365 дни на психотерапията: 155 – Психотерапия чрез съзерцаване на света по Марциновски

Метод за психотерапия, разработен от немския лекар Марциновски ((Марциновски (Marcinowski J.)). В своята книга „Неврност и съзерцание на света” («Нервность и миросозерцание», 1913), авторът определя своя метод като „просветително-възпитателно лечение («просветительно-воспитательное лечение»), същността на което се състои в това да формира у пациента на положително идеалистично съзерцание на света с цел създаването на една силна, вътрешно свободна и независима от своята участ личност, преизпълнена с високи и чисти идеали и нравствени изисквания”. В основата на описателната концепция на П. Ч. С. Н. С. П. М. лежи представата за целебното влияние на личностната одухотвореност и идеали в рамките на едно наистина идеалистично-философско разбиране. В процеса на психотерапевтично възпитание пациентът се издига душевно над своята страдаща, обременена от проблеми личност, започва да вижда самия себе си като част от едно по-важно от отделната личност цяло, като част от човечеството, от всичко живо и изобщо от цялата Природа. В резултат на духовното съзерцаване на света се разкрива и индивидуалният смисъл на живота на отделна та личност, което е част от процеса на природно двиежние. Той се заключава в признаване на идеята за световнното (вселенско) развитие (в което законите на природата са единствено средство) и в покорно приемане на своето предназначение да дадеш своя достоен, посилен принос в този процес. И когато пациентът, „одухотворен и чувстващ себе си ‘жив израз на общата божествена мисъл, но не за да се загуби в нейната безпределност, а за да намери себе си в нея в един по-чист и освободен вид”, се завърне към решаването на своите реални проблеми, той престава да измерва своето страдание с „мярката на собствените си достъпни решения”. В състоянието на такава одухотвореност изчезват раздразнителността, нервността, тревожността и „всичко телесно се разрешава само по себе си”. Така смисълът на теоретичната концепция за П. Ч. С. Н. С. П. М. се състои във връщането на личността на страдащия пациент в лоното на общочовешките и духовни ценности чрез осъзнаването (осознание) от него на собствената му индивидуалност и приобщеносст към процеса на световно движение, а също така на ценността на неговото съществуване. Марциновски признава необходимостта от духовно изцеляване на личността, като същевременно той вижда разликата между религиозния деец и психотерапевта в това, че за последния религиозната идеология е единствено средство за приобщаване на пациента към духовните идеали, без да се служи на определена религия. Признавайки съществуването на Бога, авторът смята, че той не е  «толкова дребнав, че да изисква вяра в самия него под формата на някаква определена религия”. Той предлага на психотерапевта при работа с вярващи пациенти да съумее да говори с еднакъв плам… както на езика на християнството и свободомислието, така и на езика на учението на Древна Индия”. В резултат на подобно емоционално взаимодействие между пациента и психотерапевта, атмосферата между тях става топла и открита, тя предразполага пациента към доверително общуване и към готовност да получи от лекаря критика относно някои негови представи, от които самият той страда, разкрива се възможност пред лекаря и пациента съвместно да достигнат до „онова единно цяло”  («того единого целого), което всички търсят и благодарение на което могат да бъдат отстранени всички раздори и кавги”.

В рамките на подхода не се предлага определена последователност при решаването на посочените задачи и при реализирането на терапевтичните цели. Психотерапията се строи на основата на емоционално наситени беседи, в хода на които психотерапевтът постепенно движи пациента по посока на приемането о него на духовни идеали и към развиването у него на способност да съзерцава света. Съдържанието не беседите може да бъде сравнение между личните преживявания и желания и по-глобалните процеси (в семейството на пациента, обществото, човечеството и природата) и интроспекция, която спомага за разкриване на реалните затруднения и критика към представите на пациента, които лежат в тяхната основа. Психотерапевтът в П. Ч. С. Н. С. П. М. е активно действаща фигура, което използва в своята аргументация широк запас от знания и личен опит; той по същество встъпва в терапевтичния процес като представител на нещо по-общо и глобално от отделната личност о обществото, и конфронтацията (конфронтация) с пациента се осъществява от тази позиция.

Сравнявайки П. Ч. С. Н. С. П. М. с някои съвременни психотерапевтични подходи, в този метод може да се открие нещо общо както с хуманистичната школа, така и с екзистенциалния подход в психотерапията. Важен елемент на П. Ч. С. Н. С. П. М. е описанието на особеностите в прилагането му при работа с вярващи пациенти.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s