365 дни на психотерапията: 150 – Социално учене

Термин, въведен от представителите на бихевиоризма (бихевиоризм), който обозначава придобиването от организма на нови форми на реакция по пътя на подражаването на поведението на други живи същества или на наблюдаването им. С. У. се обяснява на основата на базовите понятия на бихевиоризма (стимул, реакция, подкрепление/подкрепление) и се изпитва експериментално върху животни.

С. У. у човека е един от начините, по които той придобива обществено-исторически опит по пътя на усвояването на съдържателни компоненти на човешкото поведение (подбудително-мотивационни и операционални). То се реализира в две основни направления – придобиване от организма на нови форми на реагиране: 1) по пътя на подражаването (така, както и при животните) на поведението на други хора; 2) по пътя на символичното представяне на външните влияния и ответните реакции под формата на „вътрешен модел на външния свят” (внутренная модель внешнего мира, Бандура/Bandura A.). Последното е непосредствено свързано със значението на знаците, усвоени в миналия опит на индивида, т.е,. се обуславя от по-рано използваната от него структура на знаковото обучение. С. У. в първия вариант на практика се свежда напълно до процес на подражание, но трябва да се отчита, че на различни етапи от индивидуалното развитие на човека зад външно сходни подражателни явления са скрити различни психологически механизми. В бебешката/младенческа възраст подражаването на движенията и на звуците в гласа на възрастния представлява само по себе си опит да се осъществи първия „съдържателен” контакт. Подражаването в предучилищната възраст е път за проникване в смисловите структури на човешката дейност. То преминава през редица степени и се преобразува в едно с промените в основния тип занимание в тази възраст – сюжетно-ролевата игра: първоначално детето подражава на най-достъпните за него аспекти от дейността на възрастните, моделирани в играта, като постепенно преминава към онези страни, които отразяват реално смисъла на ситуацията. Подражанието в юношеската възраст е насочено към външната (а понякога и към вътрешната) идентификация на самия себе си с някаква конкретна значима за подрастващия личност или със стереотипизирани в обществото поведенчески и личностни характеристики. Подражанието при възрастните встъпва като елемент на ученето (научение) в някои видове професионална дейност (спорт, изкуство и др.).

С. У. е основано на „вътрешния модел за външния свят” (внутренная модель внешнего мира) и по своята същност представлява сетивно учене на когнитивно ниво, което прераства в познание за съществените обективни свойства на реалността, за тяхното класифициране в категории на човешкия опит и в обобщаване на установените връзки с помощта на езика. И доколкото  познатите вече връзки се закрепват в езика, то този тип учене се превръща в знаково обучение.

Същността на знаковото обучение е във формирането у обучаващите се на информационни отношения от типа „предмет—знак—значение” («предмет—знак— значение»). Съдържанието на знаковото обучение включва отразяване и закрепване на информационните отношения, които характеризират реалния свят и целесъобразната дейност на хората, в знаците и техните значения.

Предпоставка за знаковото учене на човека е способността да се абстрахират действията от условията, в които тези действия се извършват, а също така възможността да се абстрахират самите информационни отношения, съществени за един или друг вид обществена практика.

Условия за знаковото учене се явяват създаването и използването на съответния език, разбираем за обучаващите се, а също така построяването на такива структури на учебните материали, които ще осигурят това обучението да е достъпно и по силите на обучаващите се […].

За основа на знаковото учене се приемат не асоциациите, не избора и определянето на значения, а дейността по формирането на информационните отношения, кодирането, преработката и съхраняването на учебните материали.

