365 дни на психотерапията: 125 – Психологическо консултиране

Оказване на професионална помощ на пациента в търсенето на решение на проблемна ситуация.

Професионално консултиране могат да провеждат психолози, социални работници, педагози или лекари, преминали специална подготовка. В качеството на пациенти могат да встъпват здрави или болни хора, заявяващи проблеми, свързани с екзистенциални кризи, междуличностни конфликти, семейни затруднения или с професионалния избор. Във всички случаи пациентът се възприема от консултанта като дееспособен субект, отговорен за решението на своите проблеми. В това се състои основната разлика между П. и психотерапията. П. К. се отличава от „приятелския разговор” по неутралната позиция на консултанта в него. Ако иползваме транзакционната терминология, „приятелският разговор” се провежда в позицията Дете-Дете (Ребенок—Ребенок), психотерапията — Родител-Дете (Родитель—Дете), а П. К. — в позицията Възрастен — Възрастен (Взрослый— Взрослый). Съвременната тенденция е към изтриване на границите между психотерапията и П. К. През 40-50-те години на XX век професионалното консултиране се заражда и разпространява благодарение на социалната заявка, обусловена от психологическото просвещение, от психотерапевтите, като най-застъпени са психодинамичните направления в П. К., а в практическо отношение опора е опитът от психотерапевтичната работа (най-вече клиент-центрираната психотерапия, клиент-центрированная психотерапии). През последните години партньорският подход и опитът в консултирането обогатява психотерапията.

Изграждането на П. К. протича на практика едновременно във всички икономически развити страни, поради което е трудно да се изброят първопроходците в него. Отчетливо обаче се разграничават три основни подхода в П. К.:

  1. Ориентирано към проблема консултиране (проблемно-ориентированное консультирование, consulting), насочено към анализ на същността и на външните причини за проблемите, към търсене на пътища за тяхното разрешаване. Подходът е аналогичен на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия) и често предполага включване в консултирането на членовете на семейството на пациента и организационна помощ за него и семейството му.
  2. Ориентирано към личността консултиране (личностно-ориентированное консультирование, ounseling), центрирано на анализа на индивидуалните причини за проблемите, на генезата на деструктивните личностни стереотипи, на предотвратяването на подобни проблеми в бъдеще. Подходът е аналогичен на психодинамичната психотерапия, консултантът по принцип се въздържа от съвети и организационна помощ.
  3. Ориентирано към решенията консултиране (solution talk), центрирано на откриването на ресурсите за решаване на проблемите. Най-ярък пример за подобен подход е краткосрочната позитивна психотерапия (краткосрочная позитивная психотерапия).

 

Независимо от гореизброените концептуални ориентации, може да се разграничат следните основни цели и задачи на П. К. и алгоритъмът на техническите етапи:

Цели и задачи на П. К.:

1) емоционална подкрепа и внимание към преживяванията на пациента (эмоциональная поддержка и внимание к переживаниям пациента);

2)разширяване на осъзнаването и повишаване на психологическата компетентност (расширение сознания и повышение психологической компетентности);

3) промяна на отношението към проблема (изменение отношения к проблеме/ (от безизходица към избор на решение/.от «тупика» к «выбору решения»);

4) повишаване на стресовата и кризисната толерантност (повышение стрессовой и кризисной толерантности);

5) развитие на реалистичност и плураличстичност на светогледа (развитие реалистичности и плюралистичности мировоззрения);

6) повишаване на отговорността на пациента и изработване на готовност за творческо опознаване на света (повышение ответственности пациента и выработка готовности к творческому освоению мира).

Техническите етапи на П. К. :

  • Установяване на контакт на професионално консултиране;
  • предоставяне на пациента на възможност да се изговори (в редица случаи хората, които за първи път са получили възможност да разкажат за своя проблем, говорят безспирно, задават безкрайни въпроси, но сами в процеса на разговора започват „да виждат проблема по друг начин, както и възможностите за неговото решение” (видеть проблему по-другому и возможности ее решения), могат дори да спрат консултирането на този етап, бидейки удовлетворени от неговите резултати:
  • предоставяне на пациента на емоционална подкрепя и инфорирането му за позитвните аспекти на неговата проблемна ситуация;
  • съвместно преформулиране с пациента на проблема;
  • сключване на динамичен договор (обсъждане на организационните аспекти и на степента на отговорност на пациента и на консултантна, изява и корекция на нереалистичните очаквания на пациента);
  • формиране на регистър от възможни решения на проблема (консултантът предлага своя професионален и житейски опит, едва след като пациентът е формулирал 2-3 решения;
  • избор на оптимално от гледна точка на пациента решение от посочения регистър;
  • закрепване на мотивацията и планиране на реализацията на избраното решение, които могат да се осъществяват както с директна подкрепа, така и парадоксално — чрез „критиката и съмненията” на консултанта;
  • завършване на консултирането с предоставяне на пациента на правото да се обърне отново към консултанта в бъдеще или назначаване на катамнестична, поддържаща среща.

Опитът показва, че такава програма може да бъде реализирана в течение на една среща с продължителност 2-3 часа или в рамките на курс от 2-5 срещи по 1 часа с почивка от 1 ден до 2-3 седмици.

Може да се предлага и семейно консултиране (семейное консультирование), аналогично на семейната психотерапия (семейная психотерапия). В този случай цялото семейство се разглежда в качеството му на пациент, проблемът се приема за колективен, а решенията се взимат, като се отчита мнението на всички негови членове. Основните изисквания към консултанта са да запази неутралност, независимост от различните семейни групировки.

П. К. може да се провежда дистанционно с помощта на технически средства за връзка (телефонно консултиране/телефонное консультирование). В повечето случаи заявяваният проблем се маскира от индивидуална или семейна криза на пациента, която става обект на психологическа корекция (психологическая коррекция), като се изисква отчитане и развитие на светогледа на клиента (кризисна психотерапия/кризисная психотерапия).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s