365 дни на психотерапията: 131 – Метод на кристализацията на проблема по Макаров

По данни на В. В. Макаров (В. В. Макаров, 1993), при повече от половината пациенти първоначално заявеният проблем се транформира в хода на психотерапията. Освен това, пациентът често изразява своето разочарование по отношение на това, че проблемът, разрешен в процеса на психотерапевтична работа, вече не се явява важен за него, докато истински важният проблем е останал недокоснат в хода на лечението. Това се дължи на факта, че пациентът често е лишен от възможността да формулира своя проблем правилно. Неразрешените проблеми изкривяват възприятието и мисленето на човека, потискат го, запълват съзнанието му, блокират енергията му. Онова, което даден човек мисли за проблема, често е по-важно от самия проблем. Проблемът е особено актуален, когато той не е формулиран с помощта на думите, като същевременно думите не могат да изразят напълно точно чувствата, мислите, миналия опит на човека.

М. Н. К. Н. П. П. М. е еклектчен. Той заимства от други методики всичко най-добро, което е пригодно за този метод, обединява възможностите на много концепции, техники, подходи.  Методът се отнася до кратковременната психотерапия, доколкото на един пациент се работи не повече от 1,5-3 часа. При използването на този метод е необходимо да се отчита не само непосредственият резултат, но и отсрочената динамика, която по-често има положителен характер и се изявява при пациентите в продължение на година, а понякога и на повече от година след провеждането на терапията.

М. Н. К. Н. П. П. М, се прилага както в груповата, така и в индивидуалната психотерапия (индивидуальная психотерапия). В първия случай групата е слабо структуррирана. Използват се единствено стандартите на групата, които предлагат самите участници в нея в процеса на работа. Формира се групова сплотеност, което е условие за изграждане на откровено и доверително общуване. Обикновено се използва вариант за работа с два кръга. Участниците от първия (вътрешен) кръг работят активно, заявявайки своите проблеми. Участниците във втория (външен) кръг в хода на груповата среща са пасивни и разрешават своите проблеми, като ги проецират върху заявените от първия кръг. Основната функция на втория кръг е да предостави обратна връзка (обратная связь), която уравновесява поривите на първия кръг и удържа неконструктивната активност на участниците в последния.

Описаният метод е вербално психотерапевтичен с използване на основните прийми на психотерапевтично въздействие: слушане, мълчание, поставяне на въпроси, отразяване на чувства, присъединяване, интерпретация (интерпретация), обобщаване, структуриране. Изброените методики се използват широко в психотерапията.

В рамките на метода се използват и специални прийоми – към тях се отнасят прийом за опростяване на проблемите, когато психотерапевтът стимулира пациента да разгледа своя проблем максимално просто, да се откаже от всичко незадължително за него, да разграничи самото му ядро. Така проблемът изглежда вече не толкова важен и сложен.

Прийомът на отделяне на проблема от личността се свежда до това, че психотерапевтът се стреми да доведе пациента до разбирането, че заявеният проблем е случаен или в крайна сметка породен от нещо чуждо на пациента и избавянето от него няма да доведе до каквито и да било загуби за него.

Прийомът на довеждане на проблема до абсурд е насочен към това да го представи като нелеп и смешен. Ако се съумее да се предизвика смях, шеги на пациента по повод същия този проблем, тогава той се разрешава или поне се той не се преживява като не толкова остър.

По време на процедурата довеждането на проблема до неговото завършване се разиграва във въображението на поациента, а създаваните от него проблеми се довеждат до край. Така пациентът често се убеждава в отсъствието на брутални последици в резултат на завършването на ситуациите, обусловени от проблема, което значи, че неговите опасения и страхове са неоснователни. Освен това, разигравайки във въображението си различни варианти на разрешаване на проблема, дори по няколко пъти, пациентът се убеждава, че неговите страхове значително преувеличават самия проблем, който вече не изглежда толкова значителен.

Прийомът на свеждане на проблема до вътреличностен е обусловен от това, че пациентите често свързват своята неуспешност с външни обстоятелства. Това им позволява да снемат отговорността от самите себе си и да останат пасивни в разрешаването на своите проблеми. Когато в групата проблемът започне да се разглежда като вътреличностен, пациентът вече не може да остане пасивен.  Вторият вариант на този прийом се състои в това, че пациентът започва активно да отхвърля дадения проблем, като се съпротивлява на разглеждането му като вътреличностен. По този начин проблемът бива подлаган на определена динамика, която спомага той да бъде трансформиран и разрешен.

