365 дни на психотерапията: 196 – Холотропна терапия

ГОЛОТРОПНАЯ ТЕРАПИЯ (гръц. holos — цял и tropos — завой, посока). Тази психотерапевтична стратегия, разработена от Гроф (Гроф, Grof S.), използва за постигането на терапевтичен ефект изменени състояния на съзнанието, предизвикани с помощта на управлявано дишане, провокираща музика и други форми на звуково въздействие, на специфични прийоми за работа с тялото и рисуване на мандали в заключителната част от сеанса (произволни рисунки се явяват отчети за проведените сеанси).

Принционо подходите на Х. Т. съответстват на психеделичната психотерапия (психеделическая психотерапия). Дословният превод на термина Х. Т. в интерпретацията на автора е терапия, насочена към възстановяването на целостността. В качеството на синоним на този термин се използва също и терминът „холономна интеграция” («холономная интеграция»). По думи на нейния автор, Х. Т. е важна и ефективна алтернатива на традиционната дълбинна (аналитична) терапия, в центъра на която стои вербалният обмен между психотераперта и човека, който се обръща към него за помощ. Х. Т. се явява резултат от тридесетгодишно изследване на терапевтичните възможности на изменените състояния на съзнанието, на индуцираното прилагане с терапевтична цел на психеделични средства (ЛСД/ЛСД) и на нефармакологични способи за въздействие върху съзнанието, в частност на методиката на управляваното дишане. Терапевтичният смисъл на измененото състояние на съзнанието се състои в преживяването на специфичен комплекс от явления: 1) биографичен материа; 2) перинатални матрици и 3) т.н. трансперсонално съзнание, което отразява не само и не толкова биологичните причини (в динамичен смисъл) за проблемите на пациента, колкото особената трансцендентална връзка на човека с околния свят, времето и пространството. Преживяването на подобна космическа взаимовръзка спомага за разкриването на истинската човешка същност и води до постигането на пълна вътрешна интеграция. Гроф оспорва съвременните представи, заложени в лекарския (медицински) модел на психиатрията, която разглежда ефектите на изменено състояние на съзнанието, предизвикани от психеделици, като варианти на токсична психоза. По Гроф, Х. Т. се явява солиден аргумент в полза на това, че афектите, постигани при изпадане в особени състояния на съзнанието, отразяват именно връзката с психичния живот на човека, доколкото в рамките на сеансите по Х. Т. без използване на фармакологични средства се отбелязват същите тези феномени. В концептуалната схема на основните ефекти на Х. Т. се описват явления като промяна на размерността на съзнанието, като съществуването на сензорни бариери, които ограничават прехода към по-дълбоките нива на безсъзнателното, послойния строеж на подсъзнанието, перинаталните матрици и тяхната динамика, трансперсоналните явления на психиката.

Х. Т. според Гроф до определена степен потвърждава предположението на Юнг (Юнг, Jung С. G.) за колективното безсъзнателно, интегрира в себе си подходите на динамичната психиатрия и, в частност, елементите на ортодоксалната психоанализа (психоанализ), някои езотерични учения (йога/йога, древната китайска философия, будизъм и др.).

Гроф предлага своеобразна архитектура на психопатологичните нарушения – по същество, той въвежда едно ново разбиране за психологията, психопатологията и психотерапията, което възниква на основата на практическата работа (чрез термина „практическа работа” Гроф подчертава разликата между Х. Т. и други видове „разговорна”  («разговорная»), „вербална” («вербальная»), ненасочена към практиката психотерапия. Тази концепци за психичното включва пет разгърнати категории:

1) размерност на психиката и картография на вътрешното пространство;

2) архитектура на психопатологията;

3) ефективност на механизмите за терапия и за трансформиране на личността;

4) стратегия за терапия и самоанализ (самоанализ);

5) съзнание/материя и природа на реалността.

