365 дни на психотерапията: 115 – Екзистенциална психоанализа на Сартър

Жан-Пол Сартър (Жан-Поль Сартр (Sartre J.-P., 1905-1980)) е роден в Париж. Философските му възгледи се оформят под влиянието на феноменологията на Хусерл ((Гуссерл (Husserl E.)) и на екзистенциализма на Хайдегер (Хайдеггер, Heidegger M.). Сартър оставя обширно литературно-философско наследство, което включва трудовете „Трансцендентността на Аза”  ((«Трансцендентность Я» (1934)), „Екзистенциализмът е хуманизъм” ((«Экзистенциализм — это гуманизм» (1946)), Ситуации ((«Ситуации» (в 6 т., 1947-1964)). Той е лауреат на Нобеловата награда по литература (1964), от която се отказва.

Ядро в антропологията на Сартър се явява понятието свобода, което той определя като избор на собственото битие: човек е такъв, какъвто той свободно избира да бъде. Свободата се изразява във възможността да се избира собственото отношение към дадена ситуация. Така понятието свобода се свежда до отношението на субекта към независимото от него обкръжение. Обективната ситуация не ограничава или потиска свободата сама по себе си, тя прави това в степента, до която се преживява като ограничение. Доколкото препятствието се определя от онова, което ние искаме, е достатъчно да се откажем от нашия стремеж и дадената ситуация ще престане да бъде препятствие. Задачата се заключава не в това да се измени светът, а да се измени собственото отношение към него. Според Сартър човекът „е осъден да бъде свободен”.

Свободата предполага независимост по отношение на миналото, неговото отричане, разрива с него. Бъдещето, а не реалното настояще, служи като критерий за свободата. Свободата се осигурява дори само чрез избора на целта, без да е необходимо последната да се достига.

Учението за човешката свобода предопределя характера на екзистенциалната етика. Човекът е единствен източник, критерий и цел на нравствеността. Моралните ценности, както и всички ценности изобщо, са лишени от обективен критерий: „Моята лична свобода е единствена основа на ценностите ми… Битието на ценностите ми се крепи на мен самия”. В качеството му на основополагащ критерий за нравственост се издига автентичността (аутентичность), т.е. съответствието на съзнанието на човека с онова именно негово, „истинско” съзнание. Това е изразено в „категорическия императив” (категорический императив) на Сартър: ползвайки собствената си свобода, бъди самия себе си. Автентичността означава свободно себеизграждане, отричане на каквато и да било налична действителност, спонтанно излизане извън собствените предели, пълна отговорност за собствените действия. По мнение на Сартър, „неистинно съществуващият” човек преживява в „грешна вяра”, той има нечиста съвест, доколкото прехвърля отговорността за своите постъпки върху природни или социално-исторически закономерности. Така „истинното съществуване” се разбира като резултат от осъзнаването (осознание) от индивида на неговата житейска ситуация и отговорно отношение към нея. Моралът на Сартър „познава едно-единствено задължение — готовността да се осъзнава, готовността да се носи отговорност за всичко”.

За Сартър „отношението” означава отношението на Аза като субект към себе си, към друг Аз и към обкръжаващата среда, това са „отношения”, които го свързват „чрез вътрешното с вътрешното на другите”. Сърцевината на индивидуалистичната личност е първична, докато системата на обществените отношения е вторична — тя се свежда до отношенията между отделните индивидуалности. За Сартър личността в първична в социологически аспект,а социалният ансамбъл е вторичен, като тяхната взаимовръзка е основана на принципа: „Всяка историческа диалектика почива на индивидуалната практика”. Поради това всяка една форма на социално съществуване, подчиняването на „диктатурата на публичността”, колективните действия се явяват неавтентични.

Така основните положения на екзистенциалистката философия на Сартър включват ученията му за свободата, за истинността и неистинността на човешкото съществуване. Тези идеи лежат в основата на екзистенциално-хуманистичната психотерапия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s