365 дни на психотерапията: 123 – Психична защита

Понятието П. З. вече е придобило съществено значение във всички направления на психологията и психотерапията. Развитието на заболяванията с биологически механизми винаги се разглежда като резултат от действието на вредоносни фактори и на механизми на „физиологична защита”, насочени към възстановяване на нарушената хомеостаза на организма. Аналогично може да се разглеждат и механизмите на П. З. Възпалението и болката, от една страна, се явяват адаптивни физиологични реакции, а от друга — включвайки се в патогенезата на болестта, те играят и вредоносна роля (Иовлев Б. В., 1974). Механизмите на П. З. са също така адаптивни и предпазват съзнанието на болния от болезнените чувства и спомени – в процеса на психотерапевтична работа обаче те създават определени пряпятствия, определена съпротива (сопротивление) пред преработването на психотравматичното съдържание на преживяването.

Представите за П. З. първоначално се формират в рамките на психоанализата (психоанализ). Концепцията за П. З. в рамките на класическия психоаналитичен подход е представена от А. Фройд (А. Фрейд, Freud А.) в книгата „Егото и защитните механизми” ((«Эго и механизмы защиты» (1936)). Съгласно разработената от Фройд (Фрейд, Freud S.) структура на личността, П. З. се разглеждат като безсъзнателни, придобити в процеса на развитие на личността начини за постигане от Аза на компромис между противодействащите сили То или Свръх-Аз, а също така и с външната действителност. Механизмите на П. З. са насочени към намаляване на тревогата, предизвикана от вътрепсихичен конфликт и представляват сами по себе си специфични безсъзнателни процеси, с помощта на които Азът се опитва да запази интегритета и адаптивността на личността. Тази концепции бива подложена на определени изменения в рамките на психоанализата. Според съвременния психоаналитик Бренер ((Бреннера (Brenner Ch., 1981)), П. З. се явява определен аспект на мисленето, който отразява взаимовръзката между Аз и То. В зависимост от особеностите на конфликтната ситуация (различното ù разположение по оста „удоволствие – неудоволствие”), Азът може да прилага защитните механизми като защита при случаите на натиск от страна на влеченията, както и за тяхното удовлетворяване. Азът използва с цел защита всяка една нагласа, всяко възприятие, отвличане на вниманието, изместване на подбудите за дадено поведение, изобщо „всичко, което има под ръка”.

В основата на съвременните представи за механизмите на П. З. лежат преимуществено познавателните теории на Гжеголовска ((познавательные теории Гжеголовской (Grzegolowska H., 1981)). Тези механизми се определят като защитни преоценки (реинтерпретации), които се характеризират с промяна на значението на факторите на емоционална опасност, на собствените черти и ценности. В основата на защитната дейност, целта на която е да се намали тревогата (на психичния дискомфорт) или да се повиши самооценката, лежи защитата на Аза посредством изопачаване на процеса на подбор и преобразуване на информацията. Благодарение на това се запазва съответствието между наличните у болния представи за обкръжаващия го свят, за самия него и за постъпващата информация.

В родната психология и психотерапия понятието П. З. се разглежда като много важен тип реагиране на съзнанието на индивида на дадена психична травма (Бассин Ф. В. и др., 1975). Има се предвид преди всичко защитното преизграждане, протичащо в системите на взаимосвързаните психични нагласи и отношения, в субективната йерархия на ценностите, която е насочена към намаляване на патогенното емоционално напрежение, което спомага лечебния процес, макар и временно, и предотвратява по-нататъшното развитие на психични и физиологични нарушения.

В личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов (личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова) П. з. се разбира като система от адаптивни реакции на личността, насочена към защитно изменение на значимостта на дезадаптивните компоненти на отношенията — на когнитивните, емоционалните, поведенческите такива — с цел отслабване на тяхното психотравматично въздействие върху Аз-концепцията на болния. Негативни чувства като тревога, страх, гняв, срам и др., самата болест като емоционален стрес, предизвикват в личността адаптивни процеси на преоценка на значението на ситуацията, отношенията, представите за себе си с цел намаляване на психичния дискомфорт и запазване на съответното ниво на самооценка. Този процес протича, по правило, в рамките на неосъзнатата дейност на психиката с помощта на набор от механизми на П. З., едни от които действат на ниво възприятие (например изтласкване), други — на ниво транформация (изопачаване) на информацията (например рационализацията). Устойчивостта, честото използване на ригидността, тясната връзка с дезадаптивните стереотипи на мислене, преживяване и поведение, включването в системата на сили на противодействие спрямо целите на лечението правят подобни защитни механизми патологични. Тяхна обща черта се явява отказът на личността от дейността, предназначена да разреши ситуацията или проблема, които предизвикват отрицателни, мъчителни за индивида преживявания.

