365 дни на психотерaпията: 177 – Терапия чрез творческо себеизразяване по Бурно

Разработена е от М. Е. Бурно (1989, 1990) и е предназначена най-вече за пациенти с дефанзивни разстройства без остри психотични нарушения (т.е. с тягостно преживяване на собствената непълноценност). Това е достатъчно сложен, дългосрочен (2,5 години и повече) метод. М. Е. Бурно (М. Е. Бурно, 1993) предлага също така и методика за краткосрочна терапия чрез творческа рисунка.

С названието Т.Т.С., Бурно указва на връзката между този метод и терапията чрез творчество (creative therapy, arts therapy), но едновременно с това авторът отбелязва и неговото своеобразие: 1) проникнат е от тънък клиницизъм, т.е. се съобразява с клиничната картина и проявяващите се в нея защитни сили на пациента, 2) насочен е на обучаването на болния в прийомите на целебното творческо себеизразяване с осъзнаване на обществената полезност на собствения му труд и живот като цяло. Целта на метода е да се помогне на болния да се разкрият неговите творчески възможности изобщо и преди всичко – в неговата професия. Методът е практически израз на концепцията за емоционално-стресовата психотерапия на Рожнов, която възвисява, одухотворява личността, която се обръща към нейните духовни компоненти.

Т. Т. С. Б. възниква на основата на дългогодишната работа на автора с пациенти, страдащи от психопатии и вяло протичаща шизофрения с дефанзивни прояви (пасивно-отбранително реагиране, тревожно преживяване на собствената непълноценност). Използва се и при алкохолизъм и семейни конфликти, а също така за лечебни, психохигиенни и психопрофилактични цели.

Основните прийоми на Т. Т. С. П. Б. са: 1) създаване на художествени произведения (съчиняване на разкази, рисуване, фотографиране, шиене и др.) според възможностите на болния с цел изразяване на особеностите на неговата личност; 2) творческо общуване  с природата, в процеса на което пациентът е длъжен да се постарае да почувства, да осъзнае кое именно от околната среда (ландшафта, растенията, птиците и др.) му е особено близко и към кое той е равнодушен; 3) творческо общуване с литературата, изкуството, науката (става дума за осъзнатото търсене сред различните култури на онова, което е близко и съзвучно на болния); 4) колекциониране на предмети, които съответстват или напротив — не съответстват на индивидуалността на пациента, с цел опознаване на особеностите на тяхната собствена личност; 5) потапяне в миналото по пътя на общуването с предметите от детството, разглеждане на фотографии на родителите и предците, изучаване на историята на собствения народ или на човечеството като цяло за по-дълбоко осъзнаване на собствената индивидуалност, на собствените „корени” и на своята „неслучайност” в света; 6) водене на дневник или на друг тип записки с включване в тях на елементи на творчески анализ на едни или други събития, на произведения на изкуството и науката; 7) писмена кореспонденция с лекаря, писмата от която носят психотерапевтичен характер; 8) обучение в „творчески пътешествия” (творческие путешествия) (в това число разходки по улиците или извън града) с цел проява на отношението на болния към околния свят и формиране на неговата способност за анализ на това отношение на основа на опознаването на собствената личност; 9) обучение в творческо търсене на одухотвореното във всекидневното, необичайното в обичайното.

В процеса на лечение изброените методики често се преплитат помежду си при съответната индивидуална и групова разяснително-възпитателна работа на психотерапевта. Те се реализират в условията на психотерапевтична обстановка – в специална трапезария, осветена от слаба светлина, където тихо звучи музика, сервира се чай и има възможност да се показват презентационни слайдове, да се демонстрират работите на болните.

Т. Т. С. Б.  се провежда в 2 етапа  Първият етап е самопознание, в процеса на което болният изучава особеностите на собствената личност и болезнените разстройства (на основа на сериозно изследване на други човешки характери и пр.). Продължителността на този етап е 1-3 месеца, а 3-ият етап включва опознаване на себе си и на другите с помощта на указаните по-горе методики, като продължителността на този етап е 2-5 години.

