365 дни на психотерапията: 202 – Интегративна психотерапия

През последното десетилетие нараства интересът на изследователите и на практиците към проблемите и възможностите за развитие на И. П. (Beitman В. D., Goldfried M. R., Norcross J. С., 1989). За значимостта на интегративното движение в психотерапията свидетелства и издаването на международното „Списание за интегративна и еклектична психотерапия” («Журнала интегративной и эклектической психотерапии»). За разлика от еклектичната психотерапия (эклектическая психотерапии), която съчетава прийоми от различни психотерапевтични направления, И. П. предполага преди всичко концептуален синтез на различни теоретични психотерапевтични системи. В същото време еклектичният подход се явява един от елементите на И. П., който обединява конкретни лечебни методи от разнородни източници.

И. П. може да се развива на основата на следните подходи:

1) използване на еклектичен модел, който обединява различни психотерапевтични методи, изхождайки от потребностите на лечебната практика;

2) интеграция на вече съществуващите научни дисциплини – медицина, психология, социология, педагодика, неврофизиология, философия, психолингвистика и др.;

3) синтез на теоретични положения на различни психотерапевтични ориентации с отчитане на водещата в тях концепция за личността и нейното развитие, за психопатологията и симптомообразуването.

Съществени възможности за развитието на И. П. предоставя също така и търсенето на общ знаменател на различни теоретични модели посредством превеждането на техните понятия чрез общоприета терминология или по пътя на описването на психотерапевтичния процес от позицията на различни направления. Следните фактори спомагат за развитието на интегративното движение в психотерапията: 1) разпространението на многобройни форми и методи на психотерапия, които затрудняват избора, а също така тяхното изучаване и прилагане; 2) неадекватността на използването на едно от психотерапевтичните направления при всички категории пациенти; 3) търсенето на общи базови процеси, характерни за всички форми на психотерапия, и постепенно признаване на факта, че различните методи по своята същност могат да имат повече сходства, отколкото различия; 4) примерно еднаквата ефективност на лечението, независимо от използваната форма на психотерапия; 5) акцентирането върху съществената роля на взаимоотношенията между психотерапевта и пациента във всяка една форма на психотерапия; 6) социално-икономическите процеси в обществото, които предявяват повишени изисквания към качеството, продължителността и ефективността на лечението и които оказват по-скоро сплотяващо, отколкото разединяващо психотерапевтите действие. Най-важна характеристика на интегративното движение в психотерапията се явява отчитането от страна на психотерапевта при избора на методи за работа не само на собствените му теоретични позиции, доколкото на индивидуалните клинико-психични особености на личността и на болестта, а също така на потребностите на пациента.

И макар И. П. да получава развитие най-вече през последното десетилети, в предишните години също са правени опити за поставяне на въпроса за интеграцията в психотерапията, разширяваше се и разбирането за това колко е важно отчитането в психотерапията на взаимодействието между когнитивните, емоционалните и поведенческите аспекти на функционирането на пациента. В рамките на единния психотерапевтичен подод е целесъобразно използването, в зависимост от задачите на конкретния етап на лечение, на определени прийоми на въздействие върху познавателните, емоционалните и поведенческите стереотипи на нарушеното реагиране на пациента. Множеството комплекси от тези методи се разработват детайлно в различните психотерапевтични направления и могат да се допълват един друг. В частност, на един етап от лечението е необходим психодинамичният подход, който да разшири сферата на познание на пациента (осъзнаването/осознание на безсъзнателния материал), на друг етап — поведенческият подход, който помага на пациента да си изработи ново, по-конструктивно и зряло поведение. Едно от общите свойства на прилагането на която и да било форма на психотерапия се явява наличието на степени или на фази: установяване на контакт и активно участие на пациента в психотерапевтичния процес; определяне на психотерапевтичната „мишена” (симптоматика, конфликт, самооценка и и др.), промяна на предишните дезадаптивни начини за въприемане, преживваване и действие; завършване на лечебния курс.

