365 дни на психотерaпията: 185 – Транскултурна психотерапия

Направление в психотерапията, което се занимава със значението и влиянието на културните фактори (върху нея – бел. прев.). Доколкото в дадения момент тя все още не се явява самостоятелна дисциплина, то тук е по-уместно да се говори за движение в рамките на психотерапията. Сходен подход е наличен и в психиатрията, в рамките на която се наблюдава формирането на транскултурна психиатрия.

Корените на Т. П. могат да бъдат проследени в европейската психиатрия, която се занимава с физическите болести в далечни и „екзотични” страни. В нея можем да намерим известни и неизвестни определения на разпространени у нас днес „душевни болести”. От гледна точка на историята на медицината, съвременният подход към „сравнителната психиатрия” води своето начало от трудовете на немския психиатър Крепелин (Крепелин, Kraepelin E.) от 1904 г. Неговите изследвания на остров Ява влизат в историята на психиатрията като първия известен труд по културно сравнение на психичните заболявания. Парен, Парен-Матей и Морегенталер ((Парен, Парен-Маттей и Моргенталер (Parin P., Parin-Matthey G., Morgenthaler F.)) изследват други култури по психоаналитични критерии. Деверо ((Девере (Devereux G.)) през 1950 г. предлага подобни изследвания да се наричат „етнопсихиатрия” («этнопсихиатрия») и публикува през 1972 г. своята книга „Етнопсихоанализа”  («Этнопсихоанализ»). Уиткоуър, Джилек и Джике-Аал ((Виттковер, Джилек и Джилек-Аалл (Wittkower E., Jilek W. G., Jilek-Aall L.)) също повлияват силно развитието на Т. П. Уиткоуър (Виттковер, 1878) описва нейните задачи така: „да идентифицира количествените и качествените различия, сравнявайки душевноболни в различни култури, изследване на причините за установените различия и прилагане на получените знания в лечението и профилактиката на душевните болести”, През 1980 г,. той се занимава с културните и транскултурните аспекти на психотерапията, като започва дискусия относно това можем ли да пренесем методи като йогата (йога) и будистката медитация (медитация) от култури, чужди на западния човек, и особено на западната психотерапия […]. Сред немските специалисти силно се откроява Пфайфер (Пфайфер, Pfeiffer W.). Неговият труд „Транскултурна психиатрия” («Транскультурная психиатрия»), написан през 1971 г. и допълнен през 1994 г., се явява феноменологично ориентирана подборка от определени названия, възникнали в дадената култура по отношение на различни групи заболявания, а също така общи постановки на въпроса.

И до ден днешен се водят спорове за това как трябва да се нарича това специално направление в психиатрията и психотерапията (Pfeiffer W., 1994). Понятието „:сравнителна психиатрия” («сравнительная психиатрия») е предложено от Крепелин (Крепелин, 1904), след което започва да се използва от други учени. Формулираният от Уиткоуър термин „транскултурна психиатрия” („транскультурная психиатрия”) става широко известен по целия свят, както в публикации, така и в различни професионални организации като например Световната психиатрична асоциация (Всемирная психиатрическая ассоциация), в рамките на която има отделна секция „Транскултурна психиатрия” („Транскультурная психиатрия”). По Уиткоуър, в транскултурната психиатрия се е образувало разклонение, представено от социалната психиатрия, която се занимава с културните аспекти на възникването, с честотата на проявите, с формата и лечението на психичните заболявания в различни култури. Приставката „транс” («транс», от лат. — през, отвъд) насочва към определена културна гледна точка, макар че е важно в самото начало пациента и картината на заболяването му да бъдат разбрани от позицията на неговата собствена култура. В тази връзка се обсъждат термините „етнопсихиатрия” («этнопсихиатрия») и „етнопсихоанализа” («этнопсихоанализ») ((Деверо (Devereux G.), Вульф (Wulff E.)), „психиатрия на културата” («психиатрия культуры»), „културно обусловена” («культурно обусловленная») или „културно-ориентирана психиатрия” («культурно-ориентированная психиатрия») (Pfeiffer W., 1994). Между транскултурната психиатрия и транскултурната психология има много общо – с тези проблеми се занимават активно Триандис, Ламберт ((Триандис, Ламберт (Triandis H. С., Lambert W. W., 1980)), а по-късно Квекелберге ((Квекельберге (Quekelberghe С.). Американските психолози предлагат понятието „мултикултурно консултиране” ((«multicultural counseling» (мультикультурная терапия)) (Ponteretto J., 1995), което се определя като консултация, провеждана между или съвместно с представители на други култури. Х. Песекшиян ((X. Пезешкиан (Peseschkian H.)) в своята дисертация от 1998 г. на тема Т. П. на руски език назовава подобен подход „наблюдение, признаване, разбиране, взимане под внимание и преработване на значението и на влиянието на културните фактори върху пациентите, терапевтите и терапевтичните отношения”.

От 90-те години на XX век в САЩ се разпространява възгледа за това, че освен трите основни направления – психоанализа (психоанализ), бихевиоризъм (бихевиоризм) и хуманистична психология (гуманистическая психология), като „четвърта сила” (четвертая сила) в психологията трябва да се разглежда „мултикултурното консултиране” ((«multicultural counseling» (мультикультурное консультирование)) (Pedersen P. В., 1991). През последните 10 годни в САЩ силно се измениха учебните планове на университетите във връзка с приемането на мултикултурния тренинг (тренинг) като отделна дисциплина. Налични са също така и безброй американски учебници и публикации по „Култура и терапия” («Культура и терапии») (Ponteretto J., 1995).

Т. П. се занимава преди всичко със следните проблеми и въпроси:

— лечението на пациента, който е представител на друга култура (тук много голямо значение имат проблемите на миграцията и емиграцията);

— лечението на пациента, чийто заболяване има „културни” причини (международни бракове и семейства, проблеми с адаптацията след емиграция, общуване с представители на други култури, транскултурно неразбиране);

— особеностите на психотерапевтичните отношения и на самия процес на лечение, ако пациентът и психотерапевтът принадлежат към различни култури;

—  приемането на психотерапевтични методи от други култури, а също така трудностите, свързани с тяхното прилагане (ако те не са адаптирани към конкретната култура);

— транскултурните аспекти на заболяванията (и относителност на понятията, обозначаващи заболяванията);

— отговорността на психотерапевта в едно все по-изразено мултикултурно общество (културните въпроси, свързани с идентификацията на отделните хора, последиците от миграцията);

— развитието на методите и подходите, ефективни в транскултурното общество.

Транскултурните специалисти смятат, че след края на „студената война” („холодная война”), основните проблеми на света са културните и и че различията между индивидуалистичните и колективистичните култури могат да доведат до конфликт. Посочват се също недостатъците на „културната чувствителност”, което налага отчитането на културните фактори при поставянето на диагноза (например DSM-III-R + IV). Х. Песекшиян (X. Пезешкиан) отбелязва (1998), че „ние днес, във времената на мултикултурните общества… можем да говорим за залеза на епохата на монокултурната психотерапия”, поради което „всяка една форма на психотерапия трябва да бъде транскултурна”. Б. С. Положий (Б. С. Положий,1997) също твърди, че „клиничната психиатрия винаги представлява сама по себе си транскултурна психиатрия”.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s