Картографирането на психиката на човека предполага създаването на някакъв неин нов образ. В допълнение към традиционната представа на психоанализата за безсъзнателната част на психиката и на заключените там биографични спомени, се изказва хипотезата за съществуването на още по-дълбоки области на безсъзнателното. В частност се разграничава перинатална област на психиката, в която са съсредоточени преживяванията и образите на смъртта и раждането, и трансперсоналната сфера, съотнесена с широк спектър преживяания, които традиционно се разглеждат като религиозни, духовни, окултни и мистични. Логиката на организацията (архитектониката) на психичното предполага послойното съдържание на безсъзнателните области, разделени от сензорни бариери, които затрудняват достъпа до по-дълбоки области. Активизирането на сензорните канали се обяснява с това, че методите, които разкриват достъп към безсъзнателното, на първо място засилват дейността на сетивните органи. В резултат на това безсъзнателното също активизира сетивните органи. Сетивната бариера се проявява в неспецифични сетивни преживявания, например в това човек да вижда основни цветове и геометрични фигури, да чува различни звънящи звуци, да преживява тактилни усещания в различни части на тялото, да чувства мирис и вкус. Всички тези преживявания са абстрактни, те не притежават символичен смисъл и имат малко значение. Сензорните бариери отделят обикновеното съзнание от биографичното ниво на безсъзнателното и разделят перинаталната област и по-дълбоката и труднодостъпна трансперсонална сфера на безсъзнателното. Перинаталната област на безсъзнателното се разполага отвъд областта на индивидуалното безсъзнателно. В индивидуалното безсъзнателно се кондензират индивидуалните психични травми, незавършените гещалти; тук се разполага биографията на човека. Характерът на процесите, протичащи на това сравнително недълбоко ниво от безсъзнателната сфера на човека, е сходен с този на явления, описвани от Фройд (Фрейд, Freud S.) и други негови последователи, макар в резултат на практическата работа да се отчитат и различия. В частност, биографичният материал може да бъде не просто възпроизведен в паметта и реконструиран в нея, но и може да бъде преживян отново. Тук става дума както за емоционални преживявания, така и за телесни усещания, за възприятия. Разлика се открива и в това, че релевантните спомени и други елементи на биографията се проявяват не отделно, а като цяло и образуват динамични констелации – т.н. „системи от кондензиран опит” («системы конденсированного опыта»), съкратено СКО, като СКО включват в себе си взаимосвързани различни етапи от личната биография и не се ограничават до елементи на индивидуалното безсъзнателно. Повечето СКО са динамично свързани с процеса на раждане, което означава, че те се проектират в по-дълбоката сфера на перинаталната област на безсъзнателното. По време на сеансите по Х. Т. с преминаването в перинаталната област на безсъзнателното, интензивността на преживяванията се засилва толкова много, че участниците в сеансите възприемат това като своеобразен процес на умиране. Болката може да бъде толкова нетърпима, че човек да преживява себе си така, сякаш е преминал границите на индивидуалното страдание и преживял болките на цялата група, на цялото човечество и дори на всичко живо. Преживяванията на това ниво обикновено се съпровождат от ярки физиологични прояви като задушаване, учестен пулс и сърцебиене, гадене и повръщане, промяна в цвета на кожата, колебания в температурата на тялото, спонтанна поява на синини, треперене и конвулсии и др. Това състояние се разглежда като сблъсък със смъртта. Подчертава се, че при обичайната аналитична работа в областта на биографичното ниво на безсъзнателното, такива преживявания са възможни единствено в случай, че човек някога се е намирал на границата между живота и смъртта (състояния на клинична смърт, сериозни операции, ситуации на смъртна опасност). При всички други случаи постигането на опит в сблъскването със смъртта е възможен единствено в условията на Х. Т. По-нататък протича изменение на състоянието и преживяванията вече характеризират процеса на раждане. Този процес на перинатални преживявания се определя като процес на борба със смъртта и на възраждане. Той се явява много важен, доколкото родовата травма дори в по-голяма степен, отколкото събитията в биографията, е отговорна за формирането на проблем, а нейното преработване в контекста на Х. Т. създава предпоставки за по-пълноценното излекуване, отколкото аналитичното преработване на постнаталните конфликти. Защото именно в перинаталната област се формират СКО, които кондензират в себе си съответният биографичен материал. Преживяванията на смърт и на възраждане са твърде сложни и разнообразни. Този опит се проявява в четири типични патерна или констелация, преживявания (Гроф, 1985), които съответстват на стадиите на биологичното раждане. Теорията и практиката на дълбинната емпирична терапия (обобщено название на терапевтичните подходи, насочени към постигането на изменени състояния на съзнанието с цел преработване на дълбинните слоеве на безсъзнателното) постулират съществуването на хипотетични динамични материци, които управляват процесите, отнасящи се до перинаталното ниво на безсъзнателното. Те се наричат базови перинатални матрици (базовые перинатальные матрицы (БПМ), на които се отдава значителна роля. Освен че матриците имат свое собствено емоционално и психосоматично съдържание, те встъпват още и като принципи за организация на другите нива на безсъзнателното. В частност, елементите на важните СКО на биографично ниво, които се отнасят до физическо насилие и жестоко отношение, заплахи, раздели, болки и задушаване, са тясно свързани със специфични ефекти на БПМ. От друга страна  (от другата страна на безсъзнателното), перинаталното разгръщане често се асоциира и с разнообразни трансперсонални елементи като архетипни видения под формата н образи като този на Великата Майка или на Ужасната Богиня-Майка, на Ада, Чистилището, Рая или Царството Небесно (Великая Мать или Ужасная Богиня-Мать, Ада, Чистилища, Рая или Царства Небесного). Перинаталните материци също така имат особено отношение към различни аспекти на активността във фройдистките ерогенни зони – орална, анална, уретрална и фалическа. Разграничават се следните четири перинатални матрици:

