365 дни на психотерапията: 183 – Тренинг-група

Група, в която се провежда тренинг с определена ориентация или групова психотерапия (групповая психотерапия). Съставът на Г. Т, особеностите на протичащите в нея процеси, на целите и на методиката ù на работа, зависят от изходната теоретична позиция, от принципите и критериите за извеждане на отделните теоретични категории.

В съвременната теория за Т. Г. съществуват различни подходи, които се развиват в няколко направления. Могат да бъдат изброени три основни такива.

Първото и най-ранното е свързано с опита в провеждането на психотерапия с групи пациенти. Тези полумагични опит на Месмер (Месмер, Mesmer F. А., 1734-1815), който провежда процедурата „предаване на лечебни флуиди” (передача лечебных флюидов) в група пациенти, страдащи от различни соматични и психични заболявания. По-осъзнатото използване на груповите ефекти за усилване на взаимодействието на индивидуалната психотерапия (индивидуальная психотерапия) се приписва в съвременната литература на Прат (Пратт, Pratt J.), бостънски лекар, който работи през 30-те години на XX век. Практиката на груповата психоанализа (психоанализ) се използва от ученика на Фройд (Фрейд, Freud S.) Адлер (Aдлер, Adler A.)  и на изследователите Уендър (Уэндер, Wender L.), Шилдер (Шильдер, Schilder P.) и Бъроу (Барроу, Burrow T.). Последният въвежда термина „групов анализ” (групповой анализ). Морено (Морено, Moreno J. L.) през 1932 г. с термина „групова психотерапия” (групповая психотерапия) назовава груповата работа с пациенти, преминаващи през психодраматична терапия. По-късно подобен подход използват и психотерапевтите от други направления, в частност Пърлс (Перлс, Perls F. S.) при работата си с гещалт-групи.

Към опитите да се приложат груповите форми на психотерапия се присъединяват и психолози, които се занимават с проблемите на социалната психология, която може да се разглежда като второ направление в развитието на Т. Г. Приоритет в изучаването на специфичните процеси на взаимодействие на участниците в групата в съвременната литература се отдава на Левин (Левин, Lewin K.), който разработва „теорията за полето” (теория поля). Левин и неговите сътрудници съсредоточават вниманието си на изучаването на поведението на малките групи. Под малки групи в социалната психология се разбира относително неголяма група, чиито участници се намират в непосредствено лично общуване и взаимодействие. От този момент понятието Т. Г. е пряко свързано с понятието „малка група” (малая група). С някои уговорки може да се смята, че на практика всеки вариант на групова работа, който предполага взаимодествие между участниците, независимо дали то е социално-психологически тренинг (социально-психологический тренинг) или групова психотерапия, се провежда именно в малки групи. От гледна точка на социалната психология, малката група е уникален обект за тези цели. От една страна, тя включва различни хора и това разширява възможностите за използване на технологиите, за развиване на способностите за междуличностно взаимодействие (групата като модел на микросоциума), а от друга — такава група е напълно управляема. Предвид нейното „промеждутъчно положение”, в нея съществуват същевременно процеси на диадно взаимодействие и почти всички значими в социален план афекти. Впоследствие убедителен аргумент в полза на голямата ефективност на груповите психотерапевтични занимания става откритието на факта, че практически всички социални въздействия върху конкретна личност се опосредстват от малки групи, в които дадената личност е включена. Това дава възможност за провеждане на психотерапия, която позволява да се оказва психотерапевтична помощ без да се откъсва човека от неговите микросоциални връзки. По-нататъшното развитие на теорията за малките групи помага да се определят ефектите на влияние на Т. Г. върху участниците в нея. В съвременната социална психология се разработват следните аспекти на груповото влияние: влиянието (взаимното влияние) на участниците на групата, т.е. специфичните ефекти, обусловените от състава на Т. Г. цели, особеностите на ролевото взаимодействие и и на процеса на формиране на груповите норми, на поведението на лидера на групата (легитимния и неформалния), на груповата динамика (групповая динамика), Отделно се разработват въпроси за груповата етика и за психичния риск за участниците в Т. Г.

Подборът на пациентите при всеки вариант на тренинга е важен аспект, който често определя ефективността и последиците от участието в работата на Т. Г. В зависимост от целите на провеждането им и тяхната концептуална база, се разграничават Т. Г. по възрастов принцип (Т. Г. за деца, юноши, възрастни и стари хора), по клинични характеристики (Т. Г. за болни от неврози, болни от психични заболявания в състояние на ремисии, кризисни пациенти и суицидни такива и др.). по професионален признак (при провеждането на обучителни и комуникативно-ориентирани Т. Г.), по социален статус (в някои случаи е оправдано провеждането на обучителни и комуникативни тренинги за ръководители на определено ниво) и по други признаци. Общите принцип на подбора при всяка отделна Т. Г. се явяват показания за участие в нея и за лична мотивация на участниците.