Най-разпространените и важни механизми на П. З. могат да бъдат представени в няколко групи. Първата група е съставена от защитните механизми, обединени от отсъствието на преработка на съдържанието на онова, което се полага на изтласкване, потискане, блокиране или отричане. Изтласкването е активно недопускане в сферата на съзнанието или отстраняването от него на болезнени, противоречиви чувства и спомени, на неприемливи желания и мисли. Това е най-малко диференцираният и често най-слабо ефективният начин за защита, но в една или друга степен той се присъединява към действието на всички други защитни механизми. Човек лесно може да забравя някои неща, особено онези, които намаляват неговото чувство за личностна значимост. По-често този механизъм се проявява при хора с незряло Аз, с истерични черти на характера, при деца. За близки до описания начин за защита се смятат механизмите на перцептивна защита (автоматични реакции на невъзприемане при наличие на болестно разминаване между постъпващата и наличната информация), на потискане (по-съзнателно, отколкото при изтласкването, избягване на тревожещата информация, отвличане на вниманието от осъзнаваните афектогенни импулси и конфликти), на блокиране (задържане – обикновено временно – на емоции, мисли или действия, които предизвикват тревога), на отричане (непризнаване, отхвърляне на ситуации, конфликти, игнориране на болезнената реалност, на дадени факти).

Втората група механизми за П. З. е свързана с преобразуването (изопачаването) на съдържанието на мислите, чувствата, поведението на болния. Механизмите на рационализация се проявяват в псевдообясняване от страна на болния на неговите собствени неприемливи желания, убеждения (убеждение) и постъпки, на развиване на собствени интерпретации (интерпретация) на различни личностни черти (агресивността се интерпретира като активност, безразличието като независимост, скъперничеството като пестеливост и т.н.) с цел оправдаване на самия себе си, доколкото осъзнаването (осознание) на тяхното истинско съдържание може да доведе до намаляване на чувството за собствена ценност, до повишаване на тревогата и до други отрицателни преживявания. При защитните механизми от типа на интелектуализацията влиза в ход контролът над емоциите под формата на преобладаване на размислите, разсъжденията по техен адрес вместо непосредственото им преживяване. Характерен признак на това се явява „обективното” отношение към ситуацията, прекалено разсъдливият начин, по който те биват представяни и опитите за разрешаване на конфликтните теми, без да се отдава внимание на свързаните със ситуацията афекти. Близък до описания начин на защита е механизмът на изолация, който представлява интелектуално-емоционална дисоциация, отделяне на емоциите от конкретното психично съдържание, в резултат на което представата или емоциите се изтласкват или емоцията се свързва с друга, по-малко значима проява, като така се постига намаляване на емоционалното напрежение.

Следващият в тази група защитни механизми – формирането на реакция – се характеризира с това, че справянето с неприемливите импулси, емоции, личностни качества се извършва чрез заместването им с противоположни (например пациент с изтласкана враждебност по отношение на околните неосъзнато приема нагласата и поведението на послушен и отстъпчив човек). Механизмът на изместване се проявява в това, че реалният обект, към който могат да бъдат насочени негативни чувства, се заменя от по-безопасен такъв (например сдържаната агресия на болния по отношение на авторитетно лице се премества към други, зависими от него хора). В случая на защитния механизъм проекция протича приписване на болния на непризнаваните от него самия собствени мисли, чувства и мотиви на други хора. За разлика от механизма на изместване, при идентификацията болния отъждествява себе си с по-силна личност, като в частност имитира агресивен или дружелюбен стил на поведение в зависимост от свързаните с този човек чувства на страх или на любов.

П. З. е съставена от механизми за разреждане на отрицателното емоционално напрежение. Към тях се отнасят защитният механизъм на реализация в действие (аcting out), при който афективното разреждане се осъществява посредством активирането на експресивното поведение. Този механизъм може да изгражда основата на развитието на психична зависимост от алкохол, наркотици и лекарства, а също така и да води до суицидни опити, до хиперфагия, агресия и др. Защитният механизъм на соматизация на тревогата или на някой друг отрицателен афект се проявява в психовегетативни и конверсионни синдроми по пътя на трансформирането на психоемоционалното напрежение в сензорно-моторни действия. Някои автори включват в защитната дейност на личността и механизма на сублимацията, който преобразува енергията на инстинктивните влечения в социално приемлива активност.

Към четвъртата група могат да бъдат отнесени механизмите на П. З. от манипулативен тип. При защитния механизъм на регресия протича завръщане към по-ранни, инфантилни личностни реакции, които се проявяват в демонстрирането на безпомощност, на зависимост, на детско поведение с цел намаляването на тревогата и бягство от изискванията на реалната действителност. С помощта на механизма на фантазиране […] се повишава чувството за собствена ценност и за оказвзне на контрол върху собствения живот, повишава се чувството за собствена ценност и за контрол върху обкръжението. Известен също така е защитният механизъм на бягство в болестта, при формирането на който болният се отказва от отговорността и от самостоятелното решение на проблема, оправдава болестта си със своята несъстоятелност, търси опека и признание, играейки ролята на болен.

