365 дни на психотерапията: 191 – Психотерапия в медицината на катастрофите

Психогенните разстройства при стихийни бедствия и масови катастрофи заемат особено място във връзка с това, че те могат едновременно да възникват у голям брой хора, като такава се внася дезорганизация в общия ход на спасителните и възстановителните работи. Това определя необходимостта от оперативна оценка на състоянието на пострадалите, от прогнозиране на проявите на нарушения, а също така и от провеждане на всички възможни (в конкретните екстремални условия) лечебни мероприятия.

Под екстремални случаи се разбират ситуации, опасни за живота, здравето и благополучието на значителни групи от населението, обусловени от стихийни бедствия, катастрофи, аварии, прилагане на различни видове въоръжание от страна на противника в случаите на военни действия. Едно екстремално въздействие се оценява като катастрофално, когато то води до значителни разрушения, предизвиква смърт, наранявания и страдания у голям брой хора. Световната здравна организация определя стихийните бедствия (катастрофи) като ситуации, които се характеризират с непредвидена сериозна и непосредствена опасност за общественото здраве.

Психопатологичните разстройства в екстремални ситуации имат много общо с клиничните нарушения, развиващи се в обичайни условия. Има обаче и съществени различия между тях (Александровский Ю. А., 1993). На първо място, вследствие множествеността на внезапно действащите психотравмиращи фактори в екстремални ситуации психични разстройства възникват за секунди у голям брой хора. На второ място, клиничната картина при тези случаи няма строго индивидуален, както при обичайните психотравмиращи обстоятелства, характер и се свежда до неголям брой достатъчно типични прояви. Особеност се явява също и това, че независимо от развитието на психогенни разстройства и продължителната опасна ситуация, пострадалият човек е принуден да продължава активната си борба с последиците от сихийното бедствие (катастрофата) с цел да оцелее и да запази живота на близките си и на цялото му обкръжение.

Реактивните състояния, развиващи се при стихийни бедствия и катастрофи, се отнасят към голямата група на психогенните разстройства, сред които са невротините и патохарактерологичните реакции, неврози и реактивни психози.

Острите и силно травматични въздействия обикновено са свързани със ситуации на катастрофи, със стихийни бедствия, при които възниква страх за собствения живот и за здравето и живота на близките хора. Една от основните характеристики на такива травми се състои в хора, че те не са актуални за личността и не са свързани с особеностите на преморбидната личност. Ситуацията на уплах засяга предимно емоционалната страна и се съпровожда от интензивна личностна преработка, като реакцията възниква сякаш рефлекторно.

В зависимост от клиничната им картина, психогенните разстройства могат да бъдат разделени на две групи — с непсихотична симптоматика (психогенни реакции и състояния) и с психотични нарушения (реактивни психози).

Всички пациенти с психотични разстройства след като им бъде оказана първична лекарска помощ се насочват към медицинския екип и по възможност биват евакуирани. Пострадалите с психогенни разстройства, нуждаещи се от отсрочена медицинска помощ, се помещават в учреждения, разположеи в района на катастрофата (специализирани психиатрични отделения, болници и др.).

От самото начало на спасителните работи, наред със бързата и неотложната психиатрична помощ, оказвана преимуществено от специализирани и достатъчно мобилни психиатрични екипи, се препоръчва да се организират психиатрични (психотерапевтични) кабинети или отделения в прилежащите райони на катастрофата или стихийното бедствие поликлиники и стационари, към които могат да се обърнат както пострадалите, така и, в случаите на необходимост, участниците в спасителните и възстановителните работи. Тези подразделения изпълняват функцията на отделения за диагностика и краткосрочно лечение (в продължение на няколко дни) на лица с гранични форми на психични разстройства. В тези случаи трябва да се предвиди възможност както за пълна, така и за частична хоспитализация на лица, които се нуждаят от психиатрична (психотерапевтична) помощ.

Тъй като е необходимо да се разреши една животозастрашаваща ситуация и да се намали съответно вероятността от развитие на реактивни психози, все по-важна става организацията на психотерапевтичната работа сред населението, в лечебните учреждения в рамките на пострадалия район, а също така в местата на евакуация. Към тази работа трябва да бъдат привлечени лекари от териториалните психоневрологични и общомедицински учреждения.

При реакциите на адаптация и при много начални невротични разстройства целта на различните психиатрични и медико-психологични въздействия е профилактиката (първична и вторична) на психичната дезадаптация, на психичните и психосоматичните заболявания. В тези случаи не е необходимо специално лечение при специалист: неговата консултация е необходима единствено за диференциално-диагностичната оценка на състоянието му. В тези случаи наред с отстраняването на допълнителните травмиращи въздействия могат да се използват психокорекция, когнитивно-поведенческа и някои други видове психотерапия. Понякога са необходими кратък отдих, физиотерапия, рефлексотерапия. При някои специални случаи се назначават препарати от групата на адаптогените, актопротекторите и ноотропите, окоито оказват в разглежданите случаи патогененетично лечебно-профилактично действие, а също така успокоителни и психостимулатори.

