365 дни на психотерапията: 144 – Психотерапевтична беседа

Основен метод за получаване (и за обмен) на информация, източник и способ за познаване и за осъзнаване на психичните явления на основата на вербалното (словесното) общуване между психотерапевта и пациента.

П. Б. в съответствие с поставените задачи изпълнява различни функции: комуникативна, диагностична, информативна и лечебна. П. Б. може да бъде по своята насоченост на съдържанието свободна (от типа на изповед) и струтурирана, с конкретни задачи.

П. Б. има редица стадии: установяване на контакт, събиране на анамнестични сведения и диагностика, определяне на динамиката на проявление на болестта в процеса на лечение, психотерапевтично въздействие, оценка на успешността на хода на психотерапията и изводи относно поставените и решени в беседата задачи. Още по време на първата беседа е важно пълното емоционално положително приемане на пациента, внимателното и търпеливо изслушване на всичко онова, което той казва. Ако пациентът изказва погрешни съждания, не следва да се демонстрира явно несъгласие или веднага те да бъдат опровергавани. Психотерапевтът следва да остане искрен, но да не се опитва да заставя пациента веднага да приеме неговата гледна точка. Емпатичният подход на психотерапевта позволява на пациента да се почувства свободен, в него се появява доверие към лекаря и усещане за това, че той е разбран, пациентът по-непринудено изказва своите преживявания, съмнения и мисли, без да се бои от критики и осъждане.

Психотерапевтът се явява най-важният източник на сведения, нужни на болния, особено на първия етап от лечението. Тези сведения се отнасят до характера, причините и прогнозата на заболяването, относно методите на лечение и перспективите за оздравяване. За психотерапевта е особено съществено колкото се може по-рано да изясни всички особености на собствената „концепция”  за болестта на пациента, представите на последния за нейните причини и влиянието ù на житейската му ситуация. Отчитайки тези данни и особеностите на личността на болния, психотерапевтът излага пред пациента своето разбиране за болестта и обсъжда с него методите за лечение. Ефективността на П. Б. може да намалее вследствие на това, че предоставеният на пациента материал е твърде сложен, за да бъде разбран от него. Пациентът запомня единствено част от съдържанието на беседата и често я интерпретира неправилно. Понякога начинът на поставяне на въпросите към пациента е такъв, че в самия въпрос се съдържа внушавания отговор, или болният съобщава единствено онези сведения, към които го насочва със своите директни въпроси неговия лекар и в резултат на това остават неизяснени съществени области от преживяванията на пациента. П. Б. е клиничен метод в и същото време има експериментален аспект.

По време на беседата психотерапевтът прави за себе си определени предположения, а след това ги проверява въз основата на анализ на получения материал, въздействайки на пациента и отчитайки неговите реакции на отговорите. За психотерапевта е важно по пътя на обратната връзка (обратная связь) да постигне съгласувана насоченост, взаимно разбиране в обсъжданите въпроси.

Следващият елемент на П. Б. е обсъждането на динамиката в проявите на болестта, корекция на неадекватната „концепция” за болестта на самия пациент, помощ в разбирането на връзката между психогенните фактори и проявите на болестта, усилване на мотивацията към активно участие в психотерапията. След изясняване на болния на връзките между симптоматиката и психичните фактори, участващи в развитието на заболяването, в съдържанието на беседата протичат съществени изменения. Техен предмет стават вече не симптомите, а психичните проблеми, преживявания и отношения в личността. Особеностите на отношението на пациента към психотерапевта и неговото поведение по време н П. Б. могат да станат психотерапевтична „мишена” (мишень) за модификация на някои конкретни дезадаптивни стереотипи в общуването на болния с други хора. Съществен елемент на П. Б. е обсъждането с пациента на неговите усилия, трудности и успехи в поетапното (в съответствие със съгласуваните задачи) изменение в предишните болестни начини за преживяване и поведение.

По-горе бяха описани най-общите особености (функции, структура, елементи) на П. Б., независимо от конкретната форма на психотерапия. Съществуват обаче специфични черти на П. Б. според нейната насоченост, в частност при психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия) и при клиент-центрираната психотерапия (клиент-центрированная психотерапия) като най-типични форми на „психотерапия чрез беседа” (психотерапия беседой. Своеобразието на П. Б. в рамките на психоанализата (психоанализ) се определя от съблюдаването от психоаналитика на правилата за „емоционална неутралност” („эмоциональный нейтралитет» (избягване на влиянието от своя страна върху емоциите на пациента, запазване на позицията на „огледало пред очите на пациента“), използване на свободните асоциации (свободные ассоциаций) при получаването на материал за анализ, неговата интерпретация (интерпретация), а също така и на явленията съпротива (сопротивление), пренос (перенос) и контрапренос (контрперенос) във взаимоотношенията лекар и пациент.

Основна задача на психоаналитика в П. Б. е изяявяването на преживяванията, изтласкани в безсъзнателното и оказване на помощ на пациента в тяхното осъзнаване, изострено внимание към безсъзнателното, преди всичко към сексуалното (и агресивното) и „инфантилното” (инфантильное) в съдържанието на беседата.

При клиент-центрираната психотерапия П. Б. протича в атмоферата на дълбок личен контакт при съблюдаване от страна на психотерапевта на конкретни условия („триада на Роджърс”, триада Роджерса): безусловно положително приемане, емпатично разбиране и конгруентност в отношението към пациента. При това по време на беседата пациентът бива поощряван към все по-свободно изразяване на неговите преживявания, към тяхното пълно осъзнаване и включване в Аз-концепцията с цел нейната реконструктивна реорганизация. Съществено се явява също така по-пълното изразяване на чувствата от самия психотерапевт, неговата личностна въвлеченост в П. Б.

Заключителен стадий на П. Б. е обобщаването. Важно е точно да се формулира постигнатото и да се отбележат задачите на следващите етапи на лечение, като се конкретизира участието на пациента.

Степента на адекватност на самовъзприятието на психотерапевта влияе на това как психотерапевтът възприема и оценява П. Б. като цяло. Съгласно Съливан (Салливан, Sullivan, H. S.), психотерапевтът като „участващ наблюдател” (участвующий наблюдатель) е длъжен постоянно да осъзнава влиянието на своето поведение върху целия ход на П. Б. За ефективно управление на П. Б. е важно психотерапевтът не само да отчита собствените комуникативни стереотипи и потребности, но и да разбира и да контролира своите чувства, възникващи в процеса на общуване с пациента.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s