365 дни на психотерапията: 197 – Директивно и недирективно поведение на психотерапевта

Поведението на психотерапевта в неговите взаимоотношения с пациента може да се проявява доинамично или устойчиво в хода на лечението под формата на директивно и недирективно ролево поведение. Във всеки един конкретен момент от лечебния процес, лекарят трябва да отчита, от една страна, своите стратегически задачи, а от друга – изменящите се потребности, очаквания и нагласи на пациента. Директивното поведение на психотерапевта обикновено се описва като такова, при което на терапевта се приписва ролята на ръководите, учител, опекун, мениджър, организатор на лечебния процес, докато при недирективното той е по-скоро партньор, консултант, експерт, помощник. Този аспект на взаимоотношенията „психотерапевт-пациент” отразява (аналогично е и в груповата психотерапия/групповая психотерапия) разпределението на властта и съответно – кой поема отговорността за хода на лечението и неговите резултати.

При директивното поведение на психотерапевта се използва преди всичко общопризнатия, социално обусловен авторитет на лекаря като специалист с цел формирането на взаимоотношения от типа на ръководство, при което на психотерапевта принадлежи непосредствената власт. Ръководството отразява традиционния медицински модел на отношенията „лекар—болен”, при който основно значение се придава на влиянието, което лекарят оказва върху пациента. Психотерапевтът заема доминиращата, активна позиция, докато болният остава сравнително пасивен, слабоактивен. В този случай поради своите личностни особености или във връзка с характера на тяхното заболяване, пациентите остават неспособни на самостоятелно поведение, те са зависими, търсят опека, разчитат напълно на насоките на лекаря. При такава форма на ролево поведение психотерапевтът трябва да осъзнава, че този авторитет не се явява израз на превъзходството на неговата личност, а само засилва възможностите му да окаже помощ на своя пациент. При директивно поведение на психотерапевта, той сам структурира хода на лечението, определя задълженията и правата на пациента, изискванията за сътрудничество в терапията. Понякога психотерапевтът в отношението си към болния се утвърждава като добър родител или като авторитетно лице, а психичният механизъм на идентификация позволява на пациента да усвои необходимите конструктивни позиции, възгледи и способи за поведение в житейски ситуации. При директивната постановка на въпросите, лекарят създава структурата на беседата с болния и сам насочва нейния ход, като умишлено засяга определени теми в съответствие с разработената от него стратегия. Какви са границите на влиянието на психотерапевта спрямо болния при директивния стил на тяхното общуване? Разясненията, съветите и препоръките са достатъчно обосновани, когато те се отнасят до медицинския аспект на болестта и лечението. Обосноваността им обаче значително отслабва обаче, когато върху тях оказват влияние морално-ценностните ориентации на лекаря, които могат да бъдат различни от тези на пациента. Възгледите на психотерапевта за проблемите на брака и семейството, за избора на професия или за смяната на работата например могат да отразяват неговия личен опит и това да изкриви донякъде обективния поглед към проблемите на пациента и на пътищата за тяхното разрешаване. При тази форма на ролево поведение, лекарят използва внушение (внушение), моделиране, тренинг (тренинг), положително подкрепление (подкрепление) с цел формирането на по-зрели възприятия, преживявания и поведение. За пример може да послужи поведението на психотерапевта-бихевиорист, който съставя за пациента подробна програма, в която се следва определено поведение.

При провеждането на групова психотерапия, директивното поведение на психотерапевта като цяло се оценява невисоко, особено от страна на психолозите. То формално се определя от степента на активността на психотерапевта и на инициативността му при воденето на групата. Директивният психотерапевт планира хода на занятията, самостоятелно установява нормите на функциониране на групата и ги привежда в изпълнение, дава съвети и указаниия, осъществява интерпретация (интерпретация). Психотерапевтът, относително активен и директивен в първата фаза от функционирането на групата, се стреми да създаде безопасна атмосфера за новите, дезориентирани болни, в рамките на която да ги въведе в груповите норми на поведение. Засилването на активността и директивността е оправдано при употребата на психотерапевтични прийоми.

Тенденцията към негативна оценка на директивното поведение в професионалната среда е свързана, в частност, с убеждението, че подобен стил може да забави постигането на самостоятелност от групата, което се явява едно от основните условия за нейното успешно функциониране. Съществуват разнообразни способи, чрез които групата може да се предпази от прекомерното или преждевременно вмешателство на психотерапевта. Аналитиците например чакат пасивно спонтанното развитие на отношенията в групата; последователите на школата на Роджърс (Роджерса (Rogers С. R.) създават благоприятен климат на приемане, който предразполага болните към самоексплорация (себеизследване – бел. прев.); специалистите по гещалт-терапия (гештальт-терапия) постоянно подбуждат болния към това да правят съзнателен избор и да взимат съзнателни решения, като му предлагат определено действие или възможност да участва в терапевтично упражнение.

Недирективното поведение на лекаря включва всичко онова, което включва ролята на психотерапевта, разбирана широко. Той слуша, проявява емпатия (эмпатия), гъвкав е в своята тактика и се отнася с уважение към всички изисквания на пациевнта, създава у него атмосфера на безопасност. Този тип поведение на психотерапевта изгражда основата на терапевтичния съюз, или на работния алианс, в психодинамичната психотерапия и е база на партньорството като форма на неавторитарно сътрудничество в личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия. Тази форма на взаимоотношения между лекаря и болния е по-трудна за тях от ръководството, но е по-продуктивна, когато става дума не за оказване на подкрепа в укрепването на личността на пациента, а за нейните корекция и изменение по посока на придобиването на по-голяма самостоятелност и отговорност в лечебния процес и при решаването на проблемите в живота на пациента. При недирективната постановка на въпросите, преобладават темите, внесени от болния. Психотерапевтът се ориентира по казаното от пациента и мислено отделя определени аспекти в него, например емоционалното преживяване.

Недирективният групов психотерапевт (групповой психотерапевт) предоставя на участниците в групата свободата те да изберат темите и насоките на дискусията, без да влияе на динамиката на дейнствията, без да натрапва изпълнение на груповите норми. Той използва преимуществено техниките на отражение и изясняване (кларификация), като неопределеността на изказванията на лекаря подбужда болния към повишена активност, благоприятства появата в неговата реч на богат психологически материал — на неконтролируеми и ирационални мисли и чувства, важни от диагностична и терапевтична гледна точка. Недирективното поведение на психотерапевта е най-ярко представено в триадата (от качества на психотерапевта) на Роджърс (триада Роджерса)емпатия (эмпатия), приемане (принятие) и автентичност (аутентичность). За психотерапевта с широка ориентация е важно оптималното и гъвкаво съчетаване на тези две полярни форми на ролево поведение и преходите между тях в зависимост от особеностите на лечебния процес.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s