365 дни на психотерапията: 154 – Психотерапевтична експлорация

Това е действие, чрез което пациентът в хода на психотерапията съобщава за себе си нещо, за което, по правило, иначе мълчи, изявява обичайно скривани отношения. П. Е. представлява сама по себе си комплекс от целенасочено себеразкриване на много нива (проявяване на себе си, самодемаскиране/ (самопроявления, самодемаскировки), което се нарича също транспарентизация (транспарентизация, англ. transparent — ясный, отчетливый).

Основният и най-лесен тип себеразкриване е излагането на фактическа информация за себе си: описването на личните преживявания, на спомени или на собствен анализ. В зависимост от тона на изложението, понякога се различават „история от живота”, излагана безличностно, рационално, с известно отчуждение, и „случай от живота”, разказан с чувство, с акцент върху емоционалната страна на преживяното. В психотерапевтичната група (психотерапевтическая группа) тази първа фаза на себеразкриване се явява необходима предпоставказа провеждане на всяка динамично-ориентирана психотерапия, има формата на т.н. биографична трибуна: една среща, едно занятие на групата може да бъде посветено на събития от живота на един пациент.

Границите на безболезненото себеразкриване са различни за различните хора. На единия полюс се намира човекът, който излага подробности за своя личен живот дори пред случаен спътник във влака, а на другия — строго контролиращият себе си интроверт, на който му прилошава дори при въпрос за възрастта или професията му. В хода на психотерапията тези граници постепенно се преместват, пациентът с облекчение се освобождава от своите „тайни” една по една. Записките в дневниците на пациентите, преминаващи психотерапия, свидетелстват за това, че след анализа на биографичния материал те изпитват чувство на спокойствие, на освобождаване, а понякога забелязват и някои положителни изменения.

Следващата стъпка по пътя към П. Е. може да бъде откровеният разказ за вътрешните позиции, за отношението към разбирането на самия себе си, за емоциите, фантазиите, сънищата, плановете за бъдещето (при някои пациенти тези области могат да бъдат съставна част от заявения от тях проблем). Обикновено оголването на сферите на вътрешния свят е съпроводено от силно чувство за плахост, срам, отколкото самото съобщение за фактите на външния живот. Преодоляването на страха от себеразкриване и преживяването на неговите последици може да породи силно чувство за освобождаване, което е част от терапевтичната ценност на процеса на П. Е. Друг важен елемент е факторът обективизация. При себеразкриването в процеса на психотерапия поредицата от моменти може да бъде точно формулирана за първи път, след което да бъде осъзната и преживяна вътрешно. В хода на обективизацията пациентът разглежда поредицата от моменти през погледа на психотерапевта (или на участниците в психотерапевтичната група), чрез призмата на предметното описание, т.е. без кататимно отстраняване на техните значения (кататимен — свързан със състояние, при което се отбелязва преобладаване на нисши, по-елементарни функции, съчетано обикновено със забавяне на речта). Някои автори изказват тезата, че извън П. Е. изобщо не съществува друг път към себепознанието, освен разкриването на самия себе си пред друг човек.

Основното съдържание на П. Е. представлява т.н. „област на проблема” (область проблем). Към нея се отнася онова, което причинява на човека болка, което не е разрешено до край, преживяванията, свързани с чувстото на вина, фактите, от които човек се срамува, онова, което го измъчва, провокира в него чувство за неувереност, онова, от което той се бои, т.е. всичко онова, което психотерапевтът (за разлика, да кажем, от невролога) вижда зад невротичното разстройство или нарушенията на поведението, които се смятат за психогенни. Съществува широк спектър от подобни проблеми — от натрапливи идеи до трудности в отношенията със съпругата (съпруга). На практика всеки човек се сблъсква с проблеми от такъв род, но се отбелязват разлики по отношение на тяхната интензивност, както и в това, доколкото лесно се удава на даден човек да говори за тях в хода на терапията. Себеразкриването протича, по правило, по система, която наричат „чистене на лук” («чисткa луковицы»:)): от външните и по-малко гнетящи субективни проблеми към по-горещите точки. Вече самият факт, че някои проблеми се смятат за толкова интимни, че да се говори за тях е трудно, свидетелства за тяхната сериозност и ключова роля в общото състояние на човека (проблеми, разположени по-близко до центъра на „луковицата”).