Първата перинатална матрица (БПМ – 1, первая перинатальная матрица) интегрира опитът от първоначалното биологично единство с майчиния организъм по време на вътрематочното съществуване. Отражение на активизирането на БПМ-1 на сеансите по Х. Т. се явява преживяването на необикновено блаженство, на „океански” (океанический) тип екстаз, на единение с природата и космоса, на виждането на Рая и Небесата. При перинаталните спомени в случаите на нарушения във вътреутробния живот (критични състояния на плода, болест на майката по време на бременността, опити за аборт и пр.) възникват, напротив, състояние на тревога и страх, образи на демонични същества, болезнени преживявания, треперене, усещане за „махмурлук” (ощущение „похмелья”), за натравяне и пр. Свързаните с тази матрица асоциативни спомени от постнаталния живот се характеризират със състоянието на удовлетвореност на насъщните потребности (например с щастливите дни от безметежното детство, с периодите на семейно благополучие, с приятни усещания, с щастлива любов). Съответно активността в ерогенните зони определя удовлетворяването на либидото, либидинозните усещания по време на такива занимания като къпане, люлеене на люлка, физическа работа и пр. При психопатологични състояния проявите, характерни за тази матрица, включват параноидна симптоматика, при която в съдържанието на налудностите възникват идеи за мистичен съюз, за сблъсък с мистичните сили на доброто и злото.

Втората перинатална матрица (вторая перинатальная матрица, БПМ-2) отразява процесът на начало на биологичното раждане, неговия първи клиничен стадий. Тук равновесието се нарушава, плодът изпитва периодични мускули съкращения и свивания, но шийката на матката все още е затворена. На сеансите по Г. Т. и ЛСД-терапия възникват преживявания на „космическо поглъщане” (космическое поглощение/ безмерни телесни мъки, усещане за непоносима и безизходна ситуация, която няма край), появява се чувството, че си хванат в капан, в клетка; това се съпровожда от видения на ад, апокалиптични войни, епидемии, терор, мъчително чувство за вина и на непълноценност. Асоциативните спомени от постнаталния период се явяват ситуации, които заплашват живота и цялостността на човешкото тяло, нещастни случаи, травми, операции, излежаване на присъди в затвор, емоционални депривации, състояния на фрустрация. БПМ-2 активизират оралната фрустрация, задържането на изпражненията и урината, сексуалната фрустрация. Психопатологичните прояви, свързани с тези матрици, се изразяват в преживяването на „адски мъки” (адские муки), на усещания  за безсмислеността на света, на ендогенна депресия, на хипохондрични варианти на налудности с телесни усещания, на алкохолозъм, наркомании, стомашни язви..

