365 дни на психотерапията: 146 – Психосинтез

Началото на концепцията за П. е заложено в тезите на Асаджоли (Ассаджиоли, Assagioli R.); авторът я представя през 1910 г. за придобиване на научна степен доктор на науките по психоанализа (психоанализ). Той развива своите идеи и обединява в практическата си дейност различни психотерапевтични процеси, представя своите възгледи в лекции, публикува ги в статии и брошури, една от която е издадена на английски език през 1927 г, под названието „Новият метод за лечение – психосинтез” («Новый метод лечения — психосинтез»)

През 1926 г. в Рим Асаджоли основава Институт по психосинтез (Институт психосинтеза). Втората световна война прекъсва неговата дейност, но от 1946 г. лекциите по П. се четат в Италия, Швейцария и Англия. През 1957 г. в САЩ е основана Асоциация за изследване на психосинтеза, а във Флоренция (Италия) възобновява своята дейност Институтът по психосинтез. През 1959 г. е създаден Центътр по психосинтез в Париж, а през 1865 г. Индийски институт по психосинтез.

Думата П. и изразът „умствен синтез”, се използват от много психолози и психиатри. В областта на психианализата трябва да се отдели Жане (Жане, Janet P.), който говори за ментален синтез (synthese mentale). Разглеждайки проявите на психичния автоматизъм, той установява, че съществуват много видове психична дейност, които протичат независимо от съзнанието на пациента. Други изследователи, включително Фройд (Фройд, Freud S.), също отбелязват синтезиращата функция на Аза. Те обаче използват този термин единствено в плана на лечението на функционалната дисоциация, т.е. на възстановяването на състоянието, съществуващо преди дисоциацията, която се явява последица на психичната травма или на силен конфликт. Юнг (Юнг, Jung С. G.) споменава синтеза във връзка с неговата трансценденталната му функция, а Кречмер (Кречмер, Kretschmer W.) и др. използва думите „синтез” («синтез»), „психосинтез” («психосинтез»), „синтез на битието” («синтез бытия»), „синтетична психотерапия”  («синтетическая психотерапия») в по-дълбок и по-широк смисъл – като развитие на цялостна и хармонична личност. Главна цел на П. се явяват хармонизацията и обединяването в единно цяло на всички качества и функции на човека, което изисква конструктивно използване на всички освободени и активизирани подбуди на личността. Това на свой ред поражда много проблеми и поставя много психосинтетични задачи, свързани с междуличностните отношения и специалната интеграция (П. на мъже и жени, П. на човека с различни групи хора, П. между групите, П. между нациите, П. на цялото човечество).

П. се разработва и използва най-вече в психотерапията, но неговите принципи и методи могат да се прилагат и в други области, най-вече в психологическата или психичната хигиена за предотвратяване на невротичните и психични нарушения, в областта на образованието. Особено полезно е прилагането на П. в обучението на надарени и свръхнадарени деца, при които свръхсъзнателните функции са се пробудили или се пробуждат и тяхната активност е необходимо да се насочва и интегрира с действието на други функции. Още една сфера на прилагане на П. са междуличностните и междугруповите отношения, които изискват регулиране и хармонизация. И накрая, П. може да се използва от отделния човек за себевъзприятие, за ускоряване на вътрешния ръст и на самоактуализацията (самоактуализация), което трябва да бъде цел, вътрешна потребност, житейска екзистенциална необходимост на всеки човек. Така като П. трябва да се занимава или най-малкото да се опитва да се занимава сериозно всеки лекар, обществен работник и педагог (включително родителите).

В основата на П. лежи съзнателното и целенасочено използване на самоидентификацията (дезидентификация). П. започва със създаването на динамичен център, върху който е основан целият процес на синтез на психичното многообразие в органично цяло. Самоидентификацията се явява ефективно средство за управление на различни елементи на личността и е основана на фундаменталния психологичен принцип: „Над нас доминира всичко, с което нашето Аз е идентифицирало себе си. Ние сме управлявани от всичко, с което сме се идентифицирали.”

Интересно е това, че всеки човек има определен тип самоидентификация, и в същото време много малко хора някога са се запитвали какво означава всъщност тя, как най-осъзнато да се осъществи тя и какви са последиците от това. „Самоидентификацията” (самоидентификацияІ или „автоидентификацията” (аутоидентификация) е достатъчно неопределен термин, поради което следва да се разграничават три негови значение.

Първо значение: индивидът идентифицира себе си с онова, което за него е най-висша ценност и на което той придава най-голямо значение. Този тип самоидентификация може да бъде, от една страна, доминираща функция или фокус на съзнанието, а от друга — основна функция или роля, изпълнявана в живота. Например, когато едно момиче участва в конкурс за красота, то идентифицира себе си със своето тяло и неговото съвършенство. В това е и нейният фокус и точка на самоидентификация, тя полага всевъзможни усилия за това да подобрява и да пази своето тяло. Спортсменът също се идентифицира себе си със своето тяло, но в друг аспект – по отношение на неговата сила и управляемост. Групата на интелектуалците идентифицира себе си с ума, с мощта на своя мозък и разглежда себе си основно като група, съставена от мислители. У други хора е по-забележима самоидентификацията с дадена роля. Много жени например идентифицират самите себе си с ролята на майката, след което действат и живеят единствено като майки. Този тип самоидентификация не дава възможност за преживяване на чистото Аз. Последното, чувството за собствена личност, е тясно свързано и почти се слива с фокуса върху оценката или ролята. Това води до тежки последици.

