365 дни на психотерапията: 184 – Сензитивен тренинг

Една от формите на групово-динамичния тренинг. Терминът „сензитивност” (сенситивность) в този контекст се разбира като способност да се предсказват мислите, чувствата и поведението на другия човек, като способност да се възприемат, разбират, запомнят и структурират социално-психологическите характеристики на другите хора или групи и на основание на това да се прогнозира тяхното поведение и дейност.

Смит (Смит, Smith H., 1973) разграничава 4 вида сензитивност: наблюдателска сензитивност (наблюдательская сенситивность, способност да наблюдаваш, т.е. да виждаш и да слушаш другия човек и да запомняш как той е изглеждал и какво е говорил при това), теоретична сензитивност (теоретическая сенситивность, способност да използваш различни теории за интерпретация и прогнозиране на поведението, на чувствата и на мислите на другите хора), номотетична сензитивност (номотетическая сенситивность, способност да разбираш типичния представител на една или на друга социална група и да използваш това разбиране за прогнозиране на поведението на хората, принадлежащи към дадената група) и идеографична сензитивност (идеографическая сенситивность, способност да разбираш своеобразието на дадения човек).

Терминът Т. С. се използва достатъчно широко в литературата и може да обозначава разнообразни видове групови тренинги. Така Рудестам (Рудестам, Rudestam K., 1982) разглежда Т. С. като разновидност на Т-групите, която има за своя цел общото развитие на индивида посредством изявата на жизнените ценности на човека и на усилването на чувстовото за самоидентичност. От гледна точка на Рудестам, Т-групите се различават помежду си по отнпшение на насочеността на техните цели: едни от тях са ориентирани към развитие на умения, като така спомагат за повишаване на ефективността на организационната дейност, други — към формиране на междуличностни отношение и изучаване на процесите, протичащи в малки групи. За групите за сензитивност подобряването на груповото функциониране и развитието на личностните умения се явяват вторични по отношение на общото развитие на личността. В такъв колектив обаче се запазва контекстът на разбиране на груповия процес, което се явява отличителна черта на всички типове Т-групи. Роджърс (Роджерс, Rodgers C. R.) смята терминът Т. С. по-общ по отношение на термина „Т-група” (Т-группа). При определянето на 2 основни форми на групова работа (Т. С. и групи за организационно развитие), Роджърс отнася към Т. С. Т-групите и групите за срещи (группы встреч). Някои автори отнасят към Т. С. също и така наречените групи за организационно развитие, като отбелязват при това, че групите могат да се различават в зависимост от това каква е целта на тяхната работа и какво се намира в центъра на вниманието — организационните структури или индивидуалното развитие. В рамките на подобен подход Т. С. може да бъде ориентиран например към конфликтите между служителите и ръководителите, към търсенето на пътища за тяхното разрешаване с цел намаляване на напрежението и на отчуждението, и за повишаване на продуктивността на съвместния труд. В такива групи целта се явява тренирането в ефективна групова дейност като противоположност на авторитарното управление, а също така замяната на фасадното ролево поведение с откритост и искреност.

В качеството на основна задача на Т. С. повечето автори разглеждат също така усъвършенстването на способността на човека да разбира другите хора. Л. А. Петровская (Л. А. Петровская, 1982), анализирайки чуждестранната литература, посочва, че обикновено се разграничават две нива на целите: непосредствени и метацели, или цели от по-висок порядък. Към последните се отнасят: 1) формиране у индивида на изследователски дух, на готовност да експериментира със своята роля; 2) развитие на автентичност (аутентичность) в междуличностните отношения; 3) разширяване на междуличностното съзнание (т.е. знанията за другите хора); 4) изработването на способност да взаимодействаш с другите не по авторитарен, а в духа на сътрудничеството и пр.. Към непосредствените цели се отнасят: ръстът на самосъсзнанието на участниците, свързано с получаването на сведения за това как другите възприемат поведението на всеки един участник; изостряне на чувствителността към груповия процес, към поведението на другите, свързано преди всичко с възприемането на по-пълен набор от комуникативните стимули, получавани от другите (обикновено при формулирането на тази цел се използва понятието емпатия): разбирането на условията, които затрудняват или облекчават функционирането на групата; развитие на диагностичните умения в междуличностната сфера; развитие на уменията за успешна намеса във вътрегруповите и междугруповите ситуации; обучение в това как да се учи.

Ю. Н. Емелянов (Ю. Н. Емельянов, 1985) определя задачите на Т. С. по следния начин:

1) повишаване на нивото на разбиране на себе си и на другите (повышение уровня самопонимания и понимания других);

2) емоционално разбиране на груповите процеси, опознаване на локалните структури (чувственное понимание групповых процессов, познание локальной структуры);

3) развитие на редица поведенчески навици (развитие ряда поведенческих навыков).

Понякога в качеството ù на основна цел се посочва обучението и тренирането във възможности, които усилват социалната компетентност.

В своя най-общ вид целите на Т. С. могат да бъдат определени като изостряне на чувствителността към груповите процеси, към собствената личност и другите хора. Повишаването на възприемчивостта към груповите процеси, към собствения вътрешен свят и към този на другите хора, към своите и чуждите роли, позиции и нагласи, възпитаването на отвореност, искреност и спонтанност, се осъществява при Т. С. за сметка на използването на междуличностното взаимодействие и междуличностните взаяимоотношения, на анализа на груповия процес, на такива феномени като групови цели и норми, роли, групова структура, проблеми на ръководството и лидерството, групови конфликти и групово напрежение и т.н. В това отношение Т. С. има много общо с груповата психотерапия (групповая психотерапия), но за разлика от нея почти напълно е ориентиран към ситуацията „тук и сега” (здесь и сейчас), към изследване на груповия процес, на това как човек действа в колектива, в какво се състои неговото влияние върху другите и как може да се подобри онова, което той прави.

Т. С. намира много широко приложение в подготовката на специалисти в областта на психотерапията, в частност при обучението на груповите психотерапевти (групповые психотерапевты). Използването на тази форма на тренинг позволява да се развива у бъдещите лекари чувствителност към груповия процес, способност за това той да се разбира и прилага по-адекватно в хода на груповата психотерапия, както и умение да се оценяват отношенията, нагласите, психичните проблеми и вътрешните конфликти на хората на основата на анализа на междуличностното взаимодействие, а също така този вид тренинг способства за задълбоченото разбиране на собствената личност, на собствените нагласи, позиции, отношения, потребности и мотивация. При подготовката на психотерапевтите, Т. С. може да бъде насочен както към решаване на отделни задачи (например само на повишаване на чувствителността към груповите процеси или на постигане на по-дълбоко и адекватно разбиране за самия себе си), така и към реализиране в процеса на заниманията на повече възможности, предоставени от тази форма на тренинг.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s