365 дни на психотерапията: 117 – Его-психология (персонологична психотерапия)

Направление на психоанализата (психоанализ), чиито представители (за разлика от ортодоксалната психоанализа, която разглежда инстинктите, влеченията като доминираща част на личността), смятат, че най-важна и независима роля във функционирането на личността играе Азът, който осъществява борба с влеченията, регулира взаимоотношенията на личността и средата и същевременно се явява автономно образувание с определени структури и защитни механизми. В персоналистката теория се смята, че психичната защита (психологическая защита) е последица от противоречията в структурата на Аза. Целта на защитния процес е съгласуването между реалното съдържание на съзнанието и Аз-концепцията. В англоезичната литература това направление се определя като Его-психология. Понятието „конфликт”, характерно за класическата психоанализа (классическая психоанализа), в Его-психологията може да бъде заменено с понятието „диалог на индивида със средата” («диалог индивида со средой»). Като среда тук се разглежда най-близкото обкръжение на индивида. Процесът на развитие на Аза се свежда до адаптацията. Основни представители на Его-психологията са А. Фройд (А. Фрейд, Freud А.), Хартман (Хартманн, Hartmann H.), Ериксън (Эриксон (Erikson E.)).

За Его-психологията е характерен стремежът към самостоятелност и стабилност на личността. Нейните поддръжници се опитват да преодолеят раздвоението в човешката индивидуалност, характерно за теорията на Фройд (Фрейд, Freud S.). Те придават на Аза някои структурни характеристики, снабдяват го с механизми за ориентация в средата (перцепции), за построяване на понятия, а също така за управление чрез двигателни актове. Предполага се, че функциите на Аза не зависят от влеченията, че те са автономни. Влеченията пускат в ход апарата на Аза, т.е. процесите на възприятие, памет, действие, но същевременно те не определят характера на тяхното функциониране. Източници на енергия за тези апарати са или самите те, или възможното пренасочване на първичната енергия на влеченията към нуждите на Аза (Ярошевский М. Г., 1974).

Тази нова ориентация в психоанализата, която получава най-голямо признание в САЩ, помага на пациента да се адаптира, осигурява му добро самочувствие, укрепва неговите защитни механизми, формира един силен Аз, който е способен да противостои на заплахи от различен тип.

Развитието на теоретичните положения в Его-психологията принадлежи на Хартман, а също така на Крис (Крис, Kris E.), на Лоуенщайн (Ловенштейн, Loewenstein R.). През 1939 г. Хартман публикува статията „Его-психология и проблемът за адаптацията” («Эго-психология и проблема адаптации»). В нея се казва, че адаптивната психология може да се основава единствено на признаването на решаващата роля на Аза, който трябва да заеме мястото на То. Азът става централна инстанция в теорията на Хартман, състояща се от 2 компонента. Едната част от Аза е независима, не се явява следствие на конфликта между То и Свръх-Аза и се формира постепенно, следвайки етапите на организация на психиката. Това Аз е автономно, то трябва да бъде укрепвано, за да се помогне на пациента да противостои на трудностите, които възникват при контакта му с външния свят. Наред с това Азът встъпва като носител на „неутрализирана” енергия, която се явява резултат на унищожаването на агресивността от либидните влечения. Хартман преобразува Аза в неутрална инстанция. Той създава концепцията за вродените корени на развитието на Аза, които съществуват независимо от инстинктивните влечения под формата на „апарати за първична автономия” («аппаратоы первичной автономии») – перцепциите, подвижността и паметта. С времето тези физиологични задатъци започват да се регулират от психичните процеси, те не се развиват на почвата на вътрешния конфликт, а служат по-скоро за целите на адаптацията и овладяването, но въпреки това могат да участват в инстинктивните и конфликтните процеси, като например в случаите, при които визуалното възприятие се сексуализира, което води до истерична слепота. Тези първични автономни функции се явяват филогенетични гаранти на координацията по отношение на „средното очаквано обкръжение”. С течение на времето други функции на Аза, които имат отношение към конфликтите и защитите, могат да претърпят изменение по пътя на десексуализацията и автоматизацията, т.е. могат да загубят качеството си на инстинкт и да станат полезни в адаптивен смисъл. Те носят названието вторични автономни функции. Като първичните, така и вторичните автономни функции осигуряват основата  на относителната автономия на Аза от влеченият и така служат за постигането на целите на адаптацията. Съвместно с Крис и Лоуенщайн, Хартман работи върху използването на някои идеи за разширяването на възгледа за Аза в психоаналитичното лечение. Крис създава концепцията за регресията в служба на Аза, която намира приложение в изучаването на творчеството в изкуството и литературата. Подобни безсъзнателни сили могат да генерират творчески идеи и се формират под интегративния контрол на Аза.

