365 дни на психотерапията: 179 – Философска психотерапия по Сахакян

Философската психотерапия по Сахакян (Саакян, Sahakian W. S., 1976) представлява система, която използва представите, нагласите, убежденията, светогледа (житейската философия) на човека като средство за изменение, контрол или за справяне с неговите психични или емоционални проблеми и, следователно, за оказване на влияние върху неговите поведенчески стереотипи, върху неговото психично и емоционално състояние.

Авторът изхожда от теоретичната предпоставка, че на поведението и на емоционалното състояние на човека не оказват влияние неговият жизнен опит и същинският психотравматичен фактор. Състоянието на човека според Сахакян се определя изключително от това какво той мисли за този фактор. Коригирането на тези представи се явява основата, на която се базира практическото приложение на методиката.

Сахакян смята, че причината за това индивидът да стане жертва на своя предишен опит и на своите комплекси, е единствено в неговата вяра, че поведението му е неизбежно детерминирано от миналия му опит. Ако човек престане да вярва в това, той ще усети вътрешно освобождаване, което ще му позволи свободно да избира от онези възможности, които са достъпни за реализиране. Емоционалното напрежение се предизвиква по принцип не от трагедията, която преживява даден човек, а от неговата нагласа спрямо нея, от философската интерпретация или представите, които той свързва с нея. Именно представите притежават силата да обуславят състоянието на индивида. Предлаганата от Сахакян психотерапия има за цел да коригира представите на човека за неговите проблеми. Авторът изхожда от това, че новите представи, получени в хода на психотерапията, трябва да обуславят по-нататъшното поведение на болния.

В психологическата обосновка на своя метод Сахакян се опира на феноменологичните теории за личността на автори като Роджърс (Роджерс, Rogers С. R.) и Франкъл  (Франкл, Frankl V. E.).

Най-съществената намеса, която предлага Сахакян, е следната: на болния се препоръчва да игнорира заплашващия го обект, доколкото той не представлява сам по себе си първичен или директен източник на дискомфорт; обяснява, че неговивт първичен източник е самият опит за преодоляване или за справяне с обекта, който предизвиква напрежение. Нужно е да се направи следното – не да се елиминират сами по себе си симптомите, а онова емоционално напрежение, което възниква при борбата с тях. В ситуациите, при които човек не е в състояние да се освободи от страданието, той може да измени своето отношение към него. Емоциите на пациента започват да се контролират от само себе си, едва когато философският възглед към живота се промени и той започне да приема ситуацията, в която се намира.

Както е видно, основен философски източник, на който се опира авторът при формулирането на неговите психологически подходи, се явява философията на стоиците.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s