365 дни на психотерапията: 126 – Психопантомима

Метод, основан на невербалната активност на пациентите. П. предполага себеизразяване на пациентите и тяхното взаимодействие с другите без използване на думи, а чрез движения, жестове, мимика, докосвания. Съчетаването на движения, жестове, мимики и осезнание предоставя по-широки възможности за изразяване и за предаване на собствените усещания и намерения без думи. Пантомимичните техники помагат на пациента да опознае самия себе си, своите мотиви и особеностите на своето поведение, съдържанието и интензивността на собствените му емоционални преживявания, начините, по които реагира в различни ситуации, а също така спомага той да се обучи в нови форми на поведение, особено в областта на невербалното изразяване на емоциите. Тези прийоми също така задълбочават възприятието на пациентите за невербалното поведение на другите хора. П. се оказва особено ефективна, ако човек изпитва трудности в това да вербализира (вербализация) и да осъзнае (осознание) собствените си емоции, а също така, когато човек е склонен към прекалена интелектуализация. Често пантомимични техники се използват в качеството им на невербална обратна връзка (обратная связь), която предоставя на пациента непосредствена, несъдържаща интерпретация (интерпретация) информация за това как го възприемат другите (прийомът невербално огледало в психодрамата/психодрама например) и как реагират те на неговото поведение. П. като вид колективно взаяимодействие може да спомогне за формирането на групова сплотеност, за създаването на топлота в групата, на разкрепостяваща атмосфера на взаимно приемане. В П. се прилагат различни технически прийоми; моделиране на ролите и на позициите в различни ситуации (в група, в най-близкото обкръжение, в семейството, в ситуаици на конфликт, при напрегнатост, неопределеност и др.); пантомимичните портрети на други хоа, семейният портрет, автопортретът, огледалото, изразяването на различни емоции, разрешаването на конфликти с помощта на невербални средства, невербалната ролева игра и др. П. техники широко се използват в процеса на групова психотерапия (групповая психотерапия) и изграждат съдържателната част на психогимнастиката (психогимнастика). При това пантомимичните прийоми имат изключително разнообразен характер (конкретни, абстрактни, фантастични) и обхващат тематично следните области: типични битови ситуации, общочовешки конфликти (външни и вътрешни), специфичната проблематика на отделните пациенти и междуличностните отношения в групата. Освен за целите на груповата психотерапия, П. се прилага и в качеството ù на спомагателен прийом в други психотерапевтични направления и методи (психодрама, гещалт-терапия/гештальт-терапия, групи за срещи/группы встреч, семейна психотерапия/семейная психотерапия, психотерапия на деца и юноши и др.).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s