Разработката на А. Фройд (А. Фрейд) „Егото и защитните механизми” («Эго и механизмы защиты» (1936)) се явява значителен принос, който помага да се консолидират прогресивни идеи — предвестници на понятието за адаптивните функции на Аза. В тази книга тя разработва концепцията за специфичните защити, които допълват основния механизъм на потискане, подчертава значението на афектите и показва отношението между ответните реакции на външна опасност и защитните форми за справяне с вътрешната инстинктивна опасност. А. Фройд посочва 9 защитни механизма: регресия (регрессия), потискане (подавление), формиране на реакция (реактивное образование), унищожаване (уничтожение), проекция (проекция), интроекция (интроекция), обръщане срещу себе си (обращение против себя), реверсия (реверсия); освен това, тя разграничава още един преходен механизъм – сублимацията (сублимация). Тя допуска, че психоанализата на децата поставя ситуационни проблеми, които нямат нищо общо с практиката в лечението на възрастните. А. Фройд всъщност обосновава „квазиморалното” лечение чрез изостряне на съществуващите у него трудности и предизвиквайки у него чувство за вина, за да се осигури по един достъпен за него начин еквивалент на желението, което подбужда възрастния към психоанализата. Тя твърди, че Свръх-Азът на малкото дете би бил слабоефективен, докато психоанализата бързо би привела до удовлетворяване на неговите желания. И предвид това, че бъдещият му живот на възрастен не обещава такива бързи удовлетворявания, е небходимо да се укрепва „Свръх-Аза” на детето, то да се подготвя за това в бъдеще да може успешно да противостои на неудовлетворяването на желанията му.

Третият от основните представители на това направление, Ериксън, много години работи по посока на сближаването на културните влияние и индивидуалната психология (индивидуальная психология). Като започва с положенията в теорията за либидото, той изучава сложното взаимодействие между социалните и културните форми и силите, които човек придобива, докато се изгражда в зрялата си възраст. Тази епигенетична концепция за развитието подчертава значението на специфичната за всяка фаза еволюционна задача и на вродената координация със „средното очаквано обкръжение” (средное ожидаемое окружение). Противоположно на тезата на психоанализата за антагонизма между личността и обществото, Ериксън подчертава биосоциалната природа и адаптивния характер на поведението на личността, в която централно, интегративно качество се явява психосоциалната идентичност. Субективно преживявана като „чувство за непрекъсната самотъждественост”, психосоциалната идентичност се основава на приемането от страна на личността на цялостния образ за самия себе си в единство с нейните многообразни социални връзки. Промяната на социокултурните условия в съществуването на личността води към загубя на предишната и до необходимост от формиране на нова идентичност. Възникващите по този път личностни затруднения могат да доведат до тежка невроза („загуба на себе си”). Въз основа на това Ериксън прави извод за обусловеноста на масовите неврози от дълбоки трудове в обществения живот при исторически обрати (войни, революции и т.н.). Смисълът на психотерапевтичната работа се вижда във възвръщането у пациента на загубеното му чувство за идентичност. Ериксън разграничава 8 стадия на човешкия живот:

1) доверие — недоверие (1 год);

2) самостоятелност — нерешителност (2-3 години);

3) предприимчивост и чувство за вина (4-5 години);

4) умелост и непълноценност (6-11 години);

5) идентификация на личността и ролева неопределеност (12-18 години);

6) близост и самота (начало на зрелостта);

7) общочовечност и самопогълнатост (зряла възраст);

8) целенасоченост и безнадеждност (след завършването на основните задачи в живота).

От гледна точка на Его-психологията, индивидът се разглежда от позицията на неговата способност за адаптация, за справяне с изпитанията на реалността, за защита на себе си, като в клиничен контекст и в живота изобщо тези положения се използват, като се обърне поглед към вътрешния свят на подбуди, чувства и фантазии, и към външния свят на реалните изисквания. Способността за адаптация, за справяне с реалността и за защита на себе си се разглеждат в тяхното еволюционно развитие като бавно постижими и формиращи се във времето. В същото време в исторически план повечето Его-концепции се развиват от психологията на влеченията — конфликтите и остават тясно свързани с нея посредством концепцията за защита от влеченията, като работата на Хартман (Хартман, 1939) премества акцента върху адаптацията към „средното очаквано обкръжение”. Концепцията за развитието на функционирането на Аза се използва също така за дефинирането на понятието „дефект на Аза” («дефект „Я“»). И доколко възрастните (и големите деца) притежават способността за адаптация, за справяне с реалността и за защита на себе си, които отсъстват при малките деца, може да се допъсне, че тези способности възникват в междинен стадий. Онова, което се развива с труд или по начин, който се отклонява от нормата, неуспешното развитие в сферата на адаптивните способности могат да се разглеждат като „дефект на Аза”, например афективните изблици, неспособността да се разграничават импулсите и контрола върху тях, неудачите в постигането на постоянство. Такива дефекти са свързани с конфликтите; конфликтът може да влияе негативно и дефектите следователно да станат негови елементи, като така изпълняват многочислени функции (Waelder R., 1930), но в същото време като бъдат взимани под внимание (от работна, клинична гледна точка) като дефекти — предвид че се явяват неспособност за адаптация.

Тези концепции, групирани под общото название Его-психология, оказват огромно влияние върху посоката на развитие на психоаналитичните теория и практика. Преьз последните години те са критикувани за това, че са твърде биологични и механистични, че не отделят внимание на смисловата страна и на вътрешния опит. Освен това, акцентът върху психичната енергия и нейната сложна изменчивост, според много психоаналитици твърде много отделя Его-психологията от клиничните феномени. Понастоящем се наблюдаа тенденцията да се коригира този акцент за сметка на контраакцента върху субективния опит, върху смисъла и емпатичната интеракция. Приносът на Его-психологията в психоанализата е много важен, доколкото тя въвежда много полезни концепции, например такива като първична и вторична автономност на Аза, промяна на функциите, тя също така обосновава теорията за обектните отношения и адаптацията, изследва вродените социални способности и взаимовръзката между индивидуалното развитие и обкръжението  (Curtis H. С.,1991).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s