365 дни на психотерапията: 148 – Психопрофилактичен метод за обезболяване на раждането

Представлява сам по себе си система от предупредителни мерки против появата и развитието на болки при раждането. За първи път този метод е представен на медицинската общественост от И.З. Велвовски и неговите колеги през 1949 г. Водещо звено в тази психопрофилактична система е предотвратяването и отстраняването на причините, които предизвикват нарушения на физиологичното равновесие между висшите отдели на нервната система, при които възниква болка. Разглеждайки бременността и раждането в светлината на нервизма, авторите ги представят като актове, които определят веригата от безусловни рефлекси, усложнени от инстинктивната, а по-късо и от условно-рефлекторната дейност и ръководени от кората в нейните сложни отношения с подкорието. Родовата болка от позицията на кортиковисцералното направление може да бъде два вида. Болката като сигнал на ноцицептивното, т.е. на вредоносно свойство, условно наречена „органогенна”. Раздразненията, които се явяват подпрагови, но при известни обстоятелства стават болкови (дори при отсъствието на сигнали на периферна органна ноцицептивност, т.е. когато процесите се развиват във „физиологичния диапазон” («физиологический диапазон»), условно получават названието „кортикогенна болка” (кортикогенная боль). Кортикогенната болка възниква при определено функционално състояние на кората, особено в случаите, когато тонусът на кората се променя и в нея възникват хипноидни фазови състояния, особено на парадоксални и ултрапарадоксални фази. Изхождайки от това, авторите правят един важен за профилактичните системи извод относно това, че раждането като физиологичен акт и като невродинамика не създават индукционни отношения, които неизбежно предизвикват преживяване на болка, т.е. болката при раждането може да бъде предотвратена. В качеството на основна задача се издига отстраняването на причините (отклоненията или нарушенията на нормалното физиологично протичане на бременността и раждането), наличието на което може да способства за възникването на болка. За да не се допусне „озвучаването на болката” от подпраговите неболкови сигнали, техният преход в надпрагово положение и особено с цел да се потиснат болковите сигнали, по мнение на авторите, е необходимо кората да се намира в състояние на бодърстване, в добър тонус, да е способна активно да включи механизмите на потискане. Такава позиция към използването при психопрофилактиката (психопрофилактика) на болката в раждането на закономерностите на бодрото, а не на потиснатото състояние на кората (което се използва при хипносугестия), определя преместването на акцента върху въвеждането на кората в активно състовния, повишаване на прага на възбудимост, използване на упражнения за тренировка на активното потискане. Това е коренна промяна – от по-ранното прилагане на хипносугестивни методи към използване на цялото многообразие от психотерапевтични прийоми за въздействие в условията на бодро състояние на кората на пациента. ака основната разлика между системата от прилагани в акушерството и гинекологията хипносугестивни и медикаментозни методи за обезболяване на раждането се явява нейният психопрофилактичен характер.

Системата за психопрофилактично обезболяване на раждането предполага комплекс от мерки и прийоми, насочени към постигане на следните цели:

1) предотвратяване на нарушенията във физиологичното протичане на бременността, ранното им диагностициране и своевременно лечение;

2) максималното освобождаване на жените от лъжливите тревоги, страхове и свързаните с тях отрицателни емоции;

 3) запознаване с основните физиологични закономерности на родовия акт на разбираем за родилките език;

4) обучение на тази основа в прилагането на мерки, които спомагат за физиологичното родоразрешаване и за активното поведение на жените в родовия процес;

5) преизграждане на традиционните възгледи и представи за неизбежността на страданията при раждане.

За тази цел се използват следните медицински и обществено-просветителски методи и мероприятия: 1) методика за психопрофилактична подготовка на бременната в женската консултация за раждането, по възможност от първото посещение на жената с непременното засилване на подготовката с всяка изминала седмица; 2) специални форми на патронажа, насочени към създаването на благоприятни психични условия в най-близката социална среда (мъж, майка и др.); 3) определена психологическа тактика за водене на бременните в женската консултация и особено на родилките в стационара; 4) специална тактика за поведение на персонала при управление на родоразрешаването в стационара, основана на съчетаването на съвременните методи в акушерството с оглед на психо- и на невродинамичните закономерности на родовия акт; 5) възпитаване на персонала в учрежденията в подпомагане на раждането в духа на „стерилност на думи и поведение” и построяване на режима в тези учреждения на основа на съчетаването на принципи за активиране и стимулиране на личността на родилките с принципа за защита от ятрогении; 6) осъществяване на целенасочено санитарно просвещение в обществото.