Към днешна дата не съществува общоприета класификация на механизмите на П. З., като списъкът им може да бъде продължен. Тук бяха представени най-разпространените от тях. Защитните механизми в известна степен спомагат за стабилизиране на Аза на личността на болния, но водят и до неадаптивна ригидност на неговото поведение, ограничават възможностите за разкриване и разрешаване на вътреличностния му конфликт. В системата от адаптивни реакции на пациента механизмите на П. З. са тясно свързани с копинг-механизмите (копинг-механизмы, механизмы совладания) като активни, преимуществено съзнателни усилия на болния, насочени към овладяване на дадени ситуация или проблем.

Познанията за механизмите на П. З. и тяхното отчитане са необходими за провеждане на личностно-ориентирана психотерапия с цел повишаването на нейната ефективност. Тези механизми се разкриват при изучаване на стратегиите на поведение на пациента във връзка с болестта, в трудните ситуациия в неговия живот.

При диагностицирането на механизмите на П. З. през последните години широко се използва експериментално-психологическата методика ((„Индекс на жизнения стил”, «Индекс жизненного стиля» (LSI — Lifestyle index)), разработена от Плучик, Келерман, Конте ((Плучик, Келлерман, Конте (Plutchik R., Kellerman H., Conte H.)). Този въпросник, адаптиран в Института „В. М. Бехтерев”, позволява да се оцени честотата на използване от индивида в неговия всекидневен живот на един или друг защитен механизъм и да се разкрие свойствената за него структура на защитно реагиране. Въпросникът определя изразеността на осем основни механизми за защита на Егото: изтласкване (вытеснение), отричане (отрицание), проекция (проекция), интелектуализация  (интеллектуализация), формиране на реакция (реактивное образование), регресия (регрессия), компенсация (компенсация), заместване (замещение). Примери за твърдения от въпросника: „Аз не изпитвам предубеждения към никого” (отричане); „Аз не се боя от старостта, защото тя се случва на всеки” (интелектуализация); „Порнографията е нещо ужасно (формиране на реакция).

Особеностите на П. З. се проявяват в периода на интензивна психотерапевтична работа при обсъждането на проблема на болния, при анализа на самооценката му, при изясняването на неотчетливо изразените от пациента емоции, при конфронтация (конфронтация = съпоставяне и демонстриране на болния на неговите противоречиви изказвания и поведение), при осъзнаването на вътрешния му конфликт в хода на общуването с психотерапевта. Защитните механизми на пациента представляват сами по себе си един от източниците на съпротива в процеса на психотерапия. Съпротивата отразява наличието на противоречива мотивация към лечението от една страна, съзнателният стремеж към оздравяване, а от друга — неосъзнатата потребност в поддържането на заболяването, т.н. „условна желателност на болестта” («условная желательность болезни»). Пациентътт оказва съпротива в определени моменти от психотерапевтичния процес, като използва типичния за него стил на защита, с помощта на който той избягва болезнените преживявания.

Най-важното правило на психотерапевтичната тактика при работа със защитните механизми на болния се явява признаването от страна на лекаря на известното положително значение на П. З., демонстриране на уважение към личността на пациента, която осъществява централна регулираща функция в системата на психична адаптация. Също така важно правило се явява постепенната, постепенна работа по разкриването, осъзнаването и тълкуването на защитния механизмъм. В моментите на изразена съпротива на пациента към психотерапията, психотерапевтът може да демонстрира очевидността на това защитно противодействие, а болният да се окаже в състояние да осмисли и признае факта на действие на тези неосъзнавани от него преди това сили. Единствено след като се случи това, може да се пристъпи към тълкуване на механизма на проява на конкретния начин за осъществяване на психична защита, на неговите адаптивни и дезадаптивни функции.

Психотерапевтичното въздействие при наличие на П. З. може да се осъществява на различни нива. Конструктивната промяна на психотравмиращата житейска ситуация, симптоматичното снижаване на тревогата, укрепването на Аза и повишаването на самооценката спомагат за намаляването на дезадаптивната зашитна дейност на пациента. Емпатичното общуване (съпреживяването и емоционалната подкрепа/ эмоциональная поддержка) с болния също така води до намаляване на неговата защитна съпротива. При целенасочена работа с механизмите за П. З. протича промяна на нарушените отношения на личността, а също така осъзнаване и разрешаване на психичния конфликт. Психотерапията тук следва да е насочена към замяна на примитивните, незрели защитни реакции на изтласкване с по-избирателни и осъзнати адаптивни начини за потискане и справяне. Така се постига вербален контрол, а пациентът започва да се използва по-съвършени съзнателни механизми за П. З. Разкриването и преработката на едни защитни механизми (заместане, идентификация) се провежда с цел укрепване на Аза на пациента, на други (рационализация, интелектуализация, фантазиране, реализация в действие, изтласкване) с цел обучаването на пациента да ги контролира и управлява, а при трети (бягство в болестта, регресия) работата е насочена към отстранянето им.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s