365 дни на психотерaпията: 194 – Психотерапевтично отделение

Специализирано учреждение (подразделение на стационара), предназначено за провеждане на лечение предимно с използване на психотерапевтични методи.

П. О. се организира в психиатричните болници в краищата, областите и градовете, в рамките на големите психоневрологични диспансери и психотерапевтични центрове и по-рядко – в общосоматичните стационари. Тези отделения встъпват в качеството им на едно от звената в организираната в степени система за оказване на психотерапевтична помощ. По своята организацията и цели П. О. се характеризира с режим, който не повтаря режима на „спокойните” отделения на психиатричните болници и е предназначено да оказва помощ на болните от неврози и от други гранични състояния. На основание на Заповедта на Министерството на здравеопазването на Русия от 30.10.95 № 294 „За психотерапевтичната и психиатричната помощ” («О психотерапевтической и психиатрической помощи») П. О. се създават от органите за управление на здравеопазването на Руската Федерация по предложение на главния психиатър и на главния психотерапевт в републиканските, окръжните, краищните,  областните административни центрове, а също така в градовете с население не по-малко от 200 000 души.

Основните задачи при организирането на П. О. се явяват следните:

— оказване на стационарна лечебно-диагностична помощ при неврози, при други нервно-психични и психосоматични разстройства, на болни с психични заболявания в ремисия, извън острата фаза при изразена нужда от стационарна помощ;

— оказване на лечебна помощ в зависимост от показанията под формата на симптомоличностна и социоцентрирана психотерапия в съчетание с медикаментозни и други видове лечение. Психотерапията се провежда в индивидуална, семейно-съпружеска и групова форма;

— организиране на стационарна психотерапевтична помощ на населението;

— внедряване в психотерапевтичната практика на най-новите достижения в областта на психотерапията.

Основният контингент на П. О. са пациентите с изразени невротични, невровегетативни разстройства, с тежки форми на неврози с хронично протичане, с усложнения от други патологии, болни, за които всекидневното им социално обкръжение се явява постоянен източник на декомпенсация, което прави провеждането на амбулаторна психотерапия (амбулаторная психотерапия) трудно или дори невъзможно (Карвасарский Б. Д., 1990). На практика П. О. са сходни по контингента, който обслужват, с т.н. отделения за гранични състояния, в които също се провежда лечение на пациенти с невротични състояния и други гранични разстройства. Организирането на П. О. е достатъчно сложно, доколкото се изисква съблюдаване на редица условия, без които е невъзможно да се реализират задачите на П. О.

— в П. О. трябва да работят специалисти и персонал, които имат добра психотерапевтична подготовка (лекари-психотерапевти, клинични психолози, социални работници и др.), а също така с опит във взаимодействие с други специалисти при реализиранет5о на психотерапевтични програми;

— в  П. О. постъпват пациенти, които са мотивирани с тях да бъде провеждана психотерапия, които не отричат, че основната причина за тяхното заболяване са психичните фактори. За решаването на въпроса за хоспитализирането на пациента в П. О. факторът мотивация за участие в психотерапията се явява не по-малко важен от клиничните показания – в противен случай реализирането на психотерапевтичната програма ще стане невъзможно поради соматоцентричната ориентация на вътрешната картина на болестта при пациентите и актуализирането на психичните защити, включително и под формата на манипулативни тенденции;

— задължително условие за работата на П. О. се явява методичната и последователна организация на психотерапевтичната среда, като в противен случай е възможно в психотерапевтичното отделение да се формира социално-психологически климат с „антитерапевтична” насоченост (Р. К., Исакова С. И., 1997), при който активната разкриваща психотерапия става невъзможна поради манипулативното поведение на болните;

— за анализа на микросоциалните явления, за преодоляване на „синдрома на емоционалното прегаряне” («синдром эмоционального сгорания») на специалистите, за разрешаване на трудностите, през които преминават пациентите и персонала, трябва редовно да се провеждат специални мероприятия, насочени към преодоляване на тези явления. В качеството им на такива мероприятия могат да се използват всекидневните срещи на сътрудниците в отделение с цел анализ и управление на микросоциалните явления и за разработване на стратегии на поведение на всички сътрудници, а също така редовни групови обсъждания на психотерапевтичното водене на пациентите и на терапевтичните групи.

