365 дни на психотерапията: 164 – Структурализъм на Лакан

Структурализмът като общометодологично течение изхожда от представата за преобладаването, за преимуществото на структурното измерение в което и да било явление в обкръжаващия свят и, следователно, от приемането на структурния анализ като метод за опознаване на природата и обществото. В противовес на своя непосредствен предшественик и антипод – екзистенциализма- и на други субективни течения, структурализмът се опитва да открие нещо обективно в социалните феномени, нещо, което не подлежи на субективноп влияние и изменения. Субективизмът намира подобна обективност в структурите: те не зависят от съзнанието, те въплъщават един устойчив момент от действителността и по този начин предоставят възможност да бъдат изследвани научно. В социологията структурализма разглежда особено важния проблем за взаимодействието между субективното и обективното, като се ограничава с анализ на структурите, спрямо които субективното встъпва единствено като епифеномен. Обективността в социалната среда, според адептите на структурализма, е представена от езика, в рамките на който съществуват и функционират изначално структурите и които се формират независимо от волята и желанията на хората. Така на практика структурният анализ в социологията е търсене на аналогии с изграждането на езика във всички сфери на културата и на социалната среда. Методът на структурния анализ в социологията е свързан генетично и съдържателно с методите на структурната лингвистика, със семиотиката и с описващите го раздели на математиката. По-късните представители на структурализма ((Леви-Строс (Леви-Стросс (Levi-Strauss С.), Лакан (Лакан (Lacan J.)) използват структурния метод в етнографията и психоанализата (психоанализ). За Леви-Строс изследването на системите на родство, на митовете, ритуалите, маските като особен вид език, стават средство за постигането на многообразие в привидно несходните общи структури на човешкия дух.

В трудовете на Лакан се извеждат редица свързани един с друг фактори, които правят възможно коренното преразглеждане на теорията на Фройд (Фрейд, Freud S.). Отправен момент се явява радикалната критика на „американизираната” адаптирана психоанализа. Лакан е един от онези, които отчетливо и много рано вижда дълбоката връзка между Его-психологията и „американския начин на живот”, с идеологията за човешките отношения, с „човешкото инженерство” (человеческая инженерия). Оттук произлиза и неговия лозунг „Назад към Фройд“ (Назад, к Фрейду), който отразява самата същност на неговата позиция. За да се върне към Фройд, Лакан използва средства на анализа, които вече има на разположение както в рамките на формиращите се, така и на намиращите се още на стадия на изграждане области на знанието. Към първите се отнасят речникът на хегеловата диалектика и данните от антропологията на 19 век, а към втората — антропологичният структурализъм (който се откъсва от изучаването на структурите на родство и сосюровата лингвистика и който бива използван от Лакан много преди фазата на особено интензивно развитие на това направление през 60-те години), формализираните системи, логиката, теорията на играта, топологията.

С. Н. Л. може да бъде характеризиран с две изказвания, всяко от които е свързано с понятието „безсъзнателно” (кавичките мои – бел. прев.) и с неговото отношение към езика и към понятието за „субект” (кавичките мои – бел. прев.):

— безсъзнателното е структурирано като език;

— безсъзнателното на субекта е речта на Другия.

„Безсъзнателното е структурирано като език”.

Анализът на историята показва, че функциите на езика потвърждават съществуването на безсъзнателното, което предизвиква психосоматични разстройства. Заслугата на Лакан се състои в това, че той открива връзката между описаните от Фройд специфични форми на езика и лингвистичните категории, от една страна, и с такава древна езиковедска дисциплина като реториката, от друга. В лингвистиката възниква понятието за означаващото, в риториката – понятието за буквата. Тези две понятия се оказват включени в сложната мрежа от взаимовръзки, образувайки специфични структури, които позволяват да се предположи съществуването на определена организация и в рамките на безсъзнателното.

Лакан заимства от Сосюр (Соссюр, Saussure F.) и впоследствие значително изменя формулата на знака, използван в езика: като отношение между означаващо и означавано, между явно видимите, осезаемите, материалните компоненти на знака, и компонентите, които са единствено обозначени, които встъпват само като намек и дори могат напълно да отсъстват. При Сосюр тази формула има следния вид: S/s, където S е означаващо, а s – означаващо. За Лакана тази формула съответства на формулата на изтласкването: чертата, разделяща двете части на знака, се явява израз на бариерата на изтласкването. Следователно означаваното наподобява на изтласканото, то е винаги отсъстващото, изплъзващото се от паметта и изразявано с помощта на означаващото, което отразява структурираността на езика. Означаващото, бидейки графично изобразено, — се явява материална реалност, за характера и вида на въздействието на която може да се съди по фактите, описани от Клайн ((Кляйн,  (Klein M.)). Лакан определя „тази локализирана структура на означаващото” като буква. В това название няма нищо удивително, доколкото безсъзнателното действително се опознава единствено чрез буквата. Така, прибягвайки към различни видове иносказателни смисли, Лакан демонстрира взаимовръзките между думите, които образуват структурата на езика. Той отбелязва две характерни свойства на тази структура, която:

  • „се свежда до диференцирани, неподдаващ се на по-нататъшно разлагане елементи”;
  • „се формира на базата на закони, които ù придават една скрита подредба”.

