Отнася се към поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия). Използва гнева като реципрочен инхибитор на страха и се основава на предположението, че гневът и страхът са емоции, които не могат да съществуват едновременно, доколкото те активират различни физиологични структури.
В хода на усвояването на реакциите, свързани с гнева и агресията, се разширява диапазонът на ролевото поведение на пациента, поради което неговата позиция става все по-активна, появява се възможност за избор на реакция (раздразнение, агресия, гняв) различна от страх. Когнитивната преработка на подобно по-активно поведение спомага за преоценка на собствените възможности, на очакванията за негативни последици и в резултат на това – до модифициране на предишния стереотип на поведение, т.е. на реагирането единствено с преживяване на страх.
Занятията се провеждат на принципа на десенсибилизацията на живо (in vivo), но когато пациентът започне да чувства страх, той бива помолен да си представи, че в този момент са го оскърбили, че му се е случило нещо, което е предизвикало у него силен гняв (например, че му се подиграват и т.н.).
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
