365 дни на психотерапията: 165 – Дублиране

Една от основните техники на психодрамата (психодрама). Д. обозначава встъпването в качеството на дубльор на мястото на протагониста (главното действащо лице) и изразяването на неговите чувства от друг човек (обикновено от водещия на групата или котерапевт). Дубльорът казва онова, което самият протагонист е възможно да не може или да не се осмелява да изкаже. Той се стреми да бъде „вътрешен глас”, да разкрива тайни мисли, чувства и желания. Необходимо е той да се отстрани от своите собствени потребности, чувства и представи и непредубедено да „почувства” протагониста и неговата ситуация.

Ролята на дубльора е много сложна – той  трябва да разбира всичко онова, което протагонистът не доизрича, като едновременно се явява „въвлечен участник” («вовлеченный участник»), а не „професионален наблюдател”  («профессиональный наблюдател»).

Д. се основава на представите на Морено (Морено, Moreno J. L.) за закономерностите на развитие на детето. В най-ранна детска възраст, още в рамките на първото преживяване на света, отсъства диференциация между „Аз” и „То”. Детето не възприема майката в качеството ù на „То”, а само грижата, която тя му оказва, чрез нейното поведение. Майката е част или продължение на самото дете. Те отгатва потребностите на детето и изпълнява действията, които самото то все още не може да извърши. В резултат на това, детето сякаш ръководи света, следвайки своите желания. След като в ранното детство собственият свят на детето се раздели на реалност и фантазия, то започва да изтласква или да потиска своите преживявания.

Дублиращият протагониста човек се възприема също така се възприема от последния в качеството му на Аз, така, както новороденото възприема майка си. Всяка една забележка на дубльора, съответстваща на света на протагониста, и която първият е способен да изрази по-добре от последния, протагонистът възприема като своя собствен вътрешен глас, или, поа аналогия с оказването на помощ от страна на майката, като продължение на самия себе си. Поради това протагонистът не оказва съпротива (сопротивление) срещу истинните изказвания на дубльора, а ги приема и развива в своя собствен диалог.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s