365 дни на психотерапията: 210 – Психотерапия на сексуалните нарушения

Много важна е за лечебната практика, доколкото почти при всички видове сексуални нарушения, психичните фактори в етиопатогенезата играят водеща роля (Васильченко Г. С., 1980, и др.). Понастоящем П.С. Н. се основава на научно обосновани подходи, които позволяват да се осъществява въздействие върху различните страни на психичния компонент на сексуалните нарушения и на сексуалната дисхамония. Обхватът на психотерапията в комплексното лечение на сексуалните нарушения е различен — тя става водещ метод при нарушения с психогенна етиология, а при разстройства със самотогенна природа встъпва в качеството си на един от компонентите на комплексното лечение. При сексуалните нарушения, обусловени от невротични състояния със синдром на очакване на неуспеха например, тя се използва широк арсенал от психотерапевтични методики, а прилагането на транквилизатори е патогенетически малко оправдано, докато при нарушения, предизвикани от инволутивни процеси, водещ фактор на лечението става прилагането на адаптогени и други фармакологични препарати в съчетание с психотерапия. Особеностите на П. С. Н., към които се отнасят комплексният характер на психотерапевтичното въздействие, деонтологичната насоченост на лечението и неговият щадящ характер, задължено индивидуалният характер на планирането и на осъществяването на терапевтичните програми, отчитането на структурно-синдромологичния подход, включването в индивидуалната психотерапия (индивидуальная психотерапия), специфичният вариант на сексуалната терапия в двойката, се определят от съвременното разбиране на сексуалните разстройства като нарушения на единствената в човешката природа функция, осъществявана в двойка. За възникаването на сексуалните нарушения спомага съчетаването на различни етиологични моменти — наличието на основно заболяване, неблагополучие в интимното взаимодействие, което от своя страна се определя от психологични и социално-психологични причини, от културни особености, от нивото на личната култура и осведоменост и др. По мнение на Г. С. Васильченко (1983), задачата на сексолога не се свежда до решаването на чисто медицински проблеми, доколкото всяка една сексуална проява се реализира единствено в рамките на междуличностното взаимодействие между сексуалните партньори, традиционна форма на което се явява брачният съюз. Тази особеност на сексуалните нарушения обяснява тяхното разбиране като един от водещите аспекти на брака. На основата на изходното разбиране за полифункционалността на брачния съюз се разграничават 5 водещи брачни фактора: физически (физические), материални (материальные), културни (культурные), сексуални (сексуальные) и психологични (психологические) (Васильченко Г. С., Решетняк Ю. А., 1978).

Други автори разграничават няколко нива на сексуално взаимодействие между партньорите (физиологично, еротично, интуитивно, чувствено, вербално, ценностно) и фактори на сексуалното приспособяване (любовно чувство, взаимна сексуална привлекателност, соответстие между сексуалните шифри, сексуална култура) (Imielinski K., 1986). Разглеждайки съвременното семейство, Е. Г. Ейдемилер (Э. Г. Эйдемиллер (1999) отбелязва важността на елементи като функцията на семейството, нейните структура и динамика. Многомерното взаимодействие между брачните партньори, което определя тяхното интимно благополучие, в най-пълна степен се отчита от подхода на двойката (парный подход) в лечението на сексуалните разстройства, предложен от Мастерс и Джонсън (Мастерс и Джонсън, Masters W. Н., Johnson V. E., 1970). Този подход през последните години получи развитие и в нашата страна. В. В. Криштал (В. В. Кришталь (1985), Б. Л. Винокуров (Б. Л. Винокуров (1993) разработват системен анализ на сексуалниата дисхармония, който принципно съответства на структурния анализ  (Васильченко Г. С., 1977).

Независимо от значителното положително развитие в теоретико-методологическото разбиране на сексуалните нарушения, разработването на ефективни психотерапевтични подходи и развитието на организационните форми в сексологията до днес в много отношение се основава на достиженията в областта на психотерапията на неврозите (Иванов Н. В., 1966; Либих С. С., 1982; Варшаловская Е. Б., 1985; Свядощ А. М., 1991; Винокуров Б. Л., Эскузян Ф. Ф., 1993; Либих С. С., Михайлова Н. А., 1995; Kratochvil S., 1987, и др.) В повечето ръководства по сексология всъщност се привежда единствено списък от психотерапевтични подходи и методи, ефективни от гледна точка на авторите при сексуалните нарушения, но данните за ефективността на психотерапията по-често не съдържат сексологична специфика. Признава се за важно използването в сексологията на практика на всички съществуващи психотерапевтични методи, на нейните основни направления и форми (индивидуална, семейно-съпружеска, групова) при доминиране на индивидуалните подходи. Сред конкретните методи се разграничават рационалната психотерапия (рациональная психотерапия), хипнотерапия (гипнотерапия), автогенна тренировка (аутогенная тренировка), поведенческа психотерапия (поведенческая психотерапия). Привлича вниманието все по-честото използване в родната психотерапия на сексуалните нарушения на поведенчески и хипносугестивни подходи. Те се видоизменят в съответствие със задачите на психотерапията и имат своя специфична насоченост. Така например при провеждането на рационално-разяснителна психотерапия в случаите на мастурбация се препоръчва:

1) да се съобщи на пациента за църковно-догматичната основа на представите за вредата от онанизма;

2) да се разкаже за честотата на мастурбацията при мъжете и при жените;

3) да се представят данни за отсъствието на вреда за организма;

4) да се фиксира вниманието на пациента върху това, че далеч по-голяма вреда има представата за последиците от мастурбацията, отколкото самата тя;

5) да се посочи, че мастурбацията понякога се използва с лечебна цел (Кочарян Г. С., Кочарян А. С., 1994).

