365 дни на психотерапията: 135 – Психотерапия на сексуалната дисхармония в съпружеската двойка

Едно от направленията на на съпружеското психологическо консултиране (психологического консультирования) и психологическа корекция (психологическая коррекция) с цел остраняването на нарушенията във взаимоотношенията между съпрузите в сексуалната сфера.

В съвременната литература се срещат 2 близки разбирания на сексуалната дисхармония: 1) под сексуална (съпружеско-сексуална) (супружеско-сексулаьная) дисхармония (дисгамия) се разбира първичното несъответствие във взаиммодействието по един или няколко основни брачни фактора — физиологично, материално, културно, сексуално, психично, „когато силите, разрушаващи съюза, преобладават над сплотяващите сили” (Васильченко Г. С., Дейнега Г. Ф., 1990), като при определянето на същността на сексуалната дисхармония се отбелязва, че пълното отсъствие на сексуална патология у единия или у двамата съпрузи, така както и утежняването на проблема при няколко компонента на сексуалната функция у всеки един от партньорите, няма принципно значение за диагностиката на дисхармонията; 2) по-„психологизирано” определение на сексуалната дисхармония е следното —  тя е комплекс от последици под формата на различни сексуални нарушения, които възникват в резултат на грешка при избора на партньор (Imielinski K., 1982).

Независимо от несъмнените различия между тези понятия за съпружеска дисхармония, обща се явява представата за функционалния характер на нарушенията във взаимодействието между съпрузите, които се съчетават със сексуални разстройства или протичат наличието на такива. В този смисъл терминът „сексуална дисхармония” (сексуальная дисгармония) отразява сложността на самите семейно-съпружески отношения, които с редки изключения, се явяват особеност на конкретната сексуална двойка и в определена степен допълват понятието „сексуални нарушения” (сексуальние нарушения) (вж Психотерапия на сексуалните отношения, Психотерапия сексуальных нарушений), като така първото понятие отразява клиничната и едновременно с това индивидуалната страна на сексуалната проблематика у хората.

Единна и общоприета класификация на сексуалните дисхармонии няма. В. В. Криштал (В. В. Кришталь, 1984) разганичава следните видове дисхармония:

1) социално-психологическа дезадаптация на съпружеската двойка (социально-психологическая дезадаптация супружеской пары);

2) социално-поведенческа дезадаптация  (социально-поведенческая дезадаптация);

3) дезинформационно-оценъчен вариант на дезадаптация (дезинформационно-оценочный вариант дезадаптации);

4) дисхармония в резултат на разстройства на мъжката потенция (дисгармония в результате расстройства мужской потенции);

5) дисхармония в резултат на фригидност (дисгармония в результате фригидности).

Най-общо принципите на динамиката в съпружеската дисхармония се характеризират от две основни тенденции (Васильченко Г. С., Дейнега Г. Ф., 1990): 1) при всеки от тези варианти без ефективна оказана помощ с течение на времето се нарушават както междуличностните отношения, така  и сексуалното взаимодействие; 2) ако дисхамонията започва от нарушението на междуличностните отношения, то въвличането на сексуалната сфера и разпада на брачния съюз се случват много по-бързо, отколкото при чисто сексуалното несъответствие. Във връзка с това, че дисхармонията се явява нарушение, което засяга сложни аспекти на взаимоотношенията между съпрузите, и в крайна сметка то води до нарушения в сексуалното функциониране на съпружеската двойка, правомерен е предложения от Мастерс и Джонсън (Masters W. H., Johnson V. Е., 1970) подход за диагностика и лечение на сексуалните нарушения в двойката, който получи развитие в нашата страна (Кришталь В. В., Агишева Н. К., 1986; Винокуров Б. Л., Эскузян Ф. Ф., 1993).  В основата му лежи системно-структурният анализ и формирането на терапевтични и рехабилитационни програми при сексуалните дисхармонии, които включват различни индивидуални, семейни и групови терапевтични методи.

Психотерапията при сексуална дисхармония в съпружеските двойки, по своята същност, се явява основен метод на лечение, особено на първите ù етапи, когато сами по себе си сексуалните нарушения при партньорите често не са силно изразени. Особеностите при избора на стратегии и на тактики в процеса на психотерапия се определят, от една страна, се определят от комуникативните нарушения, а от друга — от наличието или от отсъствието на сексуални нарушения у партньорите, от етапа на дисгамия. В литературата се посочва възможността да се използват различни психотерапевтични подходи, включително динамични, поведенчески, хуманистични, когнитивни и др., а също така различни варианти на семейно-съпружеско консултиране при сексуална дисхармония в съпружеските двойки. Съществено място заема т.н. съпружеска психотерапия (супружеская психотерапия), в основата на която лежи споменатият по-горе структурен подход, който предполага психотерапевтична насоченост към съпружеската двойка като към едно цяло.

Психотерапията, по правило, започва с щателно изясняване на взаимоотношенията между съпрузите, на особеностите на техните личности, на представите за сексуалния живот, на историята на формирането на семейството. При психотерапията на сексуалната дисхармония е целесъобразно да се използват препоръките на В. К. Магер и Т. М. Мишина (В. К. Магер и Т. М. Мишина, 1976) по отношение на насочеността на психотерапевтичните мероприятия от обсъждането на външните прояви на конфликта към разбирането на истинските му причини и формиране на нови нагласи и стереотипи на реагиране. Повечето автори отбелязват сравнително високото ниво на теглото на рационалната психотерапия (рациональная психотерапия) при сексуалната дисхармония на съпружеската двойка, особено на ранните етапи на нейното развитие в случаите на отсъствие на сексуални и невротични нарушения. В много случаи повишаването на сексуалната компетентност на съпружеската двойка, осъзнаването (осознание) на уникалния характер на съпружеските отношения, повишаването на изследователския и на творческия интерес към партньора и възможностите за сексуално взаимодействие, способстват за преодоляването на сексуалната дисхармония.

Психотерапията на съпружеската дисхармония се провежда на няколко етапа: първи етап — информиране и разясняване с цел повишаване на културното ниво на отношенията в семейната двойка, втори етап — активно взаимодействие с двойката относно прилагането на различни видове психотерапия с цел промяната на нагласите на съпрузите; трети етап — оптимизация на отношенията на съпрузите в съответствие с техните изменени вече представи, като при това се прилагат поведенческа терапия и сексуален тренинг; на четвертия, последен етап се провежда поддържаща психотерапия (поддерживающая психотерапия).

През последните години с развитието в много регионални служби за услуги, насочени към семейството, значително нараснаха възможностите за оказване на квалифицирана помощ. В специализираните центрове активно се внедряват нови методи за работа: съвременни варианти за семейно-съпружеско консултиране, групи за сексуално развитие, сексологични семинари, тренинги с цел повишение на сексуалната компетенции и др.

При по-сложните случаи, особено при изразени личностни конфликти между съпрузите, е показана семейно-съпружеска психотерапия в различните ù варианти.

При дисгамии, обусловени от неврози, от сексуални и други разстройства, се провежда също така и психотерапия на основното заболяване.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s