Лакан установява, че две основни реторични форми — метафората и метонимията — са подобни на описаните от Фройд основни закони на съновиденията — сгъстяване (кондензация/кондензация) и изместване (смещение).

„Безсъзнателното е структурирано като език”, т.е. се характеризира със строга връзка между своите елементи, между отделните един от друг „проблеми”, които играят точно толкова важна роля, както и „пълните” думи. Психоаналитикът слуша всичко, като отчита основното правило, което освобождава разказа от ограниченията, налагани върху него от социалните условности.

Всяка една пауза в разказа, независимо от това, дали тя се случва по вина на пациента или на психоаналитика, интерпретиращ този разказ или прекъсващ аналитичния сеанс – е пример за „пунктуация” (пунктуация, още един граматичен термин, навлязъл в речника на психоанализата). Ефектите на езика  Ефектите на езика носят оттенъка на „пункгуацията”, която, отразявайки временните взаимоотношения и уменията на психоаналитика, става, както казва Лакан, важно средство за регулиране на преноса (перенос). Лечението се състои в установяването на временните взаимоотношения, които образуват структурата на езика: от едното означаващо към другото, чрез интервалите, които изпълняват функцията на „пунктуация” в разказа като цяло или в отделните асоциации между думите, постепенно все по-отчетливо се обрисува структурата на езика – това е речта на Другия, допълнителен плацдарм на безсъзнателното.

Какви са възможностите на психоанализата, ако безсъзнателното е речта на Другия”? Задачата на психоанализата се явява това да установи правилните отношения на субекта към този Друг, т.е. да утвърди тези отношения на основата на културните (символични) и субективните (въображаемите) детерминиращи фактори. Ако си припомним формулата на Фройд: „Където е било То, там ще бъде Егото”, то тя в превода на Лакан звучи така: „Където е било То, трябва да бъде Егото”, следователно не е трудно да се разбере, че Лакан установява едно разграничение, което Фройд не прави, — разграничението между „Аза” на субекта и „Аза” на неговия разказ: първото остава една илюзорна защита, а второто знае каква е реалността и какви са налаганите от нея ограничения. Разликата между тях – това е фундаменталното различие между незнанието и осъзнаването (осознание) на това незнание, като при това последното никога не елиминира първото: „За да се изцелиш от душевния недъг, е нужно да разбереш смисъла на разказа на пациента, който винаги следва да се търси във взаимовръзката между Аза на субекта и Аза на неговия разказ”.

Има още една формула, чиято мъглявост се явява следствие на двусмислеността и неяснотата на самата психоанализа: „Субектът бива подбуден отново да се роди (в психоаналитичния сеанс), за да научи иска ли наистина онова, което той желае”.

Психоанализата води (пациента – бел. прев.) от непознаването към разпознаването на субективната структура, която остава неизменна, докато остава непроменена историческата, социалната и културната реалност. Ето как определя Лакан целите на психоанализата: „да възстанови символичния ред, основни компоненти на който се явяват:

— житейската история, преживявана като процес;

— подчиняването на законите на езика, които единствено са способни да обезпечат свръхдетерминираността;

— играта на междусубективното, посредством което истината навлиза в реалното.

Цялата тази съвкупност позволява на Лакан да отбележи основните направления в подготовката на аналитика.

Историята на живота на индивида, разглеждана през призмата на нейните връзки с културните фактори; историята, която се разкрива единствено на основата на езика и чрез него; историята, в рамките на която се установява трудната връзка между самите вълнуващи субекта преживявания, от една страна, и изглежда най-безразличното индивидуално и колективно минало, от друга, — всичко това според Лакан превръща изследването на културните и социални фактори неделима функция на психоанализата.

Структурализмът като общометодологично течение изхожда от първенството на структурата спрямо функциите във всички явления в околния свят, включително и в социалните процеси. В същото време в социологията структуразлизмът разглежда особено важния проблем за взаимодействието между субективното и обективното, като се ограничава до анализа на структурите, спрямо които субективното встъпва единствено като епифеномен. Методът на структурния анализ в социологията генетично и съдържателно е свързан с методите на структурната лингвистика, като дълбоките корени на С. Н. Л. могат да бъдат проследени също така и в психолингвистиката. В нашата страна лингвистиката, и особено психолингвистиката, подобно на генетиката и кибернетиката, дълги години се смяташе за буржоазна лъженаука, поради което С. Н. Л. и до днес не отбелязва развитието, което заслужава.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s