В рамките на рационалната психотерапия широко се прилагат т.н. информационно-разяснителен метод, задачата на който е да повиши културното ниво на междуличностните отношения на съпрузите и като цяло – техните сексологични знания. Този метод има съществено значение при пациенти с тревожно-мнителни, инертно-импулсивни личностни радикали.

Радиционалният подход в психотерапията е ориентиран към логическото мислене, като психотерапевтът помага на пациента да разкрие своите ирационални форми на мислене (митовете, които водят до нарушаването на сексуалните отношения), което спомага за практическото решаване на актуалните проблеми, възникващи в семейството. В рамките на това направление се използват технически прийоми като „соматизация” («соматизация» (Дворкин Э. М., 1979), понижаване на ранга на значимост на сексуалните разстройства, „съпоставяне по контраст” («сопоставление по контрасту»), „психотерапия с отчитане на механизма на проекция” («психотерапия с учетом механизма проекции»), „съпоставяне по аналогия” («сопоставление по аналогии» (Кочарян Г. С., 1990).

Косвеното внушение (косвенное внушение) се прилага с цел потенциониране на действието на различни лечебни фактори (фармакологични препарати, физиотерапевтични процедури и др.). Могат да бъдат потенционирани не само физическите, химическите, биологичните лечебни въздействия, но и самите психотерапевтични методи, а също така лечебният процес като цяло, което има значение в практическото лечение на сексуалните разстройства. Косвеният психотерапевтичен ефект се определя от външната атрибутика (външният облик на лекаря, на лечебното учреждение и т.н.), от поведението на персонала (положителното отношение към компетентността на лекуващия лекар, доброжелателността към пациентите), от отношението на лекуващия лекар към болния (изписването на „дефицитно лекарство”/ «дефицитное лекарство», назначаването на физиотерапевтични процедури, препоръчването на санитарно-курортно лечение). При назначаването на адаптогени (женшен, пантокрин, китайски лимонник и др.), се подчертава, че те притежават както стимулиращо, така и тонизиращо действие, което позволява да се укрепи сексуалната потенция, да се засили желанието и яркостта на оргастичните усещания и т.н. Въздействието на горещите влагалищни душове и на тазовите вани, калолечението, вагиналната диатермия при фригидност може да бъде потенционирано, като се посочи, че тези процедури водят до масивен приток на кръв към половите органи, който спомага за повишаване на тяхната чувствителност и за увеличаване на нивото на сексуална възбудимост. ЛД-терапията (локална декомресия/локальная декомпрессия) при различни форми на сексуални разстройства се оказва по-ефективна при наличието на психотерапевтично опосредстване и потенциониране (Мушер Г. Я., 1988). При сексуалните разстройства, а също така при вторичните невротични прояви, обусловени от реакцията на личността към сексуалното разстройство, широко се прилагат хипносугестива психотерапия в различни нейни варианти: хипносугестивно програмиране, хипносугестивно моделиране, хипнокатарзис, като хипнотичното състояние се използва и за диагностични цели. Има налични данни за прилагането в сексологията на психоаналитична психотерапия (психоаналитическая психотерапия), на когнитивна психотерапия (когнитивная психотерапия), на съпружеска психотерапия (супружеская психотерапия), на невро-лингвистично програмиране (нейролингвистическое программирование).

Най-голяма сексологична специфика се отбелязва в интегративните модели на психотерапия, разработени специално за лечението на сексуалните нарушения. Това са сексуалната терапия по Мастърс и Джонсън (сексуальная терапия по Мастерсу и Джонсон), емоционалният тренинг на Рамзи (эмоциональный тренинг Рамсей, Ramsay P. W.), психотерапията с включване на специални спомагателни прийоми, например „забранения плод” по Леонгард (психотерапия с включением специальных вспомогательных приемов, например «запретный плод» по Леонгарду (Leonhard K.), „меденият месец” по Имелинский («медовый месяц» по Имелинскому) и др. В системата за лечение на сексуалните разстройства съществено място заема тезата за това, че симптомите на психосексуалните нарушения се явяват резултат от непосредствено действащите ментални и емоционални  процеси, а също така проявите на психически защити (психологическая защита, Kaplan H. S., 1979). В съответствие с този многофакторен модел неосъзнатите сексуални конфликти, негативните съобщения относно сексуалната сфера, неврозите, корените на които се намират в ранното психосексуално развитие на пациента, образуват дълбинна етиологична структура в сексологичната симптоматика на двойката. Изместването на ценностните ориентации на жените по посока на мъжествеността, а на мъжете – по посока на женствеността, подкрепяно от системата от митове (женски, мъжки, съпружески) може да бъде причина за сексуалните разстройства. Доколкото сексуалната дисхармония на двойката в своята основа е полиетологична, а кръгът от нейните прояви включва различни вторични невротични реакции на съпрузите към тяхната непълноценност и към непълноценността на другия съпруг, съвременната П. Н. С. Н. представлява сама по себе си система от мероприятия със съблюдаване на етапността, на последователността в нейната реализация, отличаваща се с комплексност, съчетаваща индивидуална и групова психотерапия (групповая психотерапия) и осигуряваща приемствеността в лечението на болните.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s