Механизмите на формиране на информационните отношения при знаковото обучение могат да бъдат описани с помощта на теорията за поетапното формиране на умствените действия. На първия етап от знаковото обучение важните признаци на предмета се представят пред ученика в една знакова, материализирана форма, а операциите по определянето на тези ориентири се осъществяват под формата на предметни действия, които следват правилата за въвеждане и изключване на знаковите изрази на педагогическата семиотика, т.е. протича процес по кодиране на учебната информация. На втория етап материализираните ориентири на предметните операции се отстраняват и се заменят от речеви обозначения и действия, т.е. материалът от знаци с учебна информация се преобразува. На третия етап словесните действия се заменят от мисловни операции, отново се преобразува материалният носител на знаците, протича прекодиране и сверка на учебната информация. Знаковото учене принципно се отличава от сетивното и двигателното по това, че обучаващо въздействие върху организираната система оказва не изучаваният предмет и неговите свойства, а изкуствено създаденият знак за изучавания предмет. Така организираната система реагира не на свойствата на предмета-знак, не на неговия материал, а на онова, което той означава, т.е. на информационните отношения, предавани с помощта на знака. Информационните отношения са вече едни съвършено други отношения в сравнение с асоциативните връзки от типа „вещ-вещ” («вещь—вещь»), „свойство-свойство”) («свойство—свойство»), „вещ-действие” («вещь—действие»), „свойство-действие” («свойство—действие») и т.н. Информационното отношение се явява отношение между „предмет-знак-значение” («предмет—знак—значение»), което възниква в резултат на познавателната дейност и обективно не съществува извън нея. Информационните отношения не могат да бъдат разкрити или усвоени с помощта на асоциациите, доколкото те не са основани на физическото подобие на съставляващите ги елементи. Значението, което се явява една психична категория, не се разполага във физическото време и пространство. Тук няма нито логическо подобие, доколкото знаците (например думите) не се явяват нито вид, нито род на това, което те обозначават, нито психично подобие, т.е. няма сходство и различие между нейните отделни елеементи. На последно място, отсъства и функционално подобие, доколкото даденият знак, в т.ч. думата, не се явява нито причина, нито следствие, нито цел, нито свойство на обозначавания предмет. Поради това информационното отношение „предмет-знак-значение” («предмет—знак—значение») отразява не асоциативната връзка, а смисловата такава. Смисловата връзка може да бъде описана по-цялостно като структура на полето на функциониране на знаците (знакова ситуация), доколкото се явява един от съставляващите елементи на семантичния механизъм, присъщ единствено на информационните процеси.

Знаковото учене като процес на разбиране на информационните отношения не намира удовлетворително обяснение нито от позицията на асоциативните теории за обучението, нито от позициите на бихевиоризма, гещалт-психологията и психоанализата (психоанализ). Отговорът на въпроса за това как в процеса на обучение се формират информационните отношения, как обучаващият усвоява учебния материал, дава теорията на познанието: човек открива и закрепя информационни отношения единствено чрез практиката, чрез своята активна дейност. Първите опити да се опише този механизъм принадлежат на Н. И. Жинкин (Н. И. Жинкин), който използва за психологическия анализ на феномена разбиране на значенията на знаците идеите на логическата семантика и в частност – различаването на смисъла (съдържанието) и значението (денотата). Разглеждайки този проблем, Б. В. Бирюков (Б. В. Бирюков) показва, че в обясняването на акта на разбиране чисто логическите теории за семантиката на знаковите изрази изпълняват единствено спомагателна функция. „Феноменът на речевото общуване между хората – процесите на тяхната езикова комуникация, особено на интелектуалната комуникация – се определят от това как човек разбира съобщенията. Феноменът на разбирането обаче не може да бъде описан единствено от логиката или от логическата семантика (макар и логико-семантичните изследвания да са много полезни в това отношение). Тук е необходима по-широката гледна точка на семиотиката, действаща съвместно с психологията”.

Установяването на информационни отношения няма нищо общо и с „инсайта” (инсайт/озарение) на немския психолог Кьолер ((Кёлер (Kohler W.)), който твърди, че след множество неудачни опити да установи информационни отношения, обучаващият се внезапно бива „озарен”, настъпва „инсайт”, в резултат на който изведнъж се реализира цялото правилно действие. Това действие се закрепя от първи път, след което винаги се използва правилно в подходящи ситуации.

Установяването на информационни отношения не се обяснява и от теорията на някои американски психолози, които твърдят, че едновременно с ученето винаги протича и отучване. Всяко съчетаване на определен стимул с нова ответна реакция разрушава връзката между този стимул и реакциите, формирани при предишни опити, поради това ние заучаваме последното, което правим в дадената ситуация и се отучваме от всичко останало. Следователно опитите и упражненията са нужни не с оглед научаването, а с оглед отучването.

Твърденията на гещалт-психологията за това, че информационните отношения се възприемат „по усмотрение” („усматриваются”) от човека, благодарение на работата вродените механизми на неговия мозък, които по своите закони организират потока от усещания, постъпващи от сетивните органи, и го преобразуват в съответните структури, никак не могат да обяснят разбирането на значението на знаците. Защото „усмотрението” може да разкрие единствено отношения, които се отразяват в структурата на усещанията, а информационните отношения не притежават нито физическо, нито психическо сходство, поради което несе отразяват непосредствено в структурата на усещанията. „Усмотрението” на невидимото, разкриването на информационните връзки, които не са достъпни непосредствено в усещанията, се явяват резултат на познавателните действия на обучаващия се.

Разгледаните варианти на С. У., т.е. основаните преимуществено на подражанието и на реализирането на първо място на когнитивните процеси, условно могат да се разделят на низше и висше ниво на учене (низший и высший уровни научения). Висшето нито на С. У. принципно се отличава с неговия знаков характер, което прави този тип учене изключително човешки.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s