Третаята перинатална матрица (БПМ-3, третья перинатальная матрица) характеризи втория стадий в биологичния процес на раждане. На този стадий съкращенията на матката се засилват, като шийката на матката се разтваря и плодът започва да се придвижва по родовия канал. На сеансите с психеделична терапия страданията на пациентите се усилват до космически размери; намирайки се на границата между болката и удоволствието, те преживяват „вулканичен” („вулканический”) тип екстаз, на тях им се привиждат ярки светлини и фойерверки, садомазохистични оргии, убийства и кървави жертвоприношения, те сякаш взимат активно участие в жестоки битки, религиозни представления, изпитват мъките Христови и т.н. С тази матрица са свързани също и постнатални преживявания като спомени за сражения, за тегобите на военната служба, за наблюдавана сексуална активност на възрастните. Активността в ерогенните зони се характеризира със самия процес на оргазма, с преживяването на фалическото раждане на дете, с еротичните усещания при активни физически действия.  Сродни психопатологични синдроми тук се явяват: тревожната депресия, тенденцията към увреждане на части от тялото, садомазохизмът, мъжкият хомосексуализъм, натрапливата невроза, конверсионната и тревожната истерия, импотентността, фригидността.

Последната перинатална матрица (БПМ-4) е биологично свързана с процеса на раждане на детето. Съответно нейната активизация при психеделичните сеанси предизвиква преживяване на рязко намаляване на напрежение, „илюминативен” («иллюминативный») тип екстаз, на участниците в сеансите им се привиждат гигантнтски помещения, ярка светлина, те сякаш преживяват повторните си раждане и спасение. Асоциативно с БПМ-4 са свързани такива биографични събития като щастливото избягване на опасност, преодоляването на сложни препятствия и пр. Ерогенната активност се характеризира с комплекс от усещания, свойствени на състоянието след оргазма, след изпускане на урина и дефекация, след кативно физическо натоварване. Сродните психопатологични синдроми тук са: месиански налудности, идентификация с Христа, маниакална симптоматика, женският хомосексуализъм и ексхибиционизмът.

В по-късните публикации на Гроф (Гроф, 1988) вече се говори за наличието на пет основни перинатални патерна. Към описаните по-горе четири варианта на БПМ е добавен етапът „преживяване на безизходица и на ад” („переживание безысходности и ада»”, което съответства напълно на разгърнатия първи клиничен стадий на раждането и се разполага между БПМ-2 и БПМ-3.

В съдържанието на психиката се отделя още едно ниво — трансперсоналната сфера или трансбиографичната област. Тя се разполага дълбоко перинатално и се явява част от психиката, в която се проявяват ефектите на колективното безсъзнателно. По-често трансперсоналният опит се предхожда от среща с раждането и смъртта (т. е. от перинаталната област), макар че са възможни случаи, в които трансперсоналните елементи и сюжети стават достъпни непосредствено. Общ знаменател на тази група многообразни и разклонени преживявания се явява усещането за излизане на съзнанието извън привичните граници на Егото, на времето и пространството; всички преживявания се подразделят на три големи категории. Към първата се отнасят елементите, които са свързани с излизането извън линейното време и се интерпретират от участниците в сеансите като историческа регресия и изследване на биологичното, културното и духовното минало или като историческа прогресия, като поглед в бъдещето. Към втората категория се отнасят преживяванията, които преди всичко се характеризират с излизане извън обичайните предели на пространството. Елементите от третата категория се характеризират с опит, който „се отнася до области, които в западната култура не се смятат за обективна реалност”.

В някои случаи хора, намиращи се в необичайни състояния на съзнанието, преживяват напълно конкретни и реалистични ситуации, които се определят като утробни ембрионални спомени. Пример за такива усещания е идентифицирането на себе си със спермата и яйцеклетката в момента на оплождане. Възможна е и по-дълбока историческа регресия, когато човек с определена достоверност преживява (спомня си) събития от живота на предците си, на хора от други раси. Срещат се съобщения за прераждания, в резултат на които хората идентифицират самите себе си с животни, растения и дори с явления от неживата природа. Към тази категория се отнасят случаи на виждане на абстрактни архетипни патерни, интуитивно разбиране на универсалните символи (такива като кръст, анкх, ин-ян, свастика, пентограм, шестовърха звезда). Понякога се оказва възможна пространствената идентификация с всеки един обект от Вселената, включително с целия космос, сливането с всеки човек и приемането на образа на друга личност, идентифициране със съзнанието на специфична група хора до степен на обединяване с цялото човечество вътре в себе си.

