365 дни на психотерапията: 116 – Емпатия

Разбиране на емоционалното състояние на друг човек посредством съпреживяване и проникване в неговия субективен свят.

Терминът Е. се появява в английския речник през 1912 г. и тогава той е близък до понятието „симпатия” (симпатия). Първият термин възниква на основата на немската дума einfuhling (дoсловно значение — проникване), използвана от Липс (Липпс, Lipps Т.) през 1885 г. във връзка с психологическата теория за въздействието на изкуството. Най-ранното определение на Е. се съдържа в разработката на Фройд (Фрейд, Freud S.) „Остроумието и неговото отношение към безсъзнателното” («Остроумие и его отношение к бессознательному» (1905): „Ние отчитаме психичното състояние на пациента, поставяме се в неговото положение и се опитваме да го разберем, като правим сравнение с нашето собствено”.

Редица автори съпоставят Е. с други близки до нея процеси. За разлика от интуицията, Е. предвид, че е непосредствена перцепция на идеи, включва чувства и мисли (Бодалев А. А., Каштанова Т. Р., 1975). Е. бива разграничавана от идентификацията, която се явява безсъзнателна и съпътства процеса на взаимоотношенията между психотерапевт и пациент. Е. може да бъде съзнателна и предсъзнателна и да възникне в отговор на непосредствена интеракция. Следва да се различават жалостта („Жал ми е за Вас”) и Е. („Аз съм с Вас”). Е., като една от характеристиките на психотерапевта (триада на Роджърс/ триада Роджерса) при клиент-центрираната психотерапия (клиент-центрированная психотерапия) се явява важно условие за конструктивна промяна на личността.

Съществува широк диапазон от прояви на Е. На единия полюс на този континуум се намира позицията на субективното включване на психотерапевта в света на чувствата на пациента. Важно е лекарят не само да притежава знание за емоционалното състояние на болния, но и в определена степен да преживява неговите чувства. Такава Е., основана на механизмите на идентификация и проекция, се нарича афективна или емоционална Е. Другият полюс заема позицията на по-отвлеченото, обективно разбиране от лекаря на преживяванията на болния без значително емоционално въвличане. Ако в основата на развитието на Е. лежат интелектуални процеси (например аналогия), то тя се определя като когнитивна Е. При използване на предсказания за емоционалните реакции на пациента, проявите на Е. се отнасят до предикативната Е.

Клиент-центрираните психотерапевти разширяват представата за Е. с понятието „точна Е.”, което съдържа повече от способността на психотерапевта да проникне във вътрешния свят на пациента. „Точната Е.” включва способността да се разберат актуалните чувства на човека и вербалното умение да се предаде това разбиране чрез ясен за пациента език. Е. заема място чрез по-широкия кръг личностни характеристики на психотерапевта, които намират отражение в неговото общуване с пациента. Оценката на Е. се оказва тясно свързана с такива характеристики на лекаря като професионална изкусност, топлота, доброжелателност, надеждност, житейски опит, сила, искреност и др. Емпатичното разбиране не се явява резултат от интелектуални усилия. Е. на психотерапевта зависи от достъпността и от богатството на неговия собствен опит, от точността на възприятието му, от умението му да се настрои, да слуша пациента, да бъде на една емоционална вълна с него. Много автори смятат Е. за генетично детерминирано свойство, което се усилва или отслабва от житейския опит на индивида. Различните тренингови методи повишават емпатичната способност на психотерапевта, неговото умение по-ефективно да я прилага в общуването си с пациента. Изкуството в използването на Е. се заключава в оптималната синхронизация между намеренията на психотерапевта и очаквания ефект. Възможно е и погрешно използване на Е. – към него се отнасят „емпатичната слепота”  («эмпатическая слепота») (неосъзнатото неприемане от страна на психотерапевта на чувствата на пациента, от които той самият вътре в себе си бяга), неконтролируемо използване на Е. (образец за такъв тип Е. в художествената литература е поведението на княз Мишкин в „Идиот” на Ф. М. Достоевски), манипулативно прилагане на Е. (когато тя встъпва под формата на скрито убеждаване /убеждение/, уговаряне, внушение /внушение).

Многочислени изследвания доказват положителната корелация между оценката от страна на пациентите на Е. на психотерапевта и успеха на лечението при различни видове психотерапия, особено при клиент-центрираната такава.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s