365 дни на психотерапията: 195 – Психотерапевтична намеса

Вид (тип, форма) психотерапевтично въздействие, което се характеризира с определени цели и с избор на съответстващи им средства за въздействие, т.е. методи.

Терминът П. Н. може да обознаава конкретен психотерапевтичен прийом (разясняване, уточнение, стимулация, вербализация/вербализация, интерпретация/интерпретация, конфронтация/конфронтация, учене/научение, тренинг/тренинг, съвет и др.), а също така обща стратегия на поведение на психотерапевта, тясно свързана с теоретичната му ориентация (преди всичко с разбиранията му за природата на едно или друго разстройство и за целите и задачите на психотерапията).

Александрович (Aleksandrowicz J. W.) приема понятието П. Н. като една от плоскостите на термина „психотерапевтичен метод” («психотерапевтический метод»). Наред с разбирането на метода като конкретен психотерапевтичен прийом (беседа, ролева игра, тренинг и пр.), като условия, в които протича процесът на психотерапия (психотерапия) (амбулаторни, стационарни, семейни методи), като един или друг инструмент за въздействие (индивидуални и групови методи), той също така разглежда психотерапевтичният метод на П. Н. както в параметрите на стила (директивен и недирективен), така и в параметрите на теоретичния подход, който и определя характера на тези намеси (интерпретация, учене, междуличностно взаимодействие).

Интерес буди съотношението между понятията „психотерапевтична намеса” („психотерапевтическое вмешательство») и „психологическата (клинико-психологическата) намеса” («психологическое (клинико-психологическое) вмешательство)». Медицината и психологията използват различни видове намеси (интервенции). Всички намеси, осъществявани в медицината, могат да бъдат подразделени на четири групи: медикаментозни (фармакотерапия), хирургически, физикални (физиотерапия) и психологически (психотерапия). Психологическите интервенции, на свой ред, се осъществяват преди всичко в педагогиката (педагого-психологически намеси); в сферата на организацията на труда (производствено- и организационно-психологическа намеса) и в медицината (клинико-психологическа намеса). Така психотерапевтичните намеси представляват сами по себе си психологически интервенции в медицината или клинико-психологически интервенции. Терминът „клинико-психологическа намеса”  («клинико-психологическое вмешательство»), от гледна точка на редица автори, се явява по-широк от „психотерапевтична намеса” («психотерапевтическое вмешательство»). Така Шмидхен и Бастин (Шмидхен и Бастин, Schmidtchen St., Bastine R.), разграничавайки три основни цели на клинико-психологическите интервенции в съответствие с различни фази на развитие на психичните разстройства (профилактика, терапия и рехабилитация) смятат, че клинико-психологическата интервенция, осъществявана за целите на терапията и рехабилитацията, се явява психотерапевтична интервенция и съответства на термина „психотерапия” („психотерапия”). Сходна гледна точка поддържат Пере и Бауман (Перре и Бауманн, Perrez M., Baumann U.), като те също разграничават основните характеристики на клинико-психологическите интервенции: 1) функции – развитие, профилактика, лечение, рехабилитация: клинико-психологически интервенции, които изпълняват функцията на лечение (терапия) и отчасти на рехабилитация и които се явяват по своята същност психотерапевтични интервенции, 2) методи – психологическите средства, които психотерапевтът избира: те могат да бъдат вербални или невербални, ориентирани в голяма степен към когнитивните, емоционалните или поведенческите аспекти и реализиращи се в контекста на взаимоотношенията и взаимодействието между пациента или пациентите (тези, които се нуждаят от помощ) и психотерапевта (този, който оказва помощ); типични психологически средства са беседата, тренировката (упражнения) или междуличностните взаимоотношения като фактор на влияние и въздействие; 3) цели – целева ориентация към постигане на определени изменения; клинико-психологичните интервенции могат да бъдат насочени както на по-общи, по-далечни цели (макрорезултат), така и на конкретни, по-близки цели (микрорезултат), макар че във всички случаи психологичните средства за въздействие трябва да съответстват точно на целите на въздействието; 4) теоретична обоснованост – обоснованост на клинико-психологическите интервенции от гледна точка на определени психологически теории, на научната психология; 5) емпирична проверка, особено по отношение на изучаването на ефективността; 6) професионални действия – клинико-психологическите интервенции трябва да се осъществяват в професионалните рамки, т.е. от професионалисти. Авторите подчертават, че трите последни характеристики се явяват съществени за разграничаването на клинико-психологическите интервенции и на другите съществуващи понастояшем видове въздействия, които или се базират на житейската психология, или не съдържат в основата си никаква теория, а също така не се подлагат и на емпирична проверка.

Изхождайки от разбирането за П. Н. като за обюа стратегия на поведение на психотерапевта, непосредствено свързана с теоретичната му ориентация, могат да се разграничат три основни нейни типа, които съответстват на основните направления в психотерапията: психоаналитичен, поведенчески и опитен (хуманистичен), като всеки един от тях се характеризира със собствена концепция за здравето и болестта, със свои терапевтични цели, с плоскост на намесата и със съответни прийоми и средства за нейното осъществяване.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s