Към другата група трансперсонални явления се отнасят преживяват, които, по мнение на автора, могат не само да бъдат валидизирани, но и да се изучават експериментално. Имат се предвид явления като телепатия, психодиагностика, ясновидство, яснослушане, опит с извънтелесни състояния и други форми на екстрасензорно възприятие. Привеждат се случаи, когато в изменено състояние на съзнанието човек преживява подобни явления, които след това се потвърждават в практиката. На трасперсоналните преживявания се отделя значително място в картографията на психиката. Перинаталното ниво е междинно ниво, разположено между персоналното равнище и трансперсоналното такова.

В трудовете на Гроф се съдържа ново осмисляне на архитектурата на психопатологичните разстройства на основата на привеждането на картография на психиката. Подчертава се, че всички съществуващи теории за психопатологията не са в състояние да обяснят по необходимия начин съдържанието и динамиката на психопатологията, доколкото не отчитат дълбинните процеси, обуславящи нейното формиране. Според Гроф немного емоционални и психосоматични синдроми могат да бъдат обяснени изхождайки от индивидуалното динамично безсъзнателно, докато повечето причини за психопатологични прояви се разполагат на перинаталното ниво на безсъзнателното. Съдържателно те са свързани с родовата травма и страха от смъртта, а тяхното разрешаване изисква конфронтация (конфронтация) с процесите смърт-възраждане.

Предложената концепция, по мнението на нейния автор, не само внася принос в науката за психичната здрава, но и налага преразглеждането на съвременните парадигми, които изуават Вселената […] – космоса, микрокосмоса, пространството и времето, биологията и пр. Заключенията относно новите възможности за алтернативно развитие на съвременното естествезнание могат да бъдат диференцирани според анализа на преживяванията на участниците в сеансите по Х. Т. От гледна точка на предложената концепия за Х. Т. се обясняват явления като екстрасензорно възприятие и други феномени, които разрушават фундаменталните представи на материалистичната наука и „механистичната визия за света” («механистическое видение мира»).

Основна философска предпоставка на Х. Т. се явява предположението за това, че всеки един човек, представител на европейската култура, „функционира на едно значително по-ниско ниво от своите потенциални възможности и способности; и това обедняване на възможностите му произтича от идентифицирането на индивида с единствено един аспект от неговото битие – с физическото му тяло и Егото”. Тази лъжлива идентификация води до един лишен от автентичност (аутентиность), нездрав и беден начин на живот, способства за развитието на емоционални и психосоматични заболявания с психична генеза. В произхода на заболяванията играя роля и механизмът на дистрес, възникването на който при отсъствие на органична патология се разглежда като сигнал за това, че личността, опираща се на лъжливи предпоставки, е достигнала критичния момент, когато „предходният начин на живот не само ‘не работи’, но и вече е несъстоятелен”. Следствие на подобно развитие на събнтията се явява възникването на проблеми в определена област от живота, например в брака, в сексуалната сфера, в професионалната дейност, във взаимоотношенията с други хора и пр. Своеобразната диагностика на причините за заболяванията във всеки един конкретен случай се изгражда въз основа на анализа на психопатологичните синдроми и на жизнените стереотипии от гледна точка на тяхната свързаност с един от вариантите на преживявана перинатална трагедия и със спецификата на родовата травма. Идеята за терапевтичното въздействие се опира и на трудовете на Юнг, в които се посочва, че психиката разполага с мощен потенциал за самооздравяване, като източник на целебните сили е колективното безсъзнателно. Задачата на лекаря в контекста на Х. Т. се свежда до това да помогне да се достигне до най-дълбоките слоеве на психиката, без да се разглеждат проблемите рационално и без да се следва разработен по-рано план за употреба на специфични методи за промяна на психичната ситуация. Изцелението се оказва резултат от диалектичното взаимодействие на съзнанието с индивидуалното и колективното безсъзнателно.