По-долу са представени разликите между П. О. и отделенията по гранични състояния (табл. 7).

 

Таблица 7


Отделение за гранични състояния Психотерапевтично отделение
Контингент пациенти Гранични състояния  

Гранични състояния

 

Отношение на пациентите към собственото им

заболяване

В качеството им на причини за заболяването се разглеждат външните по отношение на личността биологични фактори, външната ситуация и пр.

 

В качеството им на причини за заболяването се разглеждат вътреличностни причини – интрапсихичен конфликт, неадаптивни психични стереотипи, психофизичен инфантилизъм и пр.

 

Отношение на пациента към лечението Лечението се осъществява от лекаря Лечебните мероприятия се явяват инструмент за осъзнаване на причините за заболяването и съответно за тяхното отстраняване
Цели на терапията Определят се от лекаря Определят се от пациента с помощта на лекаря
Мотивация за участие в лечението

Пасивна (лекуват ме, а аз единствено участвам в лечението)

 

Активна (аз опознавам причините за заболяването ми и се уча да ги преодолявам, лечебните мероприятия в отделението единствено ми помагат в това)

 

Хоспитализацията се осъществява при

Насочване от страна на лекаря на пациента с оглед клиничното му състояние

 

С решение на комисия, която избира пациентите, като отчита клиничните показания и мотивацията им за участие в психотерапевтичния процес.
Основни лечебни фактори

Основна се явява биологичната терапия, психотерапевтичните и социотерапевтичните мероприятия имат допълнителен характер.

 

Психотерапията и социотерапевтичните фактори са основни, а биологичното лечение е спомагателно.

 

Терапевтичен потенциал на средата

Използва се пасивно (например чрез дейностна терапия)

Използват се активно (например с практикуване на терапия чрез среда, на социотерапия)

 

Управление на съдържанието на психотерапевтичния процес и на взаимодействието между специалистите

Осъществява се от лекуващия лекар и от ръководителя на отделението

 

Осъществява се от целия екип на отделението (терапевтично общество) на специални срещи, които позволяват да се анализира реализацията на индивидуалните терапевтични програми, микросоциалните явления, междуличностните трудности в средата, които срещат пациентите, специалистите и персонала.

 

Мероприятия, насочени към анализ и управление на микросоциалните процеси

Отсъстват Провеждат се редовно

 

Месторазположението на П. О. се определя от спецификата на насочваните за лечение пациенти. Така в П. О. в соматичните клиники основна част от пациентите са лица, страдащи от соматични заболявания, обикновено в резултат на „функционални наслоявания” («функциональние наслоения»), а на П. О. при психиоатричните болници – хора с вялопротичащи форми на психична патология, с неврозоподобни форми на органична патология на ЦНС. Вариант на П. О. се явяват отделенията, които се специализират в оказването на помощ при т.н. психосоматични заболявания, макар и те да не са особено разпространени засега. Стационарната психотерапия в условията

на П. О. се отличава от амбулаторната със свои специфични особености, сред които могат да се разграничат следните. Контингентът на болните определя доминиращото значение на личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов (личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова). В този основен метод са интегрирани необходимите симптомо- и соматоцентрирани мероприятия, насочени към смекчаването и ликвидирането на симптоматиката. Тази ориентация на стационарната психотерапия е продиктувана от самата логика на подбора на пациентите и от преобладаването на болни с тежки форми на невротични и други гранични нервно-психични разстройства. Условията на специализираното отделение предоставят възможност за значителна интензификация на лечебния процес в сравнение с амбулаторните такива: в рамките на едно денонощие тези условия позволяват така да се организира деня, че всички провеждани мероприятия да притежават психотерапевтичен потанциал. В П. О. се размива границата между психотерапевтичните и социотерапевтичните въдействия, максимално се стимулира активността на самите пациенти, повишава се ефективността както на специфичните, така и на неспецифичните видове психотерапия чрез формиране на подходящ пдихотерапевтичен климат. П. О. се изграждат на принципите на терапевтичните общества – те са особен социум, ориентиран към решаването на терапевтични задачи. Положителният ефект се постига благодарение на максималното използване на терапевтичната роля на междуличностното взаимодействие между персонала на отделението и болните, включително чрез организиране на елементите на самоуправление на пациентите („съвети от болните”/ «советов больных» и т. п.), което спомага за въвличането на максимален брой болни в дейност, насочена към активното преодоляване на заболяването им. Създаването на психотерапевтична среда в П. О. е възможно обаче единствено при условие, че медицинският персонал притежава допълнителна подготовка за извършването на тази дейност.

