365 дни на психотерапията: 176 – Социално-психологически тренинг

Един от методите за активно обучение и психично въздействие, осъществявани в процеса на интензивно групово взаимодействие и насочени към повишаване на компетентността в сферата на общуването.

В родната литература авторите, осветляващи теоретичните и практическите проблеми на С. – П. Т., използват този термин много широко и обозначават с него, по същество, целия отрасъм на приложната социална психология. Разглеждайки С. – П. Т. като „психично въздействие на групово ниво в рамките на оказването на помощ на психично здрави хора” (Петровская Л. А., 1982), те отнасят към него сензитивният тренинг (тренинг сенситивности), групите за личностов ръст и др. Подобно разширяване на понятието С. – П. Т., макар и да е оправдано методологично (всеки групов процес се явява социално-психологически феномен, методическите и техническите прийоми заимстват един от друг различни видове тренинг/тренинг), то едва ли е целесъобразно, доколкото внася терминологично объркване. Утвърденият у нас термин С. – П. Т. е въведен от немски психолози за обозначаване на програми, насочени към придобиване на социално-психологически опит и към повишаване на социално-психологическата компетентност в процеса на групово взаимодействие. Груповите методи с подобна ориентация имат и други названия: активна социално-психологическа подготовка, активно социално учене, лабораторен тренинг (лабораторный тренинг) и др. Общата цел на С. – П. Т. е повишаване на компетентността в сферата на общуването, като се конкретизират различни решавани в този процес задачи. В зависимост от приоритера на задачите, към които е насочен С. – П. Т., той може да придобива различни форми. Цялото това многообразие от форми условно може да се раздели на 2 големи класа: 1) ориентирани към придобиване и развитие на специални навици, например на уменията да се води делова беседа, да се разрешават междуличностни конфликти и др., 2) насочени към задълбочаване на опита в анализиране на комуникативната ситуация, например коригиране, формиране и развитие на нагласи, небходими за успешното общуване, развитие на способност за адекватно възприемане на себе си и на другите хора, за анализиране на ситуацията на групово взаимодействие.

Процесът на придобиване на нови навици и опит се осъществява с активното участие на членовете на групата. Принципът за активност, реализиращ се в С. – П. Т., предполага не усвояване на готови знания и прийоми, а самостоятелно изработване на по-ефективни комуникативни навици. Друг важен принцип на С. – П. Т. е принципът на обратната връзка (обратная связь), на основата на който се изгражда придобиването на нов перцептивен, емоционален и когнитивен опит. В практиката на С. – П. Т.  емпирично са разграничени условията, които се явяват необходима предпоставка за конструктивна обратна връзка, например описателният, а не оценъчен характер на обратната връзка, нейната непосредственост (а не отсрочване), специфичност, релевантност на потребностите както на получаващия, така и на даващия я, реализирането ù в контекста на групата. С. – П. Т. се провежда в групи по 8-12 човека под ръководството на психолог, преминал специална подготовка. Обикновено цикълът занимания включва 30-50 часа, но тази продължителност може да варира в зависимост от характера на решаваните задачи. В същото време опитът показва, че непродължителните занимания (по-малко от 20-24 часа) не позволяват програмата на С. – П. Т. в пълна степен и намаляват неговата ефективност. Заниманията могат да се провеждат с интервали от 1-3 дни (със средна продължителност на всяко занимание 3 часа). По-ефектива форма на организация на работа се явява т.н. маратон (марафон) (няколко занимания подред по 8-10 часа всяко).  В процеса на С. – П. Т. се прилагат различни методически прийоми: групова дискусия (групповая дискуссия) (базов методически прийом), ролеви игри, невербални методики и др. Използването в хода на заниманията на видеозаписи съществено повишава ефективността на С. – П. Т., като предоставя на участниците наред с обратната връзка, получена от други членове на групата, и обективна такава.

С.  – П. Т. получава широко разпространение на първо място като съставна част от подготовката на специалист с различен профил – ръководители, педагози, лекари, психолози, заети в търговията и др. Подготовката на специалисти в областта на психотерапията, която предполага използване на активни методи за обучение, също включва С. – П. Т. Компетентността в общуването е един от съществените компоненти на успешната професионална дейност на психотерапевта. Умението да установиш емоционален контакт, да организираш комуникативното пространство, да идентифицираш емоционалното състояние по експресивните характеристики на поведението, да създадеш благоприятен „климат на общуване”, да изслушаш и разбереш пациента, да контролираш своето собствено експресивно поведение (поза, мимика, жестикулация), да изкажеш своята гледна точка експресивно, да разрешиш конфликтните, проблемни ситуации – това е един неизчерпателен списък на необходимите на психотерапевта навици. Овладяването им и придобиването на опит в по-ефективното им прилагане на практика се явява задача на С. – П. Т. за психотерапевти. На груповите занимания с помощта на ролеви игри могат да се установят и анализират грешките, допускани в общуването с пациента, да се придобие опит във воденето на клинична беседа, да се нанесат корекции в емоционалното състояние. Не по-малко важна задача на С. – П. Т., провеждан в системата за подготовка на психотерапевт, — е да се разкрият поведенческите стереотипи, свойствени на участниците в групата. Очевидно е, че стереотипите, затрудняващи успешното общуване, възпрепятстват професионалната дейност на психотерапевта, но същевременно трябва да се извърши рефлексия и върху онези стереотипи, които спомагат за успеха в обичайното общуване, доколкото последните могат да се окажат нежелателни в професионалната дейност. Наред с осъществяването на специфични за С. – П. Т. задачи в такива групи, както и при други видове тренинги, в процеса на непосредствено групово взаимодействие се придобиват знания в областта на психологията на личността, на групите, общуването, на взаимоотношенията, установяващи се между хората, развиват се способности за по-адекватно и по-пълно възприемане на себе си и на другите, повишава се чувствителността към груповите процеси и се изработват навици за използването на този опит в собствената професионална дейност.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s