисяването до нивото MIND се достига с помощта на специфични техники, включени в някои форми на религиозен мистицизъм като будизма махаяна (буддизм махаяны), даосизма (даосизм), ведантизма (ведантизм), индуизма (индуизм), суфизма (суфизм), православния исихазъм (православный исихазм) и други.

Към описаните по-горе класификации на методите се отправят редица забележки. На първо място, всички нива на спектъра на съзнанието, както и при всеки друг спектър, плавно преминават един в друг и по никакъв начин не могат да бъдат отделени едно от друго. Причисляването на различни психотерапевтични школи към едно от нивото или към един от слоевете представлява груба апроксимация (приближение). На второ място, психотерапевтичните школи, разбира се, включват в себе си работа и на другите нива. На трето място, за да се пристъпи към работа на което и да било от нивата, патологичният опит на по-ниското ниво трябва да бъде отстранен. На четвърто място, промяната в спектъра на съзнанието е свързана с отказа от отъждествяването на организма с Космоса, като така съзнанието се освобождава от всички блокиращи го идентификации. На пето място, доколкото всяко ниво има свое усещане за тъждественост, то има и особености, които произхождат от това. Т.е. на различните нива съответстват различни психосоматични феномени: специфични сънища, потребности, симптоми и пр., поради което внасянето на изменения е необходимо да се случва по различен начин.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s