Още един фактор, който значително засилва ефективността на психотерапията в П. О., е използването на специализирани режими. При условие, че състоянието на болния значително се е подобрило, с цел пробно практическо разрешаване на актуалните производствени и битови проблеми, набелязани в процеса на психотерапия, той бива приведен в по-свободен режим на лечение. Своевременната промяна на режима на пребиваване на пациента в П. О. способства за възстановяване на загубените в периода на болестта и пребиваване в стационара социални връзки и служи за профилактика на явлението „хоспитализъм” (госпитализм).

Спецификата на П. О. може да бъде реализирана напълно при наличието на необходимата материално-техническа база. В съществуващите П. О. е предвидено да се разположат 45-60 легла. Отделението се обслужава от опитни лекари-психотерапевти, от клинични (медицински) психолози, социални работници, специалисти по арт-терапия (арттерапия), по лечебна физкултура  и др., от среден и младши медицински персонал.

В съответствие със Заповедта на Министерството на здравеопазването на Русия от 30.10.95 № 294 „За психиатричната и психотерапевтичната помощ” («О психиатрической и психотерапевтической помощи») в щата на П. О, се предвижда длъжност лекар-психотерапевт – 1 щатна длъжност на 15 легла, клиничен (медицински) работник и социален работник – по 1 щатна длъжност на 20 легла. Щатните нормативи на средния и младшия персонал са определени на основание на Заповедта на Министерството на здравеопазването на Русия от 13.02.95 №27.

Желателно е П. О. да се разполагат отвъд границите на основните корпуси на лечебно-профилактичните учреждения, по възможност извън града. В допълнение към помещенията с терапевтична насоченост (кабинети за индивидуална психотерапия/индивидуальная психотерапия, стаи за провеждане на поведенческа и групова психотерапия/групповая психотерапия, кабинет за психодиагностика, ателиета за арт-терапия, видеолаборатория), в П. О., както и в санаториумите-профилакториуми трябва да са предвдени неголеми стаи с всички битови удобства, актова и спортна зала, библиотека, кафене, помещение, в което пациентите да общуват. Важен неспецифичен фактор на психотерапията се явяват интериорният дизайн и функционалното използване на територията около отделението.

В съответствие със Заповедта на Министерството на здравеопазването на Русия от 30.10.95 № 294 „За психиатричната и психотерапевтичната помощ” («О психиатрической и психотерапевтической помощи») примeрен списък на оборудването на П. О. е представен в списъка с необходимото оборудване на рехабилитационните отделения на психиатричните болници, като към този списък може да се добави и допълнително оборудване, което включва в себе си, в частност, помещение за групова психотерапия с площ 30-40 кв. м., помещение за хипнотерапия (гипнотерапия) с площ 30-35 кв. м., помещение за арттерапия с площ 30-40 кв. м., помещение за клуб на пациентите с площ 30-40 кв. м., конферентна зала с площ 50-70 кв. м. Отделението допълнително се оборудва също и с 50 меки кресла.

В качеството на вариант за организиране на стационарната психотерапевтична помощ може да встъпи полустационарното отделение в две форми: дневен и нощен стационар (дневной и ночной стационары). Те се отличават от П. О. по режима за частична хоспитализация, което предполага насочването към тях на пациенти с по-леко протичане на заболяванията.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s