Бурно препоръчва следващите форми на работа: 1) индивидуални беседи (първите 1-2 години от 2 пъти седмично до 1 път в 2 месеца, а след това дори по-рядко); писмена кореспонденция на лекаря с болния (от няколко писма на месец до няколко на година, в които се обсъждат въпроси, които имат отношение към творчеството на пациента и неговите болезнени преживявания); 2) домашни занятия на болния (изучаване на художествена и на научна литература, създаване на творчески произведения и др.); 3) вечери, събирания на психотерапевтични групи (по 8-12 човека) в психотерапевтична трапезария с четене на глас на написаните от болните произведения, демонстрация на слайдовете, обсъждане на работите на пациентите (2 пъти на месец по 2 часа). На един и същ етап на лечение могат да се съчетават различни психотерапевтични прийоми на Т. Т. С. Б. с други видове психотерапия и лекарствени средства.

Подчертавайки клиничната ориентация на своя метод, авторът дава препоръки относно нейната водеща насоченост при различните видове психопатии и вяло протичащата шизофрения с дефанзивни проявления. Така психастеничните психопати в съответствие с техните особености обикновено се нуждаят от достатъчно подробна научно-лечебна информация, астеничните психопати – от проявата на искрена лекарска грижа, циклоидните личности – от ободряващи, хумористично-оживяващи въздействия, от вяра в своя лекар. На шизоидните личности следва да се помогне да се приложи свойствената за тях аутистичност в различен вид полезни занимания (математика, философско-символичо художествено творчество и пр.). При лечението на болни с епилептоидна психопатия особено внимание трябва да бъде обърнато на психичната реализация на дисфоричната напрегнатост, като се одобряват честността и безкомпромисността на такива пациенти, необходимо е приятелски да им се показва, че в живота те ще постигнат значително повече, ако се постараят да бъдат по-снизходителни към човешките слабости на другите. Болните с истеричен тип личност следва да се помогне да да намерят признание от страна на другите хора в случаите, когато им се предоставя възможност да четат на глас, да участват в самодейни спектакли, в създаването на художествени произведения, но едновременно с това е важно да им се изясни, че е нужно тази дейност да се диференцира от поведението във всекидневния живот (да бъдат научени поне да „играят” скромност). В психотерапевтичната работа с болните от вяло протичаща шизофрения с дефанзивни прояви е необходима мека активизация на техните възможности, подбуждане към творчество, както при индивидуална работа, така и в груповата (на база установения емоционален контакт на болния с лекаря).

Особено внимание заслужават указанията на автора относно това, че е недостатъчно, а понякога и вредно просто да бъдат призовавани пациентите да рисуват, да фотографират или да пишат. Важно е постепенно те да бъдат подтиквани към тези занимания, да бъдат подбуждани чрез личен пример, чрез примера на другите пациенти, като се използва взаимният интерес на членовете на психотерапевтичната група към творчество, а също така да се обсъжда въпроса за съзвучността на техните преживявания със съдържанието на създавани от тях произведения или с това на произведения на известни живописци и писатели.

Няколко практически съвета:

