Често се описва като особен вид поддържаща психоаналитична психотерапия (психоаналитическая психотерапия), макар това понятие да има по-широко значение и да включва различни направления с поддържаш характер.
За разлика от други видове психоаналитична терапия, които са ориентирани към промяна, С. П. се стреми да помогне на пациента да възстанови своето оптимално ниво на функциониране в миналото, като взима под внимание всички ограничения, свързани с неговото заболяване, способности, биологични данни и житейски обстоятелства (Ursano R. J. et al., 1991). С. П. предоставя подкрепа и помощ на личността такава, каквото е. В този случай отсъства задълбочен анализ на личностните проблеми. С. П. често има спомагателен характер, тя съдейства в осъществяването на друго, основно лечение.
Пациентите, с които се провежда С. П., се обособяват в 2 категории: 1) добре адаптирани в житейски план, но чието здравословно състояние е разклатено поради някакви извънредни житейски ситуации; 2) страдащи от сериозни психични заболявания или с хронични проблеми във връзка със значителен дефицит във функционирането на техния Аз. Дори и съвършено здравият пациент може в някакъв момент да пострада от прекомерните нахлуващи чувства, но да не загуби своите психични функции и да е способен да се справи с всичко това след като си възстанови душевното равновесие и резервите от психична енергия. Повечето от пациентите, които преживяват много тежка психична травма (война, земетресение, катастрофи, нещастни случаи на пътя), попадат в тази категория и успяват да възобновят своето нормално функциониране след курса С. П. Най-подходящи за С. П. пациенти са индивидите с хронични психични разстройства, лишени от способности, необходими им за постигане на подобрение в рамките на психотерапията, ориентирана към изменения. Този тип пациент страда от неадекватно възприятие за реалността, от слаб контрол върху своите импулси, от ограничени междуличностни отношения, от недостатъчна или прекомерна емоционалност и от тенденция да изразява външно своите конфликти. Кандидатите за такава психотерапия не получават значително облекчение обичайно не получават значително облекчение от това, че достигат до разбиране на своите проблеми, защото или не са способни да мислят в психологически категории, или поради факта, че не могат да прилагат и да обобщават получените знания. Обикновено те използват примитивни защитни механизми като разцепване, проективна идентификация и отрицание, което ги води до възприемане на света като враждебен, като такъв, който не им предоставя необходимото усещане за безопасност. Понякога конфликтите на пациента имат хроничен характер и подбуждат околните към реципрочни ответни действия. Така възникват трудности в поддържането на терапевтичния съюз; може да се наложи психотерапевтът да се намеси по-активно, за да продемонстрира на пациента своята заинтересованост и да му създаде усещане за безопасност. Във връзка с това, диагностиката и регулирането на преноса (перенос) и на контрапреноса (контрперенос) се явяват основни задачи на ефективната С. П.
Психотерапевтът не трябва да забравя, че съществуват намеси, алтернативни на С.П,, когато става дума за пациенти с ярко изразени Аз-дефицити. Съветите, рехабилитационните програми, манипулирането с обкръжението — това са все начини за ефективна намеса в случаите, когато не е показана С. П. Освен това, в такива случаи ефективно може да се окаже и медикаментозното лечение. При хроничните заболявания без психотерапия обаче, нито медикаментозното лечение, нито междуличностните или социалните намеси няма да доведат до желания успех. Напротив, всичко това може ефективно да се осъществява именно чрез психотерапевтична работа.
За С. П., както и за всички подобни на нея видове психоаналитично-ориентирана психотерапия, важно значение има задълбоченото разбиране от страна на пациента на историята на неговото развитие и стила му на защита. Единствено въоръжавайки се с необходимите знания, психотерапевтът може точно да оцени изградения терапевтичен алианс, да разбере къде и по какъв начин да усили защитните механизми на болния, да осъзнае кога и по какъв начин да работи с преноса. Укрепването на добрите работни взаимоотношения с пациента е първостепенна задача в С. П. Постоянната, предсказуема достъпност на психотерапевта изгражда същността на терапията и се явява нов опит в живота на болния. По силата на това, че контактът в С. П., се създава не благодарение на наблюдаването на разкриването на пациента на неговите чувства или на отношението му към психотерапевта във всеки момент на терапията, както това се случва в дългосрочната (разкриваща) психодинамична психотерапия, взаимоотношенията с психотерапевта тук са съвършено други. Поведението на последния има по-директивен характер. Работните отношения, доверието и чувството за безопасност произтичат от разбирането от страна на психотерапевта на сложните чувства на пациента във всеки един момент от терапията. Когато болният прибягва до проекция и започва да описва надвисналите над него опасности, опитният лекар чувства нарастващата в пациента агресия и се стреми да намери онова, което може да се окаже някакво нереализирано агресивно желание или активизиране на някакъв деструктивен порив, възникнал в хода на идентификацията с ненавиждания родител. Способността на специалиста да окаже подкрепа се основава на разбирането му за актуалния конфликт на болния, на състоянието на неговите защити и пренос. Въоръжен с тези знания, психотерапевтът може да предприеме намеса по пътя на изразяването на чувствата, обхванали пациента, но в изменена, приглушена форма, чрез признаване на успехите на псоледния и чрез обезпечаване на „подкрепяща обстановка”, благодарение на която пациентът може да отложи или да потисне своята реакция, което забавя снижаването на неговата социална активност.
