365 дни на психотерапията: 174 – Отворени и затворени психотерапевтични групи

Психотерапевтичните групи (психотерапевтические группы) съществуват в две основни форми. Отворените групи нямат постоянен състав от участници: при завършване на своето лечение, едни пациенти напускат групата и на тяхно място в състава на вече работещата група се включват нови нейни членове. В отворените групи, по правило, няма предварително фиксирана продължителност на работа. Затворените групи се отличават с постоянен състав на техните участници, нови членове не се допускат, дори в случай, че някой болен напусне групата преди края на неговото лечение. Затворените групи обикновено имат фиксирана продължителност на съвместната работа.

Въпросът за ефективността на О. И. З. П. Г., за техните преимущества и недостатъци, широко се дискутира в литературата. При описванието на затворените групи се посочват такива техни особености като съвместното и едновременното преминаване на пациентите на всички фази на психотерапевтичния процес, наличието на по-благоприятни условия за провеждането на експеримента с използване на различни психотерапевтични методи и тяхното сравняване, значителна дълбочина и сила на груповите преживявания, висока степен на идентификация на психотерапевта с групата, неговата емоционална въвлеченост и отговорност, голямата сплотеност и ефективността на задълбочената работа по постигане на инсайт (инсайт).

В качеството на преимущество на отворените психотерапевтични групи се посочва по-лесното усвояване от пациентите, встъпващи във вече работещата група, на груповите норми, цели, ценности, „групова култура” (групповая култура), като цяло по-слабо изразена съпротива (сопротивление), положително влияние върху пациентите, завършващи лечението, върху новопостъпилите, голяма ефективност при изпълняването на различни задачи с тренингов и обучителен характер (в частност, обучаването/научение в установяването на по-ефективен социален контакт).

Повечето от изследователите клонят към това, че затворените психотерапевтични групи при ориентация към дълбинна личностно-ориентирана психотерапия са по-ефективни, доколкото у тях се формират по-изразена групова сплотеност, взаиморазбиране и взаимипомощ, по-гопла емоционална атмосфера, а също така по-дълбоко разбиране на целите и задачите на психотерапията, един на друг и на самия себе си.

В стационарите обикновено се използват затворени психотерапевтични групи, а в амбулаторната практика предпочитание по-често се отдава на отворените групи.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s