Прийомът на разрушаването на аперцпциите се основава на това, че хората постоянно постъпват съгласно своя предишен опит, често автоматично, по шаблон. И колкото по-висока е обучаемостта на човека, толкова по-бързо се образуват шаблони на поведение. Живеещите чрез своя минал опит изпускат много възможности в нашия така бързо променящ се свят. И ако аперцепциите бъдат преустановени, човек отново започва да вижда, слуша, чувства. Така рязко нараства и нивото на получаваната информация, променя се картината на света.

Прийомът на работа с амбивалентността е свързан с това, че всички актуални психични състояния, емоции, желания са амбивалентни, т.е. те винаги, макар и в минимален обем, съдържат своята противоположност. Така в преживяването на любов винаги може да се открие следа от ненавист, а в тържествуването – разочарование. Активизирането на противоположните психично състояние, емоции или желания по време на психотерапевтичната работа води до динамика на проблема и дори до неговото разрешаване.

В М. к. п. М. важна е работата в пределите и още по-добре – на предела на възможностите за личностен ръст, когато придобитите от пациента знания и умения могат да се реализират в поведенчески модели. У много от пациентите се установява наличието на близки проблеми. Сред най-често откриваните такива могат да бъдат посочени проблемите, свързани с избора, с отговорността, с контрола на външното и вътрешното, вината, безизходицата, отсъствието на перспектива, загубата на цел, на доворие в себе си, на доверие в другите.

По-голямата част от проблемите по време на психотерапевтичния процес могат да се сведат до няколко основни дълбинни такива и най-вече – всички те могат да се сведат до екзистенциални въпроси. Поради това редица психотерапевти достигат майсторство в свеждането на всеки един проблем на пациента до един от своите „любими” такива – като проблемите за вината, конфликтите, ранните травми, ниската самооцена.

Всички проблеми в М. Н. К. Н. П. П. М,  се подразделят на три нива, разпределят се в три слоя: повърхностен слой на всекидневните, обичайни проблеми: дълбок слой на личностно важните проблеми, главни в определен етап на живота; и на слой на екзистенциалните проблеми, важни на всички житейски етапи. Задълбоченото изучаване на личността, на данните за семейството, за ранното развитие не се явява самоцел, а се провежда в този обем, който е необходим за разрешаването на зяявения от пациента проблем. Авторът разграничава пет нива на кристализация на проблема: 0 – проблемът остава без промяна, няма ефект; I — проблемът се вербализира, става по-ясен; II — проблемът се вербализира, превръща се в задача, която се нуждае от разрешаване; III — проблемът се вербализира и разрешава; IV — разкрива се нов подход към разрешаването на проблема на такова ниво. Когато проблемът се вербализира и става ясен – това е начален резултат. Важно е проблемът да се формулира така, че той да се трансформира в задача, за да могат знанията да се реализират в поведението, а човекът да получи енергиен заряд за действие; да получи енергията, която харчи да сдържа себе си, да ограничава активността си и тази енергия да се използва за позитивна дейност. Кристализацията на проблема е психотерапия с акцент върху позитивното в човека, насочена към търсене на ресурсно състояние, към което пациентът ще може да се връща и да намира избавление от потиснатостта, да черпи енергия и опитмизъм за активна дейност. Висшето ниво на кристализация предполага преминаване от работа със съдържанието на проблема (такава терапия може да се окаже много дълга или дори безкрайна) към работа с формата и с процеса на психогенеза, които имат по-общ характер и позволяват да се открие един общ подход за разрешаването на сходни проблеми на това ниво.

М. Н. К. Н. П. П. М, може да се прилага както като самостоятелен, единствен метод, в лечението на пациентите, а също така на началния етап на психотерапията, за да се избере впоследствие най-адекватния за конкретния човек психотерапевтичен метод. Този метод се използва и в работата с „трудни”, продължително боледуващи пациенти, при които лечението с помощта на други психотерапевтични методи се е оказало неуспешно.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s