1) индивидът не познава себе си и не се реализира същински;

2) идентификацията с една част от личността му изключва или значително намалява способността му към самоидентификация с друг части и представлява препъни камък в П.;

3) отношение както към ролевия, така и към доминантния тип самоидентификация; самият житейски процес прави поддържането им невъзможно, например стареенето на една прекрасна жена, загубата на сили у атлета, разрушаването на ролята на майката, остаряването или смъртта на децата.

Всичко това може да доведе до сериозна криза: индивидът да се почувства изгубен и това е трагедия на много хора, която често води до крайно самоотричане — до самоубийство.

Второто значение, което придават на термина „самоидентификация” е вътрешно усещане за чисто самосъзнание независимо от което и да било съдържание или функции на егото в смисъла му на личност. Преживяването на чистия Аз, осъзнаването на собствената личност, независима от всичко външно, не възниква спонтанно, а се явява резултат на определено вътрешно експериментиране.

Третото значение на „самоидентификацията” е осъществяване на висшето, или на духовното Аз. То се отличава от преживяването на чистия Аз, но не е напълно отделимо от него, доколкото съществува един Аз. Разграничават се единствено различни нива на самоосъществяване. Между нормалното ниво на самосъзнание и пълното духовно самоосъществяване се разполагат междинни стадии или нива.

Процесът на постигане на чисто самосъзнание на ниво личност не е пряк. Тук през цялото време присъства Азът, но липсва пряко осъзнаване на неговото присъствие. Затова е необходимо да се отстранят всички частични идентификации. Тази процедура може да се изрази с една дума  — интроспекция, което означава насочване на умозрението към света на психичните факти, психичните събития, които ние можем да осъзнаем.

С помощта на интроспекцията ние придобиваме по-фокусирано, по-ясно осъзнаване на това, което Джеймс (Джеймс (James W.) назовава потока на разума, непрестанно течащ в нас. Това се обозначава също и като позиция на вътрешния наблюдател.

Първата област на вътрешно наблюдение, или на интроспекция са усещанията, възникващи в тялото, втората — калейдоскопът от емоции и чувства; третата — сферата на умствена дейност, на умствено съдържание.

На практика съществува постоянно взаимодействие между усещанията, емоциите и умствената дейност. Различието е обусловено единствено от фокусирането на вниманието на наблюдателя. Съществува разлика между тези три взаимосвързани области на психологическата дейност и между наблюдателя като такъв. Обективното наблюдение е спонтанно и неизбежно предизвиква чувството за себеидентификация, провокирана от което и да било съдържание на тези области. Обратно, осъзнава се стабилността и неизменността на наблюдателя, който започва да разбира, че той може не само пасивно да следи, но и в различна степен да влияе на спонтанния поток, на последователността на различните психични състояния.

Така той осъзнава себе си като обособен, дезидентифициран от психичното съдържание. С други думи, човек трябва активно да различава съдържанието на полето на съзнанието и неговия център, онова, което го създава – т.е. Азът. Тук е необходимо да се използва методът на последователната дезидентификация от различните групи или слоеве на това съдържание — физически, эмоционални и ментални — с отчитане на адаптирането на терминологията и езика на метода към културното ниво на пациента.

При лечението самоидентификацията трябва да бъде използвана както се може по-рано, доколкото това облекчава прилагането и усилва действието на всички останали прийоми. Методите на самоидентификация се явяват основни не само в лечението на П.; в образованието и интеграцията на личността те могат да играят ролята на защитен механизъм против постоянния излишен поток от влияния, вътрешни и външни, които се опитват да въздействат на Аза и изискват идентификация.  Тези прийоми се разглеждат също като част от всекидневната духовна хигиена, ето защо се препоръчва самоидентификацията да се използва в психотерапията колкото се може по-често, минимум 1 път на ден.

П. може да стане: 1) метод за психично развитие и за осъществяване на истинското Аз (самоактуализация) за онези, които отказват да бъдат роби на своите вътрешни илюзии или на външните влияния, които не искат пасивно да се подчиняват на играта на психичните сили и са решили да поемат управлението на собствения си живот: 2) метод за лечение на психичните и психосоматичните нарушения, когато причина за безпокойството му е бурният и усложнен конфликт между съзнателните и безсъзнателните сили, или когато нарушенията са обусловени от дълбинни и мъчителни кризи (не напълно разбиран от самия пациент), често предшестващи фазата на самоактуализацията; 3) метод за интегрално обучение, който не само благоприятства развитието на способностите на детето или на подрастващия, но и му помага да разкрие и осъзнае своята истинска духовна природа и да създаде на нейната база една хармонична, живееща целесъобразно личност.

П. се разглежда и като индивидуален израз на един по-широк принцип — на общия закон за междуличностния и космическия синтез. От една по-изчерпателна, всеобхватна гледна точка животът в глобален аспект сам по себе си е борба между разнообразието и единството — той е придобиване на сили и стремеж към единение.

Разграничават се личностен П. (личностный П.) и духовен П. (духовный П.). Личностният П. помага на човека да се избави от излишъка на енергия, която се освобождава при изследването на безъзнателното, и служи за управление на излишъка от емоционална енергия, която при много хора е съставна част от тяхната природа. Такава П. за много пациенти се явява изключително желателно и напълно удовлетворяващо ги постижение, което ги превръща в хармонични личности, които подреждат своя вътрешен свят и отношенията си с обществото от хора, към което те принадлежат и на което те принасят полза.

Духовният П. е по-широк и висш тип П. в сравнение с личностния и е ориентиран към хората, които не се задоволяват с постигането на последния, макар и другите да наричат това значителен успех.

В нашата страна П. доскоро на практика не се прилагаше като метод за лечение и за профилактика на нервно-психичните разстройства, подобно на други психодинамично-ориентирани психотерапевтични методи.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s