Понякога е трудно за страничния наблюдател да разбере защо с дадени обстоятелства са свързани такива емоционални натоварвания и защо е толкова нелеко да се разказва за тях. В това е и различието между преживяването и погледа отстрани и се заключава и една от причините, поради която за бъдещия психотерапевт е важно да изпита основните психотерапевтични методи върху себе си. Процесът на себеразкриване представлява първостепененен елемент на всички динамично-ориентирани психотерапевтични системи; очистващият и освобождаващ ефект на себеразкриването е основа на психотерапевтичната роля на религиозната изповед. Потребността от избирателно себеразкриване изпитва на практика всеки човек. Тя се проявява например в желанието да имаш приятел, на когото да се довериш, в необходимостта да споделяш пред някой в кризисни житейски периоди. Себеразкриването в психотерапевтичната група е по-трудно, затова пък неговото освобождаващо действие е по-отчетливо, а П. Е. е по-съвършена, отколкото в индивидуалната психотерапевтична беседа (психотерапевтическая беседа), при която откровеността е адресирана към едно лице, което живее в друг свят и се отнася често към друго поколение. Понякога транспарентизацията се смята за схема на поведение, присъща на здравата личност, а способността към нея влиза в онези изисквания, на които трябва да отговаря добрият психотерапевт. Нещо подобно се съдържа и в акцентираната вече конгруентност на психотерапевта в концепцията на Роджърс (Роджерс, Rogers С. R.) — да бъдеш себе си, в различни ситуации да постъпваш последователно и автентично. Така понякога транспарентизацията става противоположна на неавтентичността, на ригидността на социалните роли, на позите, на стремежа да импонираш, тя компенсира чувството за непълноценност. Никой не изисква от терапевта да разказва на всеки за своите дълбоки лични проблеми, но той трябва да може да говори за тях и да говори така, че неговата тревога, породена от себеразкриването, да бъде колкото се може по-малко забележима. За това е необходимо определено доверие в себе си. По този въпрос има спорове и в психоанализата (психоанализ) например задължителен е един съвършено различен модел на психотерапевта — той трябва да бъде по-скоро сдържан, отколкото спонтанен и открит (вж Себеразкриване на психотерапевта пред пациента/Самораскрытие психотерапевта перед пациентом). Що се отнася до изискванията за П. Е. на пациента в хода на психотерапията, то то е очевидно и безспорно. Някои автори виждат причинна връзка между неврозата и нарушената способност към себеизразяване: пациентите — това са хора, които не са се разкрили пред своето обкръжение по оптимален начин. Здравата личност притежава способност към транспарентизация поне по отношение на един близък човек.

Основното терапевтично въздействие на П. Е. се свежда до катарзиса (катарсис), съдържащ се в самия факт на откровения разказ и в обективизацията, която съпътства структурирането на излагания материал, който изгражда основата на съобщението за самия себе си. Освен това, достойнство на П. Е. като процес е това, че тя води до развитие на личността по посока на автентичността (аутентичность), повишава прага на ранимост. Човекът, който се е научил да разбира себе си, получава на разположение енергия, която по-рано е била изразходвана за създаване на представа за него самия (която би трябвало другите да имат за него), а също така и енергия, погълната до този момент от самоконтрола (самоконтрол). П. Е. в групата носи на всички нейни членове облекчаващо преживяване на универсалност — осъзнаване (осознание) на това, че тайните и проблемите, които ме безпокоят, са присъщи и на останалите. Себеразкриването се явява задължително предварително условие за провеждане на всяка една динамично-ориентирана психотерапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s