365 дни на психотерапията: 182 – Триада на Роджърс

Роджърс (Роджерс/ Rogers С. R.), автор на клиент-центрираната психотерапия (клиент-центрированная психотерапия), посочва необходимите условия за успешния психотерапевтичен процес, които като цяло са достатъчно независими от частните характеристики на самия пациент. Сред тях той изброява 3 условия, които се отнасят до личността на психотерапевта:

  1. Психотерапевтът е конгруентен в отношенията си с пациента.

Конгруентността или автентичността на психотерапевта означава необходимостта от правилна символизация от страна на психотерапевта на неговия собствен опит. Под опит се разбират както неосъзнатите събития, така и феномените, представени в съзнанието (всичко, което е потенциално достъпно за съзнанието) и отнасящо се към определен момент, а не към съвкупността на миналия опит. Отвореността към опита (открытость опыту) означава, че всеки стимул, вътрешен или от външната среда, няма да се изопачи от даден защитен механизъм (както по отношение на емоционалната му окраска, така и относно възприеманото му значение). Формата, цветът или звукът от околната среда, паметовите следи от миналото или висцералните усещания, страх, наслада, отвращение и т.н. — всичко това е напълно достъпно за индивидуалното съзнание. Осъзнаването е символична репрезентация, незадължително под формата на вербални символи, то е някаква част от опита.

Когато Аз-преживяването (т.е. информацията за въздействието на сензорните или на висцералните събития в даден момент) се символизира правилно и се включва в Аз-концепцията (представата за самия себе си), тогава възниква състояние на конгруентност на Аза и на опита. У личността, отворена към опита, Аз-концепцията се символизира в съзнанието напълно конгруентно с опита. Ако психотерапевтът преживява заплаха или дискомфорт в отношенията, а осъзнава единствено приемане и разбиране, то той няма да бъде конгруентен в тези отношения и психотерапията няма да бъде пълноценна. Не следва да се очаква от психотерапевтът, че той винаги ще е конгруентна личност. Достатъчно е той всеки път при непосредствените отношения с определен индивид да е напълно себе си, с всички присъщи нему преживявания в конкретния момент и тези преживявания да са правилно символизирани и интегрирани.

  1. Психотерапевтът преживява безусловна положителна оценка по отношение на пациента.

Обикновено при определянето на положителната оценка влизат такива понятия като сърдечност, разположение, уважение, симпатия, приемане и др. Да оценяваш друг човек безусловно положително означава да го оценяваш позитивно, независимо от това какви чувства предизвикват определени негови постъпки. Постъпки могат да бъдат оценявани различно, но приемането, признаването на индивида не зависят от тях. Психотерапевтът цени личността на пациента като цяло, той в една и съща степен чувства и преживява безусловна положителна оценка както към онези преживявания, от които се бои или се срамува пациентът, така и към онези, от които е доволен или удовлетворен.

  1. Психотерапевтът възприема емпатично пациента.

Да притежаваш емпатия означава да възприемаш субективния свят, който включва цял комплекс от усещания, възприятия и спомени на друг човек, които са достъпни на съзнанието му в конкретния момент, да ги възприемаш правилно, с присъщите им емоционални компоненти и значения, сякаш самият възприемащ ги е бил този друг човек. Това означава да усещаш болката или удоволствието на другия така, както ги чувства самият той, и да се отнасяш както него към причините, които са ги породили, без да забравяш и за минута това „сякаш” («как если бы») (ако това условие се загуби, то даденото състояние се превръща в състояние на идентификация). Познанията за субективния свят на пациента, получени емпатично, водят до разбиране на основите на неговото поведение и на процеса на изменение на личността.

При отсъствието на тези три условия психотерапевтичният процес не може да бъде пълноценен.

Всеки психотерапевт отговаря на тези условия до някаква определена степен и, както отбелязва Роджърс, „едни несъвършени хора са способни да оказват психотерапевтична помощ на други, също така несъвършени хора” („одни несовершенные люди способны оказывать психотерапевтическую помощь другим, также несовершенным людям”), но колкото по-изразени са тези условия, толкова по-успешен ще бъде психотерапевтичният процес и съответно колкото по-изразени са тези условия,  толкова по-значителна ще бъде протичащата при него интеграция на личността.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s