Техническите прийоми на С. П. се различават незначително от прийомите, използвани в психоаналитичната психотерапия. В последната обаче тази част от работата обикновено се изпълнява от пациента самостоятелно след идентифицирането на невротичния елемент, който се явява причина за неговата слабост. В С. П. психотерапевтът помага на пациента да не пропусне някакъв важен детайл („Аз мисля, че ние не сме спомнавали това, че Вие не искате да посетите дома на майка си поради желанието Ви да не я разочаровате. Ние знаем колко зле се чувствате поради това”) и пристъпва към разглеждане на вариантите след като те са определени по съответния начин: „Да, разбира се, отказът Ви да я посетите в нейния дом Ви изглежда нещо лошо, ако смятате, че това ще я разстрои; но от друга страна, отказвайки да направите това, Вие ще имате усещането, че по-добре контролирате ситуацията с работата Ви, че взимате решения, необходими на Вашето семейство.” И макар интерпретацията (интерпретация) да не е основа на С. П., тя все пак присъства в този вид лечение. Интерпретациите в С. П. се отличават с това, че те много често се дават в предварителната работа с пациента, необходима му, за да бъде той способен да чуе, използва и получи подкрепа.
Медикаментозното лечение може да бъде важен аспект на С. П. Изучаването на чувствата на пациента и на неговото отношение към медикаментозното лечение може да помогне в изпълняването на лекарските предписания. Когато пациентът осъзнае, че му се е удало да се раздели с определени свои проблеми, той се чувства в значително по-голяма степен в безопасност. Невротичните или психотичните конфликти могат да доведат до прекратяване на приема на лекарства, което трябва своевременно да се подложи на щателно изследване в контекста на оказването на подкрепа.
С. П. се явява най-разпространения от всички използвани модели на психоаналитично-ориентираната психотерапия при шизофрения. Тя се разглежда, в частност, като препоръчителна стратегия за избор при всички случаи на остра фаза на процеса. В острия период на заболяването основният проблем на болния е справянето с продуктивната психотична симптоматика, поради което С. П. е насочена най-вече към разкриване и поощряване на спонтанно откриваните от самия болен най-адаптивни варианти за справяне. Главната стратегия за справяне в острия период обаче си остава активното и грамотно участие на пациента в процеса на медикация (Вид В. Д., 1993). С цел решаване на комуникативните проблеми на пациента се използва следната типична последователностна на използване на психотерапевтичните прикоми:
1) съотнасяне на виждането на болния за ситуацията с реалната действителност, коригиране на изопачаванията;
2) подобряване на социалната перцепция, разширяване на вижданията и повишаване на точността на осъзнаване на важните параметри на социалния контекст;
3) формулиране на проблемите в междуличностните отношения, ранжиране на тяхната приоритетност;
4) идентифициране на дефекта в общуването, неговата психодраматична демонстрация;
5) формулиране на алтернативните варианти на поведение, на способите за решаване на проблемите и избиране на оптималния вариант на основата на наличните комуникативни ресурси, предотвратяване на възможните последици;
6) планиране на реализирането на поведение, насочено към решаването на проблемите, демонстриране на моделите на поведение, отработването им с болния;
7) формулиране на изводи за изпълнението, предоставяне на емоционална подкрепа за постигнатия успех, анализ на новата стратегия на поведение и преход към възпроизвеждането му в реалната житейска обстановка.
В по-широк контекст, целта на С. П. е да се смекчи неблагоприятното емоционално реагиране на болните, да се повиши доверието към лекаря, да се усъвършенства социалната адаптация на болните за сметка на подобряването на конгитивната диференцираност, на социалната перцепция, на комуникативното и на ориентираното към решаване на проблеми поведение (Karasu Т. В., 1980; Schulz G., 1980; Wynne L. С., 1980). Важни елементи на С. П. в този план се явяват съветът, емоционалната стимулация, разясненяването, убеждаването (убеждение), действията в социалното обкръжение, ролевият тренинг (тренинг) и др.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 