365 дни на психотерапията: 162 – Социална психотерапия

Структурният модел на Минухин (Минухин, Minuchin S.) се основава на допускането, че хомеостазата на семейната структура се поддържа автоматично за сметка на многократно повтарящите се стереотипи на взаимодействие. Взаимоотношенията в семейството се подчиняват на законите на циркулярната каузалност. Ето защо психотерапевтичната корекция на външния рисунък на отношенията между членовете на семейството и закрепването на един нов стереотип, който не води до болестни разстройства, се явяват достатъчни условия за нормализиране на поведението и на състоянието на отделния член на семейството, които правят излишна индивидуалната корекция на неговите психични механизми. Симптомите се смятат единствено за признаци на дисфункционалност.

Психотерапията се съсредоточава не толкова върху биографично ранния жизнен опит в неговото отражение върху по-късното поведение на болния, а върху неговото актуално комуникативно поведение. Целта вече е не толкова постигането на инсайт (инсайт), колкото даването на възможност на членовете на семейството да изразят възгледите си към реалната ситуация, бидейки потопени в нея, промяната на комуникативните стереотипи, след която трябва да последва преизграждане на всички системи от вътресемейни отношения. Психотерапевтите осъществяват активен контрол върху семейството и ръководят неговата йерархична структура. Строи се постоянно „план на положението” (план положения), „карта” („карта”), в рамките на който се определят ролите и властовите пълномощия на всеки член на семейството, границите на подсистемите (с оглед поколението, пола, интересите, функциите), пътищата за избягване на конфликтите, формирането на коалиции. Според концепцията на Минухин, границите между семейството и неговото социално обкръжение се определят от семейство, което съобщава на своите членове своята „матрица на идентичността” за сметка на преживяването на равновесие между принадлежността и обособеността. Ясната граница между подсистемите е индикатор за стабилното функциониране на семейството. Особено значение се придава на съпружеските и на родителските системи.

В качеството им на примери за психотерапевтични прийоми, използвани от Минухин, могат да се приведат „подражанието” („присъединяването”, подражание/ присоединение) и „предписанието” (предписание). В първия случай психотерапевтът се „присъединява”, например към бащата и имитира неговите поведение, маниери и стил на общуване. Във втория конфликтът се представя в общото занятие и членовете на семейството демонстрират как протича всичко при тях, след което психотерапевтът определя пътищата за модифициране на техните взаимодействия и за постигане на структурни изменения (често се използват прийомите „огледало” и видеозапис).

С. С. П. Н. М. се изгражда, по мнение на Леви ((Леви (Levy D., 1993)), в контекста на особената лечебна практика на Минухин. Той обикновено работи със семейства на национални малцинства и със семейства с ниски доходи, при които провеждането на инсайт-ориентирана психотерапия е затруднено.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s