365 дни на психотерапията: 119 – Характерологичен анализ на Хорни

Бидейки една от най-ярките представителки на неопсихоанализата (неопсихоаналз), Хорни (Хорни, Horney K., 1895-1952) се формира в традициите на учението на Фройд (Фрейд, Freud S.). Подобно на Фройд, тя подчертава важната роля на безсъзнателните конфликти. Същевременно Хорни се отличава от ортодоксалната психоанализа (психоанализ), която те често критикува в няколко насоки, в частност във връзка с обсъждането на въпроси, свързани с женската сексуалност. Концепцията на Хорни се отличава с намаляването на значението на либидото, а същото така и в отричането на представата за това, че хората са мотивирани преди всичко от вродени и забранени инстинкти, които в крайна сметка се свеждат до инцест и до цялостно разрушаване. От Фройд Хорни се различава също така и по нейния акцент върху социалните, а не върху биологичните детерминанти, които формират здравата и невротичната личност.

Всеки човек, от гледна точка на Хорни, притежава собствен личностен потенциал за развитие, конструктивната реализация на който позволява на индивида да постига цели, да бележи успехи, да преодолява трудности и постепенно да става онзи, който той може и иска да бъде. Психопатологичните разстройства възникват единствено тогава, когато силите, подпомагащи позитивния ръст и развитие, се блокират от външни социални фактори. В детето, което расте в здрава социална среда, се развива чувството, че принадлежи на едно безопасно и обучаващо го обкръжение. Детето, родителите или възпитателите на което не са способни да проявяват любов, загриженост и уважение към неговата индивидуалност, става човек, който изпитва постоянно чувство за тревога, възприема света като недружелюбен и враждебен. В този случай здравият стремеж към самоактуализация (самоактуализация) се заменя от всепоглъщащ стремеж към безопасност — основната невротична потребност. Хорни особено силно подчертава важността на това да се разграничи концепцията за базисната тревога, като чувство за тревога, чувството за беззащитност на детето, пораждащо се от състоянието на изолация и безпомощност в един враждебен към него свят. Базисната тревога не бива да се смята за наследствена, генетично определена, тя винаги представлява сама по себе си продукт на културата и възпитнаието. Тревогата от този тип става основа за възникването на по-нататъшни личностни нарушения. Невротичният стремеж към безопасност се постига по път на хипертрофията на единая от трите типа защитни реакции: безпомощност, агресивност и откъснатост. Ако човек използва преимуществено един от типовете защити, като почти напълно игнорира останалите, се формира един от следните три типа характери: търсещ любов, доверие, разположението на другите хора (движение към хората); агресивен, враждебен (насока на потребността – движение срещу хората); обособен, независим (насока на потребността – движение от хората).

Невротичният защитен механизъм на безпомощност се изразява в прекалено силния стремеж към протекция, подкрепа , защита, и в преувеличения, може да се каже дори неискрен стремеж да се съгласява с желанията на другите (ориентация на взаимодействието в обществото – движение към хората). Невротичният защитен механизъм на враждебност се основава на убеждението, че в живота действа законът на джунглата, според който оцелява най-силният. Този, който подчертава в своето поведение подобна житейска ориентация, смята другите за враждебни и лицемерни, отрича топлите, спонтанни отношения между хората, предпочита да използва различни начини да ги манипулира. Той е убеден, че не съществува истинска привързаност (ориентация в обществото – движение срещу хората). Защитният механизъм на отделяне, на откъсване от другите, се изразява в отказа от интимни, приятелски и просто битови контакти с други хора (ориентацията в обществото –  движение от хората).

И докато здравият човек предпочита да общува свободно, да се сближава с околните и едва понякога да се движи срещу тях или да избягва контакта в зависимост от обстоятелствата, невротикът решава проблема с общуването винаги по един крайно негъвкав начин. Той избира един от типовете комуникация, като в същото време те не се изключват един друг. В ситуации, при които значението на две възможни, но нереализирани ориентации към взаимодействието се преувеличава или напълно се игнорира, се създават условия за изтласкването им на безсъзнателно ниво, където и се разгръща конфликт между тях и доминиращата ориентация.

Друг тип невротичен вътреличностен конфликт, особено подчертаван от Хорни, се отнася до сферата на идеализирания образ на собственото „Аз”. Хората, страдащи под гнета на своята собствена невротична структура на личността, не само потискат своите проблеми и конфликтите между потребностите си, но и не осъзнават своите недостатъци и слабости, макар че е възможно смътно да ги чувстват (предчувстват) и дори да ги презират. Обикновено у тях се формира съзнателен образ на самите себе си, в който всички позитивни, социално одобрявани черти са представени в един силно преувеличен вид. Това, от своя страна, засилва доминиращото невротично решаване на проблемите. Идеализираният образ на самия себе си заставя човека да си поставя практически недостижими цели и задачи, които предопределят неизбежното поражение, което, от своя страна, засилва недоволството от самия себе си, може да доведе дори до презрение към себе си, като така увеличава конфликта между реалното „Аз” и мощният и впечатляващ идеализиран от него образ. Създава се един затворен кръг, в който постоянно циркулира стремежът да съответстваш, да поддържаш този „славен” образ по път на постигането на нереалистични, а значи и недостижими цели.

Безмилостните вътрешни изисквания, които терзаят невротика, Хорни нарича „тирания на дълга” (тирания долга). Такъв човек искрено вярва, че той трябва да бъде главозамайващо успешен, невероятно точен, винаги и единствено любящ, абсолютно неегоистичен, трябва да има особена работа, необикновен партньор, най-добрите приятели и т.н. Системите от подобни императиви до такава степен доминират в съзнанието на невротика, че те засенчват или дори изтриват истинските, здравите желания до такава степен, че този нещастен човек не различава това, от което наистина има нужда и какво той трябва да прави в своя живот.

По мнение на Хорни, единствено психоанализата, възможно е и под формата на самоанализа/самоанализ, може да помогне на човека да преодолее силния и болезнен стремеж към непостижими цели и да ги замени с дейност, която носи удовлетворение и радост от самореализацията.

Целта на психотерапията Хорни вижда в необходимостта да се помогне на болния от невроза да осъзнае своя „идеализиран образ” и неговите функции, като с това той достигне до извода, че подобни опити за разрешаване на конфликта не водят до желания резултат. В процеса на аналитична работа тя се стреми по пътя на разкриването на Идеализираното „Аз” да помогне на пациента в неговото истинско човешко развитие, в разгръщането на неговите тенденции и в самореализацията му, в преориентацията на мислите, чувствата и житейските му планове.

Осъзнаването (осознание) от болния на различните фактори на неговото съществуване трябва бъде действително знание, което се постига посредством емоционалното преживяване. Хорни допълва аналитичната работа с психосинтез (психосинтез), пробуждане на конструктивните сили на пациента, стремеж към саморазвитие. Самореализацията означава готовност за дълбоко преживяване на собствените желания и чувства, за разкриване на собственото предназначение в живота и поемане на отговорност както за самия себе си, така и за другите хора, нагласа към установяване на приятелски, емоционално наситени междуличностни връзки. Като цяло, психотерапията спомага за отстраняването на разрива между Реалното „Аз” на човека и неговото Идеализирано „Аз”, което се формира в процеса на невротично развитие на личността. Целта на психотерапията по Хорни може да бъде изразена с една перифраза на думите на Фройд: ‘Там, където е било Идеализираното „Аз”, трябва да бъде Реалното „Аз”.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s