При невротичните реакции основна цел на лечението е купирането на тревожното напрежение и страх, приспособяването на човека към живота и дейността в условията на устойчиви психогении. За тази цел се използват успокоителни и антидепресанти с универсално успокоително действие и психотерапия. Най-ефективен психотерапевтичен метод в тези случаи се явява, както показва опитът, когнитивната психотерапия (когнитивная психотерапия). Методът отчита особеностите в състоянието на пострадалите, които изпитват потребност да разкажат за обстоятелствата около катастрофата, да говорят за най-страшните и значими за тях сцени и събития. Активното разпитване, доброжелателното и внимателно изслушване, „обговарянето” на най-неприятните преживявания позволява да се намали афективното напрежение, да се структурират емоциите и да се анализира целенасочената дейност на пострадалите.

Когато ситуацията стане относително стабилна, психиатрична и медико-психологическа помощ се оказва най-вече на онези, които търсят такава. През този период в оказването на тази помощ се привличат териториалните звена на специализираната психиатрична помощ (стационари, диспансер, психотерапевтични кабинети/психотерапевтические кабинеты и др.). Тежките реактивни психози изискват стационарно лечение.

В психотерапевтичната работа с пострадали при катастрофи и стихийни бедствия, намиращи се в състояние на психична дезадаптация, могат да се прилагат методи от два типа: на личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов ((личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова)) и с преимуществено симптоматична насоченост.

Личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов се използва в индивидуалната и груповата си форма. Общата ù цел в да изучи личността на пациента (включително неговия процес на самопознание), да се осъзнаят  (осознание) и коригират нарушените отношения на болния и обусловените от тях неадекватни емоционални и поведенчески реакции, които затрудняват неговото пълноценно психично и социално функциониране.

Още една група методи, насочени към отстраняване на явленията на психична дезадаптация, се основават на симптоматичните психотерапевтични въздействия (сугестивна, поведенческа психотерапия/поведенческая психотерапия и др.). Към тях се отнасят преди всичко внушението (внушение) и самовнушението (самовнушение): внушението наяве, в състояние на наркотичен и хипнотичен сън; методите за самовнушение включват автогенна тренировка (аутогенная тренировка) в нейните многобройни варианти, самовнушението по Куе (самовнушение по Куе) и др.

Единен принцип в провеждането на психотерапия в случаите на психична дезадаптация при пострадали в стихихни бедствия, клинично изразяващи се в различни форми на гранини нервно-психични и психосоматични разстройства, се явява диференцираното съчетаване на методи с преимуществено симптомо-, личностно- и социоцентрирана насоченост.

При невротичните реакции и други разстройства с невротична природа се прилагат различни форми на индивидуална и групова личностно-ориентирана (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов преди всичко с краткосрочен характер, които реализират в пълен обем етиопатогенетичният подход към разбирането и отстраняването на причините и механизмите на психичната дезадаптация.

За смекчаване и ликвидиране на неврoтичните разстройства се използват хипноза (гипноз), автогенна тренировка (аутогенная трeнировка), поведенчески методи и др. С помощта на хипносугестивните може да се въздейства на практика на всички симптоми от невротичния регистър (тревога, страх, астения, депресия, невровегетативни, невросоматични и други разстрoйства).

При невротичните нарушения могат да бъдат използвани различни видове хипносугестивна психотерапия: метод на мотивираните внушения на Н. В. Иванов (Н. В. Иванов), който има симптоматична, но и патогенетична насоченост; вариантът на разработената от В. Е. Рожнов (В. Е. Рожнов) емоционално-стресова психотерапия (эмоционально-стрессовая психотерапия), методика на неврoлингвистично програмиране (методика нейролингвистического программирования) и др.

Методът на автогенната тренировка е показан най-вече при разстройства от неврастеничния кръг (общоневротична симптоматика, невровегетативни и невросоматични синдроми, като ефективността е по-висока в случаите на преобладаващ симпатиков тонус; нарушения на съня, особено на заспиването; състояния на тревога и страх, често изразени фобии и т.н.).

Методът на наркопсихотерапията (наркопсихотерапия) също се използва с цел снемане на фиксираните истерични моносимптоми, както и за осъществяване на сугестивни въздействия при фобийни разстройства с последващи функционални тренировки.

Поведенческите методи са особено резултативни при лечението преди всичко на обсесивно-фобийни разстройства. Методите за успокояване на страха в патогенна ситуация с помощта на специално разработени системи за функционални тренировки се оказват особено ефективни в комплекса от лечебно-възстановителни въздействия при тези болни дори при затегнато, неблагоприятно протичане на болестта.

Рационалната психотерапия (рациональная психотерапия) се използва широко самостоятелно и в съчетание с други методи. Методиката е насочена към логическото мислене на пациента, като в качеството им на лечебни фактори встъпват авторитетът на лекаря, убеждаването (убеждение), повторното убеждаване (переубеждение), разяснението, одобрението, отвличането и др.

Неразривната динамична взаимовръзка между факторите с биологична, психична и социална природа в механизмите за психична дезадаптация у пострадалите по време на стихийни бедствия и катастрофи определя комплексния характер на въздействията за нейното преодоляване.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s