  1. Да се помоли пациента да почете на глас в групата разказ-спомен, например за неговото детство на село, като при това той покаже направените от него слайдове на онези треви и цветя, които са расли в селото му в детството му, нека да покаже своите, макар и неумели, но трогателни с искреността си рисунки-спомени от селските пейзажи, от дома, в който е живял, нека да включи магнитофонен запис на песента на птиците, която е чувал там и т.н. Пациентите заедно с психотерапевта се стараят да навлязат във всичко това, но не, за да оценят литературното или художествено-фотографското умение (това не е литературен кръжок, нито художествено ателие!), а за да почувстват в творческото себеизразяване на пациента неговото духовно, характерологично своеобразие, да сравнят характера му със своите особености, да разкажат и да покажат в отговор нещо свое на същата тема, да подскажат един на друг възможните, свойствени за всеки способи за творческо (и значи — целебно) себеизразяване.
  2. На екрана за сравнение са слайдовете: древногръцката Кора и древноегипетската Нефертити. Пациентите се стараят да съпоставят своето гледище за света със синтонното гледище към света на древногръцкия художник и аутистичното на древногръцкия. Кое им е по-съзвучно? Не просто кое повече ми харесва, а къде има повече от мен, от моя характер, от моя светоглед. Да се погледне, да се поговори за това как тези два типа светоусещане продължават да се срещат в картините на известните художници от всички времена, в поезията, прозата, музиката, кинематографията, в творчеството на участниците от групата, в какво е силата и слабостта на всеки от тези светогледи, в какви дейности обичайно се чувстват щастливи различните синтонни и аутистични хора, с какво се отличават от тях във всичко това психастеничните пациенти и т.н.
  3. Ако първоначално на даден пациент му е трудно творчески да изрази себе си, можете да го помолите да донесе в групата няколко картички с изображения на съзвучни на него картини на художници или любими животни, растения, може да му се предложи да прочете в групата на глас стихотворения на любимия си поет, да пусне музикално произведение, което му е по душа (т.е. сякаш е написано за него, сякаш той го е написал, ако е можел това).
  4. Психотерапевтът участва в групата със собствено творчество, като така разкрива на пациентите своята личност (характер). Например показва на слайда как сам неволно е „хванал” зловещи облаци, символично-аутистично изразявайки с това своите преживявания; или, ако той е синтонен, демонстрира слайдове, изобразяващи природа, това как той естествено се разтваря в околната действителност, без да се противопоставя на пълнокръвието на живота; или разказвайки за творческото общуване с природата, показва как самият той се чувства, опознава собствените си особености, душевно общува със съзвучното му цвете („моето цветенце”), как именно това общуване с цветето (в това число фотографирането му, рисуването му, описването му в бележника) подчертава неговото своеобразие.
  5. Не следва да се натоварват с отблъскващо ги изобилие от енциклопедична информация неуверените в себе си пациенти – минимум информация, максимум творчество.
  6. В процеса на творческо себеизразяване трябва да се помогне на пациентите да се научат да уважават своята дефанзивност. Тя се явява не само слабост (излишна тревожност, непрактичност, несръчност и т.н.), но и сила, изразяваща се преди всичко в така необходимите в наши дни тревожно-нравствени размисли и преживявания. Тази своя „сила на слабостта” (сила слабости), тази изпълнена с мрачни съмнения дюреровска меланхолия, е важно и полезно да се приложи в живота. Следва да се помага на пациента да стане по-полезен за обществото, да не пречупва себе си, да не се опитва да се превръща в своята „смела”, „нахална” противоположност (към която поначало така се стремят много дефанзивни болни).

Така например в групата за творческо себеизразяване с общи усилия показваме на „съвременния Хамлет”, че зад неговата житейска непрактичност и нерешителност стои безценната му съвестност, способността му философски остроумно да осмисля действителността и да разказва на много хора за тях самите и за дивната диалектика на живота по начин, който е непостижим за тях. Осъзнавайки, че храбро-агресивните, практически дела не са неговата съдбра и че вероятно в съответната обстановка биха се измъчвали от дефанзивни преживявания и Дарвин и Толстой и Чехов, дефанзивният пациент ще започне да уважава тази своя „дарвинска, толстоистка, чеховска” природа. Когато той се увери в своята ценност, той ще се научи и по-решително да се занимава с необходимите практически дела.

Може да се приведе примера, как пациент, надарен математик, но плах, разсеян, физически крехък, неумел, буквално се изтезава на уроците по физическа култура със сложни упражнения, презирайки до сълзи своята слабост и непрактичност. Докато е студент, той продължава да „пречупва” себе си, занимавайки се с алпинизъм и скоро загива, пропадайки в пропаст. Видимо с помощта на Т. Т. С. Б. той вероятно е можел да почувства и да осъзнае, че неговите телесна чупливост и неловкост дори е било възможно да бъдат уважавани като неразделна част от душевно-телесната конституция, без която е нямало да го има и неговия математически дар. Авторът на метода М. Е. Бурно подчертава, че в това разбиране той вижда различието между истинно клиничната психотерапия, която индивидуализира всеки случай, от психологично-ориентираната, при която би могла да възникне ситуация на превръщане на Хамлет в безразсъден храбрец (поне по мнение на групата).

Т. Т. С. Б. може да се прилага както в стационара, така и амбулаторно, в условията на поликлиниката, а също в диспансера, в клубовете за трезвост, в кабинетите по естетотерапия (в санаториумите), при работата с групи в риск (страдащи от алкохолизъм). Освен това, този метод може да заема съществено място в системата за рехабилитация на психично болните. Т. Т. С. П. Б. е противопоказана на лица с тежка депресия със суицидни мисли. В този случай в обстановката на одухотворено творчество може дори да се задълбочи чувството за тъжна безизходност, на откъснатост от хората.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s