365 дни на психотерапията: 180 – Флаш-терапия по Балинт

Методиката на Балинт (Балинт, Balint M.) представлява сама по себе си оригинален прийом за интензифициране на психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия). Разработвайки краткосрочни модели за психотерапия, Балинт установява, че фокусът на намесата може да се определи единствено с помощта на т.н. „детективна” (детективная) техника за психоанализа (психоанализ), при която на фона на формиращите се пренос (перенос) и съпротива (сопротивление) на болния, фокусът постепенно „изкристализира” от общия материал за изследване.

Фокусът може да бъде определен също така и при правилно „настройване” (настройка, tuning-in) на психотерапевта към проблематиката на пациента, която води до мълниеносна поява на онова „аха” (от англ. език – мълния). Преживяването на „светкавицата” («флэш») не само помага на лекаря по-бързо да открие основното направление на психотерапия, което да използва, но също така е важно преживените от психотерапевта  при „светкавица” реакции и конфигурации от емоции да бъдат формулирани по-късно по адекватен начин пред болния, което от своя страна създава у него и у психотерапевта нови нагласи и очаквания. Формира се нова реалност за преживяванията на пациента, която му помага да изостави своите патогенни стереотипи на поведение от миналото.

Методиката Ф. – Т. П. Б., според замисъла на нейния автор, трябва да обхваща цялата проблематика на болния и неговите защитни психодинамични механизми. Остава обаче под въпрос доколко прийомът „светкавица” може реално да измени характера на поведението на пациента в конфликтни ситуации без интензивна преработка на проблемния материал. Балинт не толкова описва една нова оригинална психотерапевтична методика, доколкото отново систематично изследва отдавна използвания от специалистите процес на интуитивно мислене. За разлика от традиционната класическа процедура, при която психотерапията продължително време се съпровожда от формирането на регресивна, зависима от психотерапевт позиция на болния, прийомът „флаш“ при правилното му изпълнение не инфантилизира пациента, а по-скоро създава благоприятни предпоставки за засилване на неговото „Аз“ и, разширявайки свободата на неговия избор, създава възможности той да се преориентира. Поради това, по мнение на Балинт, методиката е особено показана в работата с алекситимични болни, което има особено значение за психосоматичната медицина.

Авторът се съмнява във възможностите на рационалното обучение на лекарите в този метод. Той допуска, че продължителните занимания в балинтовски групи (балинтовские группы) спомагат за общото засилване на интуитивността на мисленето на психотерапевта и съответно увеличават възможностите му да провежда флаш-терапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s