Техниката на Х. Т. се опира на първо място на някакво непосредствено преживяване от описаните по-горе като изходно трансформиращо средство. Вербалното въздействие се прилага на стадия на подготовка и след края на сеанса, за да се усили интеграцията на преживяванията. Лекарят създава руслото на работата, формира доброжелателната работна обстановка и предлага техника, която активизира безсъзнателното с помощта на дишането, музиката и други допълнителни прийоми. В такива условия наличната симптоматика се усилва и от латентно състояние тя преминава в проявена, като така става достъпна за съзнанието. Задачата на лекаря е да способства за такова спонтанно проявление, като напълно се доверява на този автономен оздравителен процес. Симптомите представляват сами по себе си блокирана енергия и пределно кодиран опит, т.е. симптоматиката се явява не просто проблем, но и предоставя възможност за оздравяване. Основната цел на методите за практическа психотерапия се състои в активизирането на безсъзнателното, в освобождаването на енергията, „блокирана” в психопатологичната симптоматика, и в преобразуването на стационарния баланс на енергията, включена в потока от преживявания. При работа с безсъзнателното се активизира онази негова област, която е по-силно свързана със симптоматиката, като самата симптоматика се явява външна страна на проявите на СКО, центровете на кристализацията на които се намират в БПМ. Х. Т. разкрива дълбоките връзки с трансбиографичните области на психиката. Основното кредо на Х. Т. се състои в признаването на потенциала за постигане на изменени състояния на съзнанието, способни към еволюция транформация и притежаващи оздравително въздействие. Преживяването на цялостния опит при изменени състояния на съзнанието, по правило, води до променя на динамичното равновесие на изходните симптоми, транформира се в поток от необичайни преживявания, които изчезват в рамките на този процес. Задачата на терапевта (или на фасилитатора) се свежда до това да поддържа процеса на практическа работа, като се довери напълно на неговата оздравителна природа и не прави никакви опити да се намесва в него.

В Х. Т. са изпробвани всевъзможни методики и дихателни процедури от практиката на различни езотерични школи  — кундалини-йога (кундалин-йога), сиддха-йога (сиддха-йога), тибетската ваджраяна (тибетская ваджраяна), суфизъм (суфизм) и др. Оказва се, че специфичните прийоми и дихателни практики са по-малко значими от процедурата на учестеното дишане в съчетание с пълно съсредоточаване и осъзнаване на вътрешните изменения. Основната препоръка се състои в това да се вслушваш във вътрешните процеси на организма и да ги следваш. Музиката в Х. Т. има особено значение, доколкото не само усилва ефекта на хипервентилация, но и притежава собствено специфично въздействие върху съзнанието — помага да се „установят” старите и забравени емоции и те да бъдат изразени, задълбочава процеса на Г.Т. и придава смисъл на  целия контекст на преживяванията. Предполага се, че най-ефективни са качествените звукозаписи, като предпочитание се отдава на квадрафоничното звучене. На началните етапи се препоръчва бърза класическа музика, на средните предпочитание се отдава на по-бавните и плавни музикални произведения, а на последните сеанси по Х. Т. са допустими експерименти с нетрадиционни мелодии за европейската култура и със съвременна музика. Вариантите на музикалната програма могат да бъдат обсъдени с участниците в сеансите по Х. Т. В някои случаи се използва бял шум. Насочената работа с тялото е показана единствено в случаите на необходимост от това, най-често — на заключителните етапи от Х. Т., когато не настъпва разрешаване и отреагиране на преживяванията. Основен принцип на телесната намеса е фиксирането на вниманието върху проявите на дискомфорт. Независимо от характера и локализацията на проблема, се предлага да се усилят симптомите (да се напрегнат мускулите, да се заеме положение, което усилва болката и т.н.). Необходимо е това напрежение да се запази максимално дълго. Неприятните усещания могат дори да бъдат усилени от психотерапевта с помощта на масаж или на натиск върху болезнената област.

