365 дни на психотерапията: 205 – Каузална психотерапия

КАУЗАЛЬНАЯ ПСИХОТЕРАПИЯ (лат. causa — причина). Метод за психотерапия, основан на принципите за анализ на причинността в социалната сфера и на устойчивите представи за конкретните причинни връзки (каузална схема).

Каузалната схема се разкрива от 3 принципа: 1) принципът на обезценяване, или възприемането на ролята на дадена причина в обусловаването на дадено събитие като маловажно вследствие наличието на други причини, които потенциално спомагат за неговото настъпване; 2) принципът на засилване, или възпримането на ролята на дадена причина в обусловаването на събитията като важни в резултат на наличието на фактори, възпрепятстващи неговото настъпване; 3) принципът на систематично изкривяване на причините съждения на хората, т.е. систематично отклоняване на причинните обяснения на поведението на хората от правилата на формалната логика.

Структурата на каузалната схема се основава на следните три положения: 1) хората, познавайки се един друг, не се ограничават до получаването на външно наблюдаеми сведения, а се стремят към изясняване на причините за поведението и към формулиране на изводи по отношение на съответните личностни качества на субекта; 2) доколкото информацията за човека, получавана в резултат на наблюдението, е по-скоро недостатъчна за достигане до надеждни изводи, наблюдаващият открива вероятните причини за поведението и съответните черти на личността и ги приписва на наблюдавания от него субект; 3) тази причинна интерпретация (интерпретация) влияе съществено върху поведението на наблюдателя.

Основни мишени на К. П. са:

1) системни различия в начина, по който човек обяснява своето поведение и това на другите хора;

2) отклонения в интерпретирането от субекта на причините и мотивите на поведението на другите хора от логичните норми под действието на субективни (мотивационни и информационни) фактори;

3) стимулиращо въздействие върху мотивацията и дейността на човека, което се провокира от обясняването на неуспешните резултати от тази дейност с външни фактори, а на успешните – с вътрешни;

Рационалната психотерапия (рациональная психотерапия) може да се причисли към най-простите форми на К. П. Рационалната психотерапия е насочена основно към най-простите и очевидни (праволинейни) причинно-следствени отношения, като в качеството ù на една от основните системи за К. П. се разглежда когнитивната психотерапия (когнитивная психотерапия). Описание на събитието, което има за последица обръщането към лекар във връзка с влошаването на здравето, и установяването на причинната връзка между тях не би изисквало особени усилия от болния, ако пациентът не смесва онова, което се е случило, и това как той възприема и оценява събитието. Задачата на психотерапевта е по пътя на изясняването (кларификацията) да развие тези процеси, за което обикновено пречи наличието на излишна информация за събитието, поради което основните параметри, поради които събитието придобива такова значение, се изгубват. Или противоположна тенденция: неяснота при описването на събития, дори отричане на неговото наличие като отражение на психичната защита (психологическая защита) (неосъзнатото желание да го изтласкаш от съзнанието си) също така усложнява решаването на задачата. Още един вариант, който затруднява идентификацията на събитията – това са случаите, при които следствието само по себе си става активиращо събитие. Възникването на тревога и страх например провокира по-нататъшното засилване на опасенията за собственото здраве, което, от своя страна, още повече задълбочава емоционалното разстройство. При наличието на такова реагиране на две нива, към анализа на второто ниво на емоционалните нарушения се пристъпва по-рано, отколкото към изследването на причините за измененията на първо ниво, които предизвикват емоционално напрежение.

Основна система за К. П. при неврози, използвана в Русия, се явява личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия. Сред нейните основни задачи е постигането у болния на осъзнаване (осознание) и на разбиране за причинно-следствените връзки между особеностите на неговите системи от отношения и заболяването му. Многообразните цели, които си поставя пред себе си психотерапевта при нейното провеждане, обуславят изключителната многопластовост и сложност на психотерапевтичния процес, чиято основа се явява взаимодействието между личността на лекаря и личността на болния.

На основата на вече разкритите закомомерности между причинно-следствените връзки (отношения), се разработват нови и се усъвършенстват стари прийоми за практическо използване на К. П. за целите на по-насоченото въздействие върху емоционалните разстройства, мотивацията и ефективността на дейността на пациентите. С внедряването в психотерапията на съвременната видеотехника значително се разшириха възможностите на К. П. да онагледи на пациентая разнообразните причинно-следствени връзки в психо- и патогенезата на тяхното заболяване.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s