Отдавна се предприемат опити да се синтезират психоаналитичната и бихевиористката теория. Всичко обаче се ограничава до репрезентиране на поведенческите прийоми в психодинамични формулировки, или до перифразирането на положения от психоаналитичната теория в рамките на концепцията за ученето (научение). Става дума за разработването на психотерапевтични подходи, които съчетават психодинамичните и поведенческите методи в една концепция за интегративна терапия на болните (Murray M. Е., 1976). В този случай при анализа на симптомообразуването, психотерапевтът отчита както интрапсихичната динамика, така и актуалната житейска ситуация на пациента и обстоятелствата, които подкрепят проявата на болестта.

Отбелязват се също така опити да се интегрират когнитивните и поведенческите подходи в психотерапията., Познавателно-обучителният подход като синтез на когнитивното и на поведенческото направление в психотерапията, от една страна, признава важността на интерперсоналните фактори в адаптацията на личността, а от друга – поставя акцент върху ролята на измененията в обкръжението, които влияят на феноменологията и функционирането на личността на болните (Mahoney M. J., 1977). В своята същност, тази нова, интегративна форма на психотерапия се основава на следните предпоставки:

1) човешкият организъм реагира не толкова на обкръжаващите го обстоятелства като такива, колкото на когнитивните представи за тях;

2) тези когнитивни представи са функционално свързани с процесите и параметрите на учене;

3) по-голяма част от човешките знания са когнитивно опосредствани;

4) мислите, чувствата и формите на поведение са каузално взаимосвързани.

Тези положения определят и главните цели на психотерапията: изграждането на перцептивни навици, на моторни (изпълнителски) навици, на асоциативни навици. Пациентът се обучава в тънко перцептивно различаване на въздейстяита на околната среда и на тези, плод на вътрешна стимулация (мисли, чувства, образи, биохимични изменения и др.). Усвлояването на тези сложни знания се допълва от тренинг в развиване и критична оценка на асоциациите (по-конкретно убеждения/убеждения, очаквания). На болния се дава възможност да се убеди сам в това, че мислите могат да играят важна роля в адаптацията и феноменологията на личността. В заключение, обикновено на пациента се предлага тренинг/тренинг в изпълнителски навици, които разширяват избора му на поведение в процеса на регулиране на външните или вътрешни въздействия.

Широкото съчетаване на различни видове психотерапия, преди всичко на екзистенциалната такава, се използва в едно от новите направления — психосинтез (психосинтез), целта на който е да хармонизира и интегрира в единно цяло всички качества и функции на индивида. Невролингвистичното програмиране (нейролингвистическое программирование) като междудисциплинарна интегративна психотерапевтична концепция, предоставя на разположение на психотерапевта един метамодел (метамодель), една поетапна стратегия на психотерапевтично поведение, която разширява модела на света на пациента и създава условия за осъществяване на процес на изменение на личността. Предполага се, че даденият метамодел може да се използва от психотерапевти с различна ориентация и на определен етап трябва да бъде интегрирана в лечебния процес с методи, вече съществуващи в утвърдилите се видове психотерапия. Личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов ((Личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова)), бидейки отворена психотерапевтична системма, през последните години разширяват своите възможности, благодарение на интегрирането на някои теоретични принципи и прийоми на поведенческата и хуманистичната психотерзпия (преди всичко на клиент-центрираната/клиент-центрированная психотерапия и на гещалт-терапията/гештальт-терапия). Изграждането на интегративната личностно-ориентирана (реконструктивна) психотерапия изисква синтез на концептуалните основи на психологията на отношенията, дейността и общуването на личността, и на нарушенията в нейното развитие и последващата ù реконструкция. На базата на тази интегративна концепция за психотерапията е възможно включването в дадената система на релевантни на нея и възможно най-ефективни лечебни методи от други психотерапевтични ориентации.

Така изграждането на И. П. представлява само по себе си движение по посока на концептуалния синтез на съвременните научни теории за личността и за нейната промяна, а също така и на съответните им психотерапевтични методи.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s