Самата процедура на Х. Т. се състои от няколко етапа. На подготовителния етап протича запознаване с разширената картография на психиката, която включва съобщение за нивата на биографичните спомени, на елементите смърт—раждане и за спектъра на трансперсоналните преживявания. Разясняват се процедурата на сеанса и възможните преживявания, подчертава се, че всички те са абсолютно нормални. От гледна точка на автора, това помага да се намали тревогата по отношение на възможната интерпретация (интерпретация) на преживяванията като психопатологични, което намалява техния оздравителен ефект. Разясняват се принципите на работа с тялото и се избира музика. Основната част от сеанса се провежда в затъмнено отделно помещение, изолирано от всякакви външни въздействия, което създава възможност за свобода да проявиш себе си. На пода са сложени меки матраци, възглавници от мек материал, хигиенни пакети за тези, у които по време на сеанса възникнат гадене и повръщане. Всички участници са в удобни дрехи, от помещението са прибрани всички режещи предмети и украшения. Х. Т. започва с кратка релаксация (релаксация) на всички части на тялото и медитация (медитация) (заема се открита поза, предлагат управляеми образи с релаксиращо съдържание). След това психотерапевтът препоръчва на пациента да се съсредоточи върху усещанията „тук и сега” (здесь и теперь). Подчертава се необходимостта да се изоставят всички минали преживявания и размисли за бъдещето. На този етап в процедурата се въвличат т.н. ситъри (ситтер, индивидуалният страж на участника). Неговата идеална позиция трябва да се изразява в дълбоко съсредоточаване върху неговия подопечен и върху преживяването на чувство на състрадание към него. На заключителния етап на релаксация пациентът трябва да се концентрира върху дишането си без да променя неговите параметри. След това му се предлага той постепенно да увеличава честотата на дишането, да го направи по-дълбоко и ефективно. Особеностите на техниката на дишане се определят от самите участници. Ролята на ситъра обикновено се свежда до наблюдаване на честотата на дишането и до контролирането му по-интензивно, отколкото обикновено. Ако възникне необходимост да се напомни, че дишането трябва да бъде по-ефективно, препоръчва се това да се направи с докосване на ръката по гърдите или по рамото на участника. Разговори на този етап от сеанса не се поощряват, с изключение на отделни думи и прости предложения. По-нататък в задълженията на ситъра влиза и наблюдаването на състоянието на участника и оказване на помощ в нужните моменти (подпиране с възглавници, недопускане на сблъсък между учястниците и т.н.). Продължителността на сеанса Х. Т. не се регламентира, като се предполага, че самият процес съответства на органичната крива – преминава се през постепенно нарастване на напрежението, кулминация на преживяването и повече или по-малко неочакваното му разрешаване. Ориентировъчно времето за провеждане на сеанса Х. Т. е 1,5 – 2 часа. В заключителната част от сеанса Х. Т. участниците споделят своите опитни преживявания, рисуват мандали. Процедурата на рисуване на мандали е много проста: на голям лист хартия в контурите на кръг с цветни моливи се нанасят произволни рисунки. Това могат да бъдат комбинации от цветове, абстрактни рисунки или образи, които отразяват преживяванията в основната част от сеанса Х. Т. След това мандалата се подлага на формален анализ, а в случай на групов сеанс се провежда колективно обсъждане, понякога от типа на мозъчната атака. Предполага се, че анализът на мандалите способства за по-пълната интеграция на преживяванията. Сеансите Х. Т. се провеждат под формата на курс. Количеството на сеансите и тяхната честота се определят от самия пациент. Участието в сеансите по Х. Т. е противопоказано при сърдечно болни, бременни, пациенти в следродов период с незараснали рани, болни от епилепсия, хора с органични патологии на опорно-двигателния апарат.

Теоретичните и практически подходи на Х. Т. предполагат нова плоскост, върху която да се разглеждат психопатопатологията и терапията, да се разкриват връзки с ортодоксалната психоанализа и с други аналитични концепции,  те интегрират в себе си практиката на различни езотерични учения, включително биоенергетиката (биоэнергетика), те се явяват доразработка на ЛСД-терапията. Редица хипотези будят интерес, но, безусловно, изискват по-нататъшна клинична проверка, доколкото в наличната литература на практика не се говори изобщо за ефективността на Х. Т.  Теорията и методиката на Г. Т. установяват определено сходство с ребъртинга (ребефинг), но са по-добре разработени и детайлизирани. Възникват съмнения относно възможностите за пренасяне на концепцията за Г. Т. върху обективните, съществуващи в действителността закономерности във функционирането на човешката личност.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s