365 дни на психотерапията: 132 – Метод на интегративната психологическа терапия при шизофрения

Методът Интегрирана психологическа терапия ((Integrated Psychological Therapy (IPT)) е разработен от група учени в психиатричната болница в Берн (Швейцатия) в началото на 90-те години на XX век. Най-голям принос в неговото създаване имат Бренер (Бреннер, Brenner Н.), Родер (Родер, Roder V.), Ходел (Ходель, Hodel В.), Бекер ((Бёкер (Boker W.)). Основната цел на метода е да коригира дефицита в преработката на вътрешните и външните информационни стимули в съответствие с обективната реалност. За постигането на тази цел авторите се опират на резултатите от изследванията през последните години (по време на създаването на метода – бел. прев.), които демонстрират, че тези нарушения се явяват централен механизъм, обуславящ социалната дезадаптация на болните от шизофрения, извън острите психотични епизоди и спомагащи възникването на рецидиви. Ключ към успеха на метода от гледна точка на авторите е комплексното, системно въздействие върху всички когнитивни навици, от които зависи успешното приспособително поведение на болните, Терапевтичната програма включва тренировка на когнитивните навици в следните пет блока: когнитивно диференциране, социална перцепция, вербална комуникация, социална компетенция и междуличностно поведение по разрешаване на проблеми. Тренировката се провежда, като се следват ясно диференцирани мищени – проявите на когнитивен дефицит във всеки един от блоковете, като за целта болните получават задания, групирани според нарастващата им степен на сложност. Психотерапията се провежда в групови условия, което за болните от шизофрения е задължително условие за провеждане на лечебното въздействие; психотерапевтът винаги работи заедно с котерапевт (котерапевт).

Изследването на резултативността на първоначалния вариант на програмата IPT показва, че безусловно регистрираното подобрение на когнитивното функциониране на болните, преминали лечението, далеч не се съпровожда във всички случаи от повишаване на нивото на социална адаптация. Това стимулира авторите да доразвият метода по посока на по-голямата индивидуализация на програмата, доколкото стандартният набор от мишени на психотерапията невинаги съответства на нуждите на отделния болен. По-късните модификации на метода включват тренировка в диференцирано разпознаване на емоциите, изявяване на индивидуално-типичните взаимовръзки между емоционалните състояния на болните и предизвикващите ги фактори на социалния стрес, което прави по-принцелна корекцията на поведението, насочено към решаване на проблеми. Авторите изхождат от това, че изключително когнитивно-поведенческите прийоми далеч невинаги се оказват достатъчни за корекция на приспособителното поведение, което ги заставя да прибягват до прийоми от психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия) в случаите, когато е необходимо коригиране на неосъзнаваните механизми на личностна защита.

Методът привлича към себе си интереса на практическото здравопазване във връзка с това, че авторите посочват неговата икономическа ефективност. Комплексността на лечебния подход и същвременно с това възможността програмата да се адаптира към индивидуалните потребности на пациента позволява да се постигне съществено намаляване на честотата на рецидивите при болни от шизофрения чрез използване на IPT.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s