365 дни на психотерапията: 133 – Психотерапия при хронични заболявания

За разлика от случаите на остра патология, при която успешното лечение води до пълно възстановяване на предшестващото болестта състояние на здраве, хроничните заболявания се характеризират с протичащи дълго патологични процеси без ясно очертани граници. Пациентът никога не става отново напълно здрав, той постоянно, т.е. хронично е болен. Необходимо е той да е готов за по-нататъшното влошаване на състоянието си, към продължаващото понижаване на работоспособността, да се смири с факта, че никога няма да може да прави всичко онова, което е можел преди.

 Поради тези ограничения хронично болният човек често се оказва в противоречие с онова, което той очаква от самия себе си и с онова, което очакват от него другите. Хронично болният е под опасност да се превърне в „непълноценен”, в инвалид по силата на психосоциалните последици от неговите функционални ограничения (реакция на семейството, свиване на социалната сфера на активност, намаляване на професионалната работоспособност и т.н.).

Съществуват две стратегии за противодействие на хроничното заболяване — пасивна и активна. Болният трябва да осъзнае общата промяна на житейската обстановка и да се опита активно да преодолее препятствията с помощта на нов, приспособен към заболяването начин на живот. Изискването „да се живее заедно с болестта” обаче е по-лесно да се декларира, отколкото да се съблюдава и това води у много хора на реакции към промяната в собственото функциониране под формата на психопатологични разстройства като страх, апатия, депресия и др. Към пасивното поведение се отнасят защитните механизми: реакция на подценяване на сериозността на болестта от типа на игнорирането, самозалъгването, рационализация или свръхконтрол. Ценността обаче на тези пасивни опити да се преодолеят психичните и социалните последици при продължителните болести често е съмнителна.

По-значими са активните усилия на пациента по разрешаване на възникналите пред него проблеми, свързани с болестта. Според Калинке (Каллинке, Kallinke D., 1982), болният трябва да се стреми към това да смекчи вредните влияние на обкръжаващата го среда и да увеличи шансовете си за подобрение на състоянието,  адекватно да оценява неприятните събития и факти и да се приспособява към тях, да поддържа своя собствен положителен образ, да пази емоционалното си равновесие, да поддържа спокойни, нормални отношения с околните.

Това е възможно в случаите, когато болният: получава и усвоява необходимата информация за болестта; търси и намира съвети и емоционална подкрепа (эмоциональная поддержка) у специалистите, познатите или другарите си по нещастие (група за самопомощ), придобива навици за самообслужване в определени моменти на болестта и така самият той избягва излишната зависимост, поставя пред себе си нови, свързани с наличието на заболяването цели и се опитва поетапно да ги постига.

При все цялата сложност на работата с подобни пациенти, психотерапевтът трябва внимателно да забелязва и да подкрепя дори най-малките им опити самостоятелно да рашат своите проблеми. Това е необходимо както за постигане на сътрудничество в терапията, така и като предпоставка за преизграждане от пациента на семейните и професионалните отношения, а както и за това той да се научи да прекарва свободното си време по нов начин.

Психотерапевтът трябва да умее да обяснява на болния всички възможни неуспехи в лечението или да му изяснява условията на живот, които влияят на течението на болестта, когато например пациентът с помощта на близките си успешно се справя с новата обстановка или когато, обратно, семейството пречи на болния да концентрира усилията си върху борбата с болестта. Необходими и ценни могат да се окажат подкрепата и контролът от страна на терапевтичния еки, специализиран в лечението на хронично болни или на пациенти, нуждаещи се от продължително лечение (екипи за лечение на болни от рак, на болни, преживели трансплантация на  органи и др.).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s