Целите на Т. Г. могат да бъдат различни: обучение в навици за саморегулация, развитие на общи комуникативни възможности и обучение в специални комуникативни навици, личностен ръст на участниците. Целта на провеждане на Т. Г. е не просто да декларира нейната насоченост, но и в съществена степен да се реализира процес на организация на груповия контекст. Важността на поставянето на цели на Т. Г. се определя на първо място от съществуването на различни модели на психотерапия, които имат различни цели и задачи, но често използват сходни технически прийоми. В качеството на пример за важността на поставянето на цели за формирането на насоченост на груповия процес в Т. Г. може да послужи прилагането на груповата дискусия (групповая дискуссия), прийом, който се използва практически във всички без изключение Т. Г. с различна насоченост) в социално-психологичния тренинг за отразяване на ефективността на комуникативната стратегия на участниците в групата и в личностно-ориентирания тренинг с цел рефлексия на емоционалните причини за неадаптивното поведение.

Съществуват множество описателни подходи, класификации на груповите роли, от които могат да се отделят два основни. Представителите на първия подход смятат, че груповите роли се разпределят на ранните стадии от формирането на групата, търпят развитие, като в различните групи и стадии на груповата динамика се намират сходства. Други твърдят, че специфичните групови роли съществуват скрито вътре в групата, съставят вътрешната групова същност и не се проявяват докато не възникне необходима ситуация, която изисква актуализация на определената роля и докато определен участник не я приеме върху себе си. Отражение на последният подход е и гледището, че груповата роля възниква на етапа на разрешаване на груповото противоречие като някаква тенденция на груповото съзнание. Сред другите роли, които по-често се срещат в класификациите са: лидер (лидер), звезда (звезда), помощник на психотерапевта (помощник психотерапевта), „изкупителна жертва” (козел отпущения), моралист (моралист) и т.н. Характерът на проявленията на груповите роли, тяхната интензивност, гъвкавостта на ролевото поведение на отделните участници се определят от нормите на поведение, възприети в групата. Наличието на адекватни норми и на тяхната динамика на началните етапи на Т. Г. спомага за формирането на общия групов контекст и на насочеността на групата (например искреното изразяване на чувства, взаимодействието един с друг на основата на личните желания, високото ниво на саморазкриване и др.). Важно значение за Т. Г. има позицията и ролята на ръководителя на групата, което също зависи от целите и задачите на Т. Г., като общ принцип се явява изискването за високо професионално ниво на психотерапевтите и психолозите, водещи групата, за това те да притежават способност за гъвкаво ролево поведение и възможност за освободено от роли общуване и поведение.

Груповата динамика се анализира от различни изследователи на груповия процес. Много автори описват т.н. фази на груповата динамика, но в социалната психология мненията относно последователността в смяната на фазите се разделят  (Bennis W., Shepard H., 1974). По правило се разграничават: фаза на ориентиране и зависимост (фаза ориентировки и зависимости), фаза на напрежение и агресия (фаза напряжения и агрессии), фаза на формиране на работна група (фаза формирования рабочей группы),  фаза на работната група (фаза рабочей группы). Тази тенденция на динамика е свойствена в пълна степен на групите тогава, когато водещите психотерапевти или психолози „не спират” (не останавливают) груповата динамика.  Според тази класификация групата се движи от състояние на зависимост от формалния лидер, през конфронтация (конфронтация) и възможност да отговаряш за качеството на взетите решения към постигане на индивидуалните и груповите цели, към открито автентично (безролево) поведение. Груповата динамика е свойствена на всички свободно развиващи се групи, но не във всички варианти на ориентация на Т. Г. се смятат за полезни. Освен изброените, могат да се отбележат и други варианти на развитие на групата и на поведението на участниците. Примери за друга форма на динамика се явява процесът на развитие на саморефлексия и самоанализ (самоанализ),  на асоциативно и образно осмисляне на собствените цели и на екзистенциалния опит в групите за т.н. екзистенциален тренинг (Kociunas R., 1991).

За трето направление в развието на Т. Г. може да се смята недирективният подход на Роджърс (Роджерс, Rogers С. R.) и неговите последователи, които смятат, че терапията или консултирането, центрирани върху клиента, следва да се занимават най-вече с наблюдаваните в този момент ситуативни конфликти. Поведението на ръководителя е либерално, недирективно, насочено към взаимодействието между участниците на групата. Роджърс разглежда ръководителя на групата като основен партньор на другите участници, който формира спонтанното взаимодействие „Аз—Ти”  („Аз— Ты»), без то да е обременено от традиционните правила и ограничения. Новаторството на този подход се заключава в използването на груповия опит за разрешаване на трудностите на отделните участници (т.н. групи за срещи/группы встреч).

Изброените подходи присъстват в съвременните Т. Г. в един или друг вид, като в различна степен се акцентират основните тенденции, което позволява групите условно да бъдат разграничавани според насочеността на терапията, прилагана в тях: терапия в група (терапия в группе), терапия на групата (терапия группы) и терапия чрез групата (терапия группой).

Така Т. Г. се явява сложен и многообразен феномен, адекватното използване на чиито възможности изисква сериозен групов опит и специална подготовка на водещите груповия процес.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s