Така в системата за психопрофилактика на обезболяването на раждането са тясно свързани и преплетени акушерско-гинекологичните и общомедицинските мероприятия с психопрофилактичните и психохигиенните, а също така с педагогическите и просветителските такива. Най-специфичен елемент в тази система се явяват заниманията, насочени към психопрофилактичната подготовка на бременните, които да направят бъдещото раждане разбираемо за тях. Придобитите знания ше предотвратят възникването на свръхмерни ориентировъчни реакции по време на раждането и свързаните с тях тревога, страх, паника. По време на заниманията бременните се подготвят за това как да се държат и какви прийоми те да използват по време на раждането (техника за засилване на контракциите, прийоми за обезболяване и др.). Когато в системата за психопрофилактика на обезболяването на раждането става дума за управляване на родилката, то на първо място се има предвид управление на нейните емоции и поведение. Първостепенно се явява обучаването на родилката в способите за стимулиране на тонуса на кората на главния мозък по пътя на използването на възбуждащите импулси. Авторите предлагат редица двигателни прийоми, които действат в качеството на сензомоторни дразнители и в съзнанието на жените могат да бъдат свързани с родовия акт и със стимулирането на динамичните структури, отнасящи се до него.

П. М. З. О. Н. Р. сами по себе си представляват обучение в нови навици, осъществявани под формата на занимания, лекции, беседи с всички атрибути на учебно-лекционния педагогически процес: таблици, рисунки, схеми, фотографии и други нагледни пособия. Занятията трябва да започнат от първото посещение на консултацията, а след това, от 32-ра седмица на бременността, се провеждат веднъж седмично. Обучението завършва 7-14 дни преди термина. Подготовката включване по-малко от шест занимания. Учебното занимание не само по своето съдържание, но и по начина, по което последното се излага, трябва да съответства на образователното ниво и на общото развитие на бременната жена.

Първото занимание се провежда поотделно с всяка бременна. Индивидуалният му характер е свързан с необходимостта да се съберат анамнестични данни. Останалите занимания се провеждат в групи от 5-6 човека с приблизително еднакво ниво на общите им знания, като заниманията се провеждат по следния план: второ занимание – описание на доносената бременност; определяне на основните фази на раждането; обясняване на причините, които предизвикват болка при раждането и способите за тяхното отстраняване; трето – подготовка за първия период на раждането (разясняване на протичането и на същността на раждането и на поведението на родилката); четвърто – подготовка за втория и третия период на раждането (разясняване на протичането и същността на раждането, на поведението на родилката); пето – обобщаване на материала от третото и четвъртото занимание и трениране на навиците за правилно поведение по време на раждането; шесто – запознаване с процедурите и порядките в родилните домове, с правилата за отклоняване на редица физиологични потребности при раждането. При повишена тревожност у бременната е необходимо да се увеличи количеството на знанията. За бременните с функционални нарушения на нервната система, със съпътстващи заболявания на сърцето и бъбреците, се предлага индивидуална тактика и специфика на заниманията при придържане към общата, изложена по-горе стратегия.

В системата за психопрофилактично обезболяване на раждането включват и психотерапевтичните методи, но смятат, че е нужно те да се прилагат единствено при наличие на патологични състояния, които се проявяват в процеса на психопрофилактичната подготовка на бременната за раждането. Подчертава се, че психотерапията се включва в системата за психопрофилактика не с цел „лечение на болката при раждането” («лечения болей в родах»), а като «всяка друга терапия се прилага за лечение на онези болезнени състояния, които, предшествайки или съпътствайки раждането, създават патофизиологичните предпоставки както за тяхното утежнено протичане, така и за възникването на болезнени усещания при раждането”. С други думи, психотерапията се използва в рамките на системата не за лечение на болката, а за нейното предотвратяване.

П. М. З. О. Н. Р. (Вельвовский И. З., 1963) намира широко приложение не